Доц. Мария Стаевска: Пациентите с астма трябва да се пазят особено стриктно от COVID-19

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8598091 Доц. Мария Стаевска: Пациентите с астма трябва да се пазят особено стриктно от COVID-19 Доц. Мария Стаевска: Пациентите с астма трябва да се пазят особено стриктно от COVID-19 www.24chasa.bg
доц. Мария Стаевска
доц. Мария Стаевска

-  Доц. Стаевска, защо пациентите с астма са с повишен риск от тежко протичане на COVID-19?

- Центърът за контрол на превенция на болестите твърди, че пациентите със средно-тежка и тежка астма са с повишен риск от тежко протичане на COVID-19. Американски данни показват по-голяма честота на пациенти с хронични обструктивни заболявания сред пациентите с по-тежко протичане на тази вирусна инфекция. В тази група, обаче, пациентите с астма не са диференцирани от пациентите с хронична обструктивна белодробна болест, за която е доказано, че повишава риска от по-тежко протичане на инфекцията. Логично е да се очаква, че астматиците биха понесли по-тежко заразяването със SARS – CoV – 2 тъй като се знае, че те имат понижен и забавен антивирусен имунитет. Известно е, че продукцията на интерферон е недостатъчна и това води до много по-тежко протичане на баналните риновирусни инфекции при астматиците и до изостряне на болестта, което се изразява в чести и тежки пристъпи.

- Какви мерки трябва да предприемат пациентите с астма, за да се предпазят?

- Пациентите с астма трябва да спазват много стриктно препоръчаните правила за намаляване вероятността от инфектиране:

- Социално дистанциране

- Лични предпазни средства

- Придържане към назначената терапия

- Много е важно пациентите да поддържат добър контрол на астмата като се придържат към назначената терапия и използват редовно техните инхалаторни кортикостероиди. Световни авторитети като Глобалната инициатива за асмата и института NICE препоръчват придържане към тази терапия. Те изтъкват, че притесненията, че инхалаторните кортикостероиди потискат имунитета и биха създали условия за повишен риск от заразяване и тежко протичане на заболяването не са подплатени с доказателства. Напротив, това е едно от предположенията, за по-малката вероятност астматици да попаднат в болница поради инфекция с COVID-19. Не на последно място добрият контрол на астмата намалява нуждата от посещения в спешен център или в болница и от там риска от нарушаване на социалната дистанция.

- В международните препоръки за лечение на бронхиалната астма препоръчват комбинираното лечение – препарат разширяващ бронхите и инхалаторен кортикостeроид, който да потисне възпалението, което стои в основата на астматичните пристъпи. Прекаляването само с препарат, който отпуска спазъма, без да се атакува и възпалението може да маскира влошаването на астмата и да доведе до късна диагноза и лечение, а от там да застраши живота на пациента.

- Ако все пак се стигне до влошаване на астмата не е безопасно пациентите да се лекуват самостоятелно с орални кортикостероиди без да са назначени от лекар, практика, която е широко разпространена единствено в България. Оралните кортикостероиди не са безопасни и принципно трябва да се приемат под строг лекарски контрол, а в условия на пандемия – още повече.

- По кои симптоми, пациентите могат да се ориентират, че астмата им е неконтролирана? Какво може да ги посъветвате да предприемат в домашни условия?

- Ако астмата е добре контролирана, тя не би трябвало да влошава качеството на живот на пациентите и те би трябвало да имат напълно нормално ежедневие. Ако имат пристъпи от задух при издишване – нощни или през деня, особено при физическо усилие или стрес, кашлица, белезникави храчки, явно астмата не е контролирана. В такива случаи трябва да обсъдят със своя алерголог или пулмолог на какво се дължи това. Най-често, обаче, причината за загуба на контрол е непридържането към терапията с инхалаторни кортикостероиди.

- Каква е ролята на инхалаторните кортикостероиди, които се назначават при астматици? Трябва ли пациентите с астма да продължават да ги приемат ежедневно?

- Астмата е болест, която се характеризира със самоподдържащо се възпаление. В допълнение различни фактори, най-често алергени и вирусни инфекции допълнително влошават това възпаление. Именно това е ролята на инхалаторните стероиди – те непрекъснато потискат това възпаление. Спирането им позволява възпалението да се изостри, а това подлага на риск пациентите.

- Много пациенти с тежка астма, често използват орални кортикостероиди По-висок ли е рискът при тези пациенти в услoвията на COVID-19? Има ли алтернативна терапия за пациентите с тежка астма?

- Когато въпреки цялостното съвременно лечение един астматик не може да постигне контрол на астмата си и се налага да приема непрекъснато орални кортикостероиди говорим за тежка астма. Тя е сравнително рядка и засяга около 5% от астматиците. Освен силното влошаване на качеството на живота, приемът на орални кортикостероиди допълнително усложнява живота на пациентите като води до много придружаващи болести. Известни са нежелани ефекти на оралните кортикостероиди като хипертония, диабет, остеопороза, затлъстяване и т.н. Оралните кортикостероиди могат да забавят изчистването на вирусите от организма и да усложнят протичането на инфекцията с COVID-19. Т. е в контекста на епидемията приемът им е още по-нежелан. Добра новина за тези пациенти е, че една значителна част от тях могат да постигнат контрол на болестта и да прекратят приема на орални кортикостероиди с помощта на биологичните терапии за тежката астма, което се реимбурсира от НЗОК. По преценка на лекаря може да се прекрати приема на орални кортикостероиди. Астматиците не трябва да спират сами терапията си, а трябва да се консултират с лекуващия си лекар и да следват препоръките му.

- Как ще бъде осигурено придържането към терапия при условие, че пациентите трябва да спазват социално дистанциране, а трябва и да се консултират със специалист?

- С налагането на извънредното положение протоколите за лечение на пациенти с тежка астма за получаване на биологично лечение бяха удължени. В това време здравната система се реорганизира и вече предлага до голяма степен безопасен достъп на пациентите. Ако има проблеми в диагностиката и в поддържането на контрола на астмата е по-добре пациентите все пак да направят консултация със специалист.

- Как могат пациентите, които искат да се консултират с Вас да Ви открият? Използвате ли някоя от дигиталните платформи за телемедицина?

- Работя в Клиниката по Алергология на Александровска болница и в ДКЦ Александровска. Използвам и Healee, дигитална платформа за консултации за пациентите, които искат консултации on line. В голяма част от случаите мога да помогна и дистанционно, ако това не е възможно предлагам на пациентите да дойдат в клиниката за да мога да ги прегледам лично, консултативният кабинет на Александровска болница.

Независим авторски материал, отразяващ личната гледна точка и опит на автора. Рубриката се отпечатва с подкрепата на 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Невидимите герои

Последно от 24 здраве лого

Мнения

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от 168 часа лого

Последно от

Още от Невидимите герои

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber