На читателския въпрос отговаря д-р Жулиета Христова, дм,
лекар - главен асистент, Клинична лаборатория и клинична фармакология, УМБАЛ “Александровска” ЕАД
Тежестта на симптоматиката при пациентите с COVID-19 варира в широки граници.
Резултатите от рутинно изследваните клинично-лабораторни показатели не поставят дефинитивно диагнозата, но въпреки това наблюдаваните промени имат пряка връзка с клиничното протичане.
Най-честите отклонения към момента на постъпване в клиниката на болни с пневмония са: нисък брой левкоцити с нисък брой лимфоцити, нисък брой тромбоцити, повишена активност на трансаминазите (АСАТ и АЛАТ) и на лактатдехидрогеназата (ЛДХ), както и високи нива на С-реактивен протеин (CRP). На този етап прокалцитонинът обичайно е в норма.
Прогресията на инфекцията обикновено се свързва с повишение на неутрофилите, а промените при АСАТ, АЛАТ, ЛДХ и CRP се задълбочават. При пациентите с тежко и критично протичане е налице повишение на прокалцитонина, феритина и значително по-високи стойности на проинфламаторните цитокини и хемокини в сравнение с болните със среднотежък ход на болестта. При болните с тежко протичаща инфекция в съображение влизат и други показатели като тропонин и оценка на алкално-киселинното равновесие.
При някои от пациентите с COVID-19 се наблюдава повишена съсирваемост на кръвта, което ги поставя в риск от развитието на венозни и артериални тромбози. Характерна находка във връзка с това състояние са високите стойности на D-димерите, удълженото протромбиново време (PT) и умерено пониженият тромбоцитен брой.
Независимо от сходните находки при отделните пациентски групи при всеки болен трябва да се прилага индивидуален подход в зависимост от клиничната презентация, съпътстващите страдания и други значими фактори, като оценката на състоянието и интерпретацията на лабораторните резултати трябва да се извършват винаги от лекар.