“Грешката” е по правилата на рисковата комуникация - да се избегне алюзия за опасния SARS.
Подобно на брошурите с имена за бебета има и списък с имената на вирусите. Той може да изглежда произволен като Ноа, Лео и Ава, които мейнстриймът изкачи в топ 3 за имената на новородените, но не е. Опира се на задълбочено
определяне на
вируса според
приликите и
разликите му с
известни преди
това патогени Това се прави от Международния комитет по таксономия на вирусите на основата на генетичната им структура, за да се улесни разработването на диагностични тестове, ваксини и лекарства. Универсалната система за класификация на вирусите използва йерархичните нива от царство до видове.
СЗО обаче има думата за болестите – с даването на името се гарантира, че по цял свят се има предвид едно и също нещо. Официалните названия на болестите са основата на Международната класификация на болестите на СЗО.
Тенденцията да се различават името на вируса и това на болестта, която причинява, е относително нова. Това отговаря на въпроса защо в съобщенията за последната известна зараза вече се говори за коронавирусна болест (COVID-19) и за тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2). Логиката на разделянето е същата, според която ХИВ е вирусът, който причинява СПИН.
Практиката на диференциране е сравнително прясна и се е врязала в представите за по-нови инфекции. Например малко хора ще се сетят за името на вируса, който причинява морбили.
Понятието “тежък остър респираторен синдром коронавирус 2”, или по-кратко SARS-CoV-2, се появи на 11 февруари и в обществото беше възприето като синоним на COVID-19. Донякъде причината е, че и COVID-19 се появи като актуализация на името 2019-nCoV, с което вирусът се наричаше в първите 6 седмици след появата си.
Новото име говори, че патогенът е генетично свързан с коронавируса, отговорен за избухването на SARS през 2002-2003 г., но въпреки 96% идентичност е ново, второ поколение на коронавирус с такава характеристика – оттам числото 2.
СЗО обяви COVID-19 като наименование на това ново заболяване в колаборация с комитета по таксономия, следвайки насоките, разработени по-рано със Световната организация за здраве на животните и Организацията по прехраната и земеделието на ООН. Според науката за рискова комуникация обаче използването на името SARS може да поражда ненужен страх за някои групи от населението, особено в Азия, която беше най-силно засегната от епидемията от SARS. Това е една от причините в посланията към обществото да се налага практиката на говорене за “вируса, отговорен за COVID-19” или “вируса COVID-19”. Комуникационната стратегия обаче не заменя официалното име на вируса, както е договорено от комитета по таксономия.
Съвсем доскоро медицината почиташе с увековечаване лекарите, които за първи път описват някое заболяване, като му дава фамилията на доктора. През XIX и XX век, когато са обособени множество болести, това е стандартна практика. Но не е свързана с тщеславието на лекарите. Нито
д-р Алоис
Алцхаймер, нито
д-р Джеймс
Паркинсон са
останали като
имена на болести
по своя воля
Паркинсон опитва да наложи името “трепереща парализа”, но след смъртта му неврологът Жан-Мартин Шарко предлага да носи името на д-р Паркинсон. Това става по време на “разцвета” на медицинската епонимия - именуване на болести на хората. За лечими болести сякаш няма проблем, но при тежките диагнози “откривателите” се чувстват стигматизирани не само лично, а и в поколенията. Подобни и дори още по-бурни реакции поражда именуването по географски признак. Затова още в зародиш медицината парира опитите да се говори и пише за “вируса от Ухан”.
Най-яростни обвинения в стигматизиране пораждат първите квалификации за СПИН. Центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ първоначално наричат ХИВ/СПИН болестта на 4-те Х, тъй като към този момент изглежда, че засяга само хаитяни, хомосексуалисти, употребяващи хероин и хемофилици.
През 70-те години в американския град Лайм, Кънектикът, се появяват голям брой деца и възрастни с болест, пренасяна от кърлежи, която стана известна като лаймска болест. Хората, които посещават района, се притесняват от заразяване, но местната общност се е научила да
“прави от
лимона
лимонада” -
продава тениски
с щампи
на кърлежи,
а местният младежки спортен клуб се нарича “Кърлежите”.
В стремежа си да се бори с разните форми на стигма в бъдеще през 2015 г. СЗО препоръчва на новите болести да бъдат давани социално приемливи имена .
Това са имена, които включват “общи описателни термини”, базирани на неща като симптоми и тежест, вместо да се използват имената на човек или конкретно местоположение. Подходът безспорно е политически правилен, но някои нови са твърде сложни или непонятни. Самото коректно кръщаване понякога включва толкова много думи, че в обществото болестите получават още по-нелепи имена от тези, които са заклеймени като стигматизиращи.