Съученици, познати от казармата, роднини, съседи и даже състуденти търсят професора микробиолог и имунолог Тодор Кантарджиев за здравословни проблеми в целия спектър на медицината – от температура до херния. Защо занимават с несвойствени неща директора на Националния център по заразни и паразитни болести? Причините са поне две и в конкуренция за надмощие според човека, който очаква помощ.
Микробите винаги са по някакъв начин замесени във всички заболявания – за този лекар, който има широко отворени очи да гледа на болестите в няколко пласта от повърхността към дълбоката същност. Втората причина е, че
проф. Кантарджиев
е известен като
безсребърник
Животът го е убедил, че господ не помага на алчния да лекува. Цени обаче жестовете на благодарност – всеки от тях е символ на излекуван човек.
Не страда и от липса на официални пациенти, защото по собствената му квалификация микробиологията е наука за лечимите болести, сред които са инфекциите.
Какво го мотивира да посвети живота си на “невидим” обект? Безспорно в началото е любопитството към безграничния свят на микроорганизмите. По най-естествен начин интересът се пробужда от работата на неговия баща – бактериолог в Александровска болница. След това с трупането на знания, личен опит и научни изследвания хъсът го превежда през цялата йерархия от клиничен лекар до директор на стратегическия за националната сигурност на всяка държава център по заразите. На директния въпрос отговаря: „Това са лечимите болести, работата ни в НЦЗПБ има ефект за здравето на отделния човек и за обществото. За много заболявания въпреки усилията успехът на медицината спира до превръщането им в хронични, удължаване на живота. Не е малко. Но при адекватен подход инфекциите се лекуват дефинитивно. Когато излекуваш инфекция,
в 90% от случаите
човек е здрав
колкото преди
инфекцията, виждаш,
че помагаш.
Приятно е
Зад лаконичното обяснение стои много труд и малко горчивина, че “ставаме жертва на собствения си успех – лекуваме инфекциите до степен да започнат да се подценяват от държавата, която финансира с предимство нелечимото. Губят реалистична преценка и цели групи хора, живеещи в комфорта на досегашното имунизирано общество, които смятат, че заразата може да бъде избегната или преодоляна без ваксини, без антибиотици и антимикотици”.
За съжаление, въпреки съвършенството на човешкия организъм, той не може да пребори без помощ микроби убийци, от които дори при оцеляване остават увреждания. В едни случаи стават видими веднага, при други могат да се проявят и след години, както е например след боледуване от морбили, добавя ученият.
Най-хубавото в работата на професора е, че има отговор за възможностите да се избегнат заразите и алгоритми за профилактика. Лошото – обществото обикновено ги чува с отложен старт: след дъжд качулка.
В момента 40-годишният му професионален опит го боде с претегляне на риска да се появят случаи на антракс у нас. Условия за това създава полуделият климат тази година. След обилни дъждове през пролетта, последвани от неколкомесечно засушаване, което прегори още през лятото тревата, има риск тревопасните животни да погълнат причинителя на опасната болест. Пороите отмиват повърхностния слой на почвата и спорите на антракса остават по-повърхностно, на по-плитко. Крави, овце, кози изскубват тревата с корени и пръст и така се заразяват и развиват антракс. Болните животни в рамките на няколко дни вдигат температура, губят апетит, отделят кървави изпражнения.
Недалновидната реакция е “като животното зазлее – да се заколи, да не стане зян месото”. Тогава има риск хора да станат жертва на чревната форма на антракс. За разлика от кожната разновидност тя е много застрашаваща. Месото от болни животни е силно заразно, особено при недостатъчно готвене на висока температура, обяснява директорът. Той предупреждава да се повиши бдителността на ветеринарните органи, защото антраксът е типична зооноза – болест, предавана на човека от животни. Както и на лекарите, при които търсят помощ хора в тежко състояние със симптоми на антракс. Преди 4 г. в аналогична ситуация 3 университетски болници не разпознаха заболяването при тежко болен човек, не е забравил професорът. Негова кауза е да се поддържат квалификацията на лекарите и възможностите на лабораториите да диагностицират инфекциите.
“НЦЗПБ е най-старият научнопрактически институт в областта на здравеопазването в България. С далновидността на тогавашната управа е създаден още през 1881 г. като институция за борба против заразните и паразитни заболявания в страната на основа последните постижения на световната наука. За целта допринася и изграждането и оборудването на сградата
с финансовата помощ
на Рокфелеровата
фондация през
1932-1935 г.
Историята на създаването на центъра - така, както е описана в “Енциклопедия Дарителството и Дарителски фондове и фондации в България”, връща лентата до 1920 г. Дирекцията на народното здраве (към тогавашното министерство на вътрешните работи!) е имало проект за държавен институт за подготовка на лекари микробиолози и провеждане на епидемиологични изследвания. Въпросът кой да плати строежа на сграда и какъв да е статутът на иниституцията бламират идеята. Дирекцията отправя искане за финансова подкрепа от Рокфелеровата фондация. Отговорът е: може, ако държавата поеме 50% от стойността на строежа, а институтът е автономен център за научни изследвания и подготовка на кадри за практическа санитарна дейност. Със Закон за постройка и обзавеждане на Институт за народно здраве от 1931 г. се гарантира, че общите разходи по строителството и обзавеждането му ще се ограничат в 40 млн. златни лева, поделени между държавата и Рокфелеровата фондация. Преди края на строежа през 1936 г. възникват поредните сериозни разногласия и сътрудничеството е прекратено. В крайна сметка Рокфелеровата фондация дарява 19 млн. златни лева, без които сградата не е можело да се вдигне и да се развива медицинската практика в областта на инфекциите.“
Държавниците около Александър Батенберг са си давали сметка, че това е начинът с най-малко пари да спасиш най-много хора.
За същото спомага и най-модерното направление в науките за болестите и здравето – имунологията. Малко от хората, които редовно виждат проф. Кантарджиев в медиите знаят, че той има и втора медицинска специалност точно в тази област.
Преди да добие самостоятелност в голямата битка срещу рака и други тежки болести, имунологията се развива на базата на научната микробиология. Основно като знание за имунния отговор на микробни причинители, обяснява специалистът. Това носи едни от първите Нобелови награди – на Иля Мечников и Паул Ерлих за изучаването на имунитета.
Днес двете науки се развиват на обща основа и с приноса на генетиката, но
без да се
конкурират, “така,
както Пикасо
не пречи на Рубенс”
Свързани са изключително силно поради двояката роля на микробите – разпределят си ролите на добри и лоши.
Поне няколко древни цивилизации са разбрали, че болестта може да се предава от неща, които не могат да видят. В същото време хората използват микробите за направата на храна и вино много преди да са знаели нещо за тях и да бъде изобретен микроскопът. Само на базата на случайното установяване на микробната ферментация са и давали възможност да облагородява вкуса и качествата на хляба, млякото, сиренето, правели са бира, вино и други напитки. По съдове от неолита археолози откриват в Китай доказателства, че местните са приготвяли още тогава ферментирала напитка от ориз, мед и плодове.
Съвременната наука е доказала, че при ферментация различни бактерии, плесени и дрожди превръщат захарите (въглехидрати) в алкохол, газове и органични киселини. Всичко това днес е част от мегамодата на пробиотиците. Буквалният превод е за живота. Пробиотиците са микробите, а спомагащите за развитието им вещества са пребиотици, обяснява ученият.
Сред примерите за полезни ферментирали храни от националната кухня проф. Кантарджиев дава българското саламурено сирене, ферментиралите туршии, киселото зеле, виното. Той
знае за здравословните
храни поне колкото
диетолозите
Най-приятното е, че сякаш има необявена мисия да споделя всяко разумно знание с цялата общественост. Като в разгара на зимните вируси публично да препоръча противодействие на баналните болки в гърлото с лимон. Така, некомерсиално - няма горичка от цитрусови дръвчета на терасата на дома си в София. Публично обяснява и как да подпомагаш имунитета си с традиционни ферментирали храни. Може да даде съвет и как да избегнеш по-сериозни зарази с ваксини, витамини, фитотерапия. Стои твърдо сред противниците на неуместното използване на антибиотици, което тласка човечеството назад във времето на убийствените бактериални болести. При честа или неправилна употреба патогени се усъвършенстват да побеждават антибиотика, който в годините след създаването си ги е убивал. Ако не вложим разум, след 30 г. родените днес ще умират от банални инфекции заради антибиотична резистентност, предупреждава микробиологът.
Сред най-интересните за него теми в момента е имунният отговор на инфекциите.
Защо един човек се разболява, а друг не? “Една трета от хората са инфектирани с причинителя на туберкулозата, но повечето от тях не боледуват, защо? Предизвикателство пред ума е също имунният отговор при нарушен имунитет - със склонност към кои инфекции реагира такъв човек. Да не говорим за морето от въпроси в областта на генетиката на имунния отговор. Или генетиката на микроба, неговата изменчивост – да мутира до степен да не му действат лекарствата и да се променя с потенциал да причинява различни по характер инфекции. Например защо и как микроб по животните мутира до заразен за човека и тогава става една от най-големите и тежки епидемии”, казва ученият.
Сред супервпечатляващите новини класира откритието, че усложненията на грипа в белите дробове не са само бактериални – 10-12% от пневмониите са причинени от гъбичка. Това обяснява защо част от грипните пневмонии не се влияят от антибиотици. “От 40 г. се занимавам с тази гъбичка – аспергилус, но нищо не ни е карало да я търсим при грипните пневмонии. Със съдействието на мислещи лекари, които си задават въпроса защо алгоритмите за лечение в някои случаи не работят, доказахме, че
и у нас има грипни
пневмонии,
причинени от
гъбичката
аспергилус, а
тя е навсякъде
Достатъчно е например да имаш в стаята саксия с цвете, и навред да хвърчат аспергилуси. Коварни са и гъбичките от вида кандида, за част от които се доказа, че се размножават и полово, очевидно не са само дрожди, както си мислехме преди 20 г. Много е интересен този невидим свят, ама да не изброявам, че ще стане като анекдота за Пастьор. На стари години му показали под микроскоп причинителя на чумата, а той: “Ах, колко работа остава несвършена!”
Екипът на проф. Кантарджиев го описва като почтен, точен, справедлив, директен, визионер, безсребреник, неуморим “ученик”, компетентен учител и увлекателен събеседник с широка култура. Малко се колебаят дали да прибавят към качествата интелигентното му чувство за хумор, защото в неформален разговор
при добри думи
никога не са сигурни
дали ги хвали, или
лекичко ги иронизира
В делова среда обаче винаги е ясно какво мисли и какво очаква. Проявява в работата си дисциплината на немското базисно образование и лекарската отговорност, които фамилната традиция влива във възпитанието му.
Родословното дърво на Кантарджийския род от Копривщица е проследимо над 250 години. Името е дал занаятът. Развил се е покрай многото железни руди в района.
“Направата на кантари е висока технология за времето си, продавали са ги в Цариград – там е имало пазар за скъпите технически изделия. Историята на рода ни следва историята на развитие на възрожденското общество. Всичко наследява първородният син, за да не се разпилява имането. Перспективата за братята му е да се изучат - да станат свещеници, даскали, чиновници или офицери. Прадядо ми Стойко Илиев Кантарджиев идва в София след Априлското въстание и с брат си Георги след Освобождението се записват във военното училище. Стойко се девоенизира и работи в геодезията - прави едни от първите планове на София. Има 2 дъщери и 2-ма синове, дава на всички висше образование. Момчетата завършват в Германия, дядо ми – Тодор Кантарджиев, става строителен инженер, брат му Петър – архитект, и след години е главен архитект на София, плоча с името му има на ул. “Аксаков”. Дядо ми пък строи Рилския водопровод, първия язовир в България - “Златна Панега”, яз. “Студена”, яз. “Александър Стамболийски”, негов проект е яз “Копринка”, рботил е и на яз. “Искър”. Първият лекар в рода е сестрата на дядо ми – д-р Надя Кантарджиева-Кожухарова. След това баща ми става лекар – бактериолог, но почина млад, още не бях завършил медицина. Съпругата ми е лекар, нейният баща е лекар, синът ми е лекар”, разказва професорът.
Синът му – д-р Весел Кантарджиев, вече е лекар със собствен авторитет в медицината, началник на Клиниката по дерматология и венерология към ВМА.