Дифузната тревожност сега се материализира в заплахата от коронавируса, антидот е разумът
Ясното изказване на причините за страховете, изговарянето
на чувството страх сваля напрежението и премахва страха
Доц. д-р Христо Хинков е психиатър, директор на Националния център по обществено здраве и анализи. Завършил е медицина в София през 1980 г. Работил е последователно като участъков лекар, във ВМА и в “Пирогов”. Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия и Белгия. Бил е началник на направление “Проекти” в Министерството на здравеопазването и заместник-директор на НЗОК през 1997-2001 г. Участвал е във възстановяването на лекарския съюз и е избиран в управителните му органи.
- Доц. Хинков, страданието, което причинява пандемията, увеличава страховете на все повече хора и Световната здравна организация предупреди, че образно казано вирусът поразява и психиката. Можем ли да се предпазим?
- Страхът винаги може да бъде управляван, този, който управлява емоциите, има власт над живота си. В психологията много често страхът е обективизиране на една дифузна тревожност в съвременния човек, която намира обект, в който се материализира. Страхът добива формата на конкретен обект, от който се боим, за да се справим с непоносимата дифузна тревожност, която ни пречи да живеем щастливо.
В този случай страхът от коронавирус е типичен пример как съвременният човек обективизира своята тревожност в нещо конкретно. Това не означава, че не ни предпазва, в случая
страхът има и
положителни
ефекти
– хората си остават вкъщи, спазват необходимите мерки.
Разумът е противоотровата, антидотът на страха. Страхът е ирационално чувство. Ясното изказване на причините за страха, изговарянето на чувството страх сваля напрежението и премахва страха. Ако дете се страхува да остава само в тъмна стая, това е, защото разумът му не е стигнал до тази степен на зрелост, която му казва: просто няма светлина, ако светнеш лампата и виждаш, че наоколо са само познатите предмети и нищо от тези страшни неща, за които може да си помислиш. Същото е и със страха от невидимия враг коронавирус. Антидотът е ясен: разумно мислене в съчетание със спазване на всички тези разумни предписания, които дават властите и медиите разпространяват.
Приветствам мерките, които се вземат в момента – включително обучението по телевизията, и информацията, която се предоставя. Това са много правилни и важни реакции, каквито не сме виждали преди. Разбира се, тази пандемия е много лошо нещо, но рационалният подход ще ни преведе и през нея. Страхът не работи, трябват ни решения, които в конкретната ситуация съдействат животът да продължи и щетите да са най-малки. Затова и още сега, а не при следващо драматично “напомняне” трябва да се видят натрупаните грешки и в обществото, и в системата на здравеопазването, а не да се замитат под килима.
- Ако използваме вашия пример за страха и тъмнината, дали не сме в ситуацията да не успяваме да светнем лампата, защото “няма ток” заради неизвестните около поведението на вируса и разнопосочните информации за него?
- Пандемиите не са нещо ново за човечеството и сегашната едва ли ще е най-драматичната, така казват специалистите по епидемиология и вирусология, те са експертите и в техния глас трябва да се вслушаме. Ако се върнем към пандемията от испанската болест – инфлуенцата от 1918-1919 г., и се запитаме защо покосява около 20 милиона от населението в Европа, ясно се виждат причините. Първата световна война и свързаният с нея недоимък са изтощили имунитета на хората, обезсилили са държавите, здравните системи и медицината са на несравнимо по-ниско ниво от сегашните и хигиената е значително по-лоша.
Сега има много
предпоставки
човечеството
да се справи
по-успешно Разнопосочните информации и фалшивите новини в този момент са висша форма на безотговорност.
Разумното и съхраняващо поведение е да се осведомяваме само от надеждни източници и да изпълняваме предписанията на упълномощените институции. Всички експерти са единодушни, че пандемията ще се овладее, макар да не знаем всичко, което предстои. Но ако чуем разума – никой не знае и какво ще стане утре със света, теоретично метеорит може да удари Земята, но почти всеки човек осъзнава, че това е нерационален страх. Логичното мислене, опирането на научни факти, доказателства, статистика, на историята ни казва, че не преминаваме през нещо безпрецедентно необичайно и страшно.
- Представете си, че пред вас стои реален човек, който изпитва страх от случващото се в момента, какво му казвате?
- Със страх няма да постигнеш нищо! Страхът е лош съветник. Може да бъде донякъде помощник, ако си в реална опасност - ако те гони мечка, оправданият страх ще те подтикне да бягаш, но в случая става въпрос за нещо много по-сложно. То изисква разсъждение, не страх -
страхът пречи
дори на
физическо ниво,
защото подкопава
имуната система
Основният защитник на нашето здраве е имунната ни система, след това е здравната система. За имунната си система трябва да се грижим през целия си живот. Здравословните навици и среда са щитът ни срещу вируси, а ние живеем нездравословно – не се движим, храним се небалансирано, пушим, прекарваме голяма част от дните си в замърсена околна среда.
От Националния център по обществено здраве и анализи повтаряме непрекъснато, че основните инвестиции в здраве трябва да са мерките за здравословен живот и профилактика, но от това не следва нищо, ангажиментът продължава да е формален.
Кризата в момента е много очевидно напомняне, че замитането под килима на трупани с години проблеми не ги премахва, а само им слага часовников механизъм за отлагане. Имам опасението, че това, което се случва сега, е само върхът на айсберга.
Кризата прави видими трупани в годините слабости и грешки в цялото общество и в системата на здравеопазването.
Единият пример е липсата на специалисти във вирусологията и епидемиологията например, които сега са изключително нужни, но в един по-обикновен режим на живот нямат търговска стойност, не водят до печалби. Това породи драстичен дисбаланс на медицински специалисти в последните над 20 г., защото процесът беше оставен да се развива на самотек.
Вторият базов пример е свързан с резерва на здравната каса. Имаше един министър, който “шляпаше” руснаците, а после отиде да работи при тях. Той тихомълком прибра в бюджета големия резерв от 1,2 милиарда лева на касата, а този резерв беше предвиден точно за случаи като в този момент. В НЗОК трябва да се поддържат два вида резерв – голям и текущ, така че при нужда системата да поемат реакцията при пандемия или друго екстремно натоварване. В момента не знаем какъв резерв има НЗОК и доколко може да отговори на натиска.
Сещам се и за друга генерална грешка – един министър, който казваше, че като няма медицински сестри у нас, ще внесем филипинки. Е, той тихичко си отиде от системата и си седи кротичко някъде, но дисбалансът на тези специалисти остана.
Друг пример. Имаше период на самозапалвания на хора преди години и те привлякоха вниманието върху механизмите на пораждане на верижна реакция на самоубийства. Тогава се опитахме да кажем на обществото, че освен тези много видими 7-8 случая в България всяка година около 800 души се самоубиват и тези “малки” смърти, които постоянно се случват, никой не ги вижда. По подобен начин сега ще броим загиналите от коранавирусна болест, но към момента не знаем колко са починалите от пневмония или от грип от началото на годината. Насочването на прожекторите, промяната на фокуса не ни решава основните проблеми, трупани отдавна в системата.
Кризата само оголва всички тези “невидими” грешки.
Ако системата не успее с мобилизиране на всички да се справи, печалните резултати ще ни принудят да си отворим очите. Пандемията ще мине, хората ще забравят, но ако не си вземем поука, ако не си научим урока, и занапред ще страдаме много.