Проф. Постаджиян: Наследствено висок холестерол вдига до 10 пъти риска за инфаркт

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/7155131 Проф. Постаджиян: Наследствено висок холестерол вдига до 10 пъти риска за инфаркт Проф. Постаджиян: Наследствено висок холестерол вдига до 10 пъти риска за инфаркт www.24chasa.bg
Проф. Постаджиян: Наследствено висок холестерол вдига до 10 пъти риска за инфаркт
СНИМКА: Любомира Николаева

По фамилната история и комплексна оценка кардиологът решава каква да е терапията, обяснява проф. Арман Постаджиян. Той е професор по кардиология към Медицински университет – София, началник на отделение по кардиология към Клиниката по кардиология на столичната УМБАЛ “Света Анна”. Председател на Дружеството на кардиолозите в България в периода 2016-2018 г.

- Проф. Постаджиян, холестеролът влиза в активния речник на българина след 50-те, тогава ли се увеличава?

- Холестеролът е функция на обмяна на веществата, които приемаме с храната, и функция на индивидуалния ни метаболизъм. Има страни като Словeния, в които изследването на холестерола е част от скринингова програма, която се провежда на 5-годишна възраст, след която холестеролът се установява на сравнително стабилно ниво. За държава с неголямо население подобен скрининг е удобен начин за очертаване на предвидимите рискови групи какъв медицински и финансов ресурс ще ангажират.

В други държави вниманието към сърдечното здраве се заостря с натрупването на рискови фактори, част от които е холестеролът. Общата преценка е по риска и принципът съвпада с "откритието" на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. Натрупването на рискови фактори достига критичен предел за изява на сърдечносъдов инцидент около 50-те години на мъжа и към 60-те за жените. Това е класическата обща представа. Но има и изключения - когато един от рисковете е екстремно висок и започва да диктува хода на прогресията. Типичен пример е кръвното налягане, което е директно свръзано с мозъчния кръвоизлив. Друг типичен пример е екстремно високият холестерол, който много по-рано от очакваното би могъл да доведе до сърдечносъдов инцидент.

- Как данните от изследване на липидите в детството подсказват дали човек ще е в по-висок риск от инфаркт?

- Като всеки биологичен показател, холестеролът има леко променлива стойност. Акцентът е върху леко -

нивата се променят

много малко

в хода на живота

Това е в противовес на формираните у хората очаквания, че със строга диета биха могли да повлияят върху риска, свързан с високия холестерол. Около 15% от холестерола е свързан с храната, по-голямата част се образува от организма и “продукцията” зависи от индивидуалните особености и гените. Въпреки че водеща е наследствеността, при вероятност за ранни увреждания на кръвоносните съдове от “вътрешното” свръхпроизводство на холестерол съветваме пациентите да консумират по-рядко животински мазнини. Като цяло основната цел на ранния скрининг е да се откроят екстремните случаи на наследена предразположеност към много висок холестерол. До средна възраст тя не се проявява клинично. Високият холестерол не дава симптоми, не боли и може да бъде установен само чрез лабораторни изследвания. Ако човек попада в тази група, начините за контрол върху холестерола зависят от степента на риска.

- А тя зависи от генетични фоктори, които ни карат да произвеждаме свръхколичества холестерол?

- Гените ни са основен фактор. Напредъкът в генетиката и възможностите за генетичен анализ разшириха знанието в тази област. Има определени генни дефицити, които възпрепятстват не само метаболизирането на холестерола. Вече се знае, че влияят и наследствени особености, свързани с метаболизирането на въглехидратите, при което те се трансформират в холестерол. Понякога такиви генетични дефекти са в комбинация - носим не една, а няколко сходни мутации.

- А как се обяснява, че има хора с висок холестерол, чиито съдовете са чисти от плаки?

- С протектевните гени, които дават свръхзащита на стените на артериите им. Къде е точният баланс между риск и защита и кога ще се прояви - невинаги може да се каже. Днес говорим не за риск от холестерола, а за атеросклероза, предизвисана от лошия холестерол - LDL. Промени се и разбирането за т.нар. добър холестерол - HDL, за който се смята, че е хубаво да е повече. Оказа се, че и той не е единна фракция. Част от него ни пази, но

в HDL има и

проатерогенна

фракция

с отношение към натрупването на плака в артериите. Това обяснява защо е трудно да се прецени балансът само по изследване на липидни показатели. Подходът е комплексен, но консенсусните алгоритми акцентират върху изследването на нивата на лошия холестерол поради факта, че има много доказателства от практиката, клинични проучвания и генетични изследвания, че на него се дължат атеросклеротичните плаки. За добрия холестерол има само епидемиологични данни, че хората с по-високи нива имат по-малко сърдечносъдови заболявания, но генетиката не показва причинно-следствена връзка. А фармакологичните проучвания за повишаване на добрия холестерол завършиха катастрофално.

- Защо?

- Влияеха върху други показатели, които определят риска - например малко повишаваха артериалното налягане и това осуетяваше очакваното намаляване на сърдечносъдовите инциденти. Беше изоставено като опция за намаляване на риска и усилията се насочиха към контрол на лошия холестерол.

Има и вторичен показател, който в момента е много популярен – т.нар. нон-HDL, недобър холестерол.

- Как се определя той?

- Като махнем от общия холестерол добрия остават липидните фракции с потенциал да влязат в кръвната циркулация и да навлязат в съдовете. Особеният плюс на изследването е при хора с метаболитен синдром, леко пухкави, със захарен диабет. В този случай показателят ни дава по-широка представа кои липидни фракции извън лошия холестерол може да бъдат проатерогенни. Важно е, след като проследим лошия холестерол, да се обърне внимание на нон-HDL, който има по-голяма връзка с диетичния режим. В тази сфера има закономерности с потенциал да се превърнат в следващия таргет.

- Генетичните изследвания ли са ключ към доброто сърдечно здраве?

- Вероятността за лесни решения в медицината е минимална. Председателят на Европейското дружество по кардиология наскоро беше у нас и разказа за модерна практика в Холандия. За сребърна или златна сватба партньори си подаряват скенер на цяло тяло, за да се види какво е състоянието на съдовете им. Това е интересно, но човек получава диск със запис, който има смисъл при сериозна интерпретация. Няма да е сензация, ако човек над 60 г. има множество атеросклеротични отлагания по съдовете. Но ако няма симптоми, трябва ли да предприема нещо? Ако му дадем терапия – убедени ли сме, че ще помогнем в дългосрочен план? Готови ли сме да кажем, че хора без или със минимални промени са застраховани от сърдечен инцидент? И още: само установяването на нещо благодарение на напредъка на образната диагностика дава ли кардинални и едностранни решения? Същите въпроси са резонни и за генните изследвания.

По-безспорен е прагматичният подход. Ако говорим за холестерола – има поне 3 решаващи мутации, за които е ясно, че вървят с висок лош холестерол, но всички лечебни средства са ефективни при всяка от мутациите. Коя точно мутация имаш, е интересно за науката, но не променя подхода към лечението. Правилната терапия е съобразена със симптомите на пациента и зависи от опита на лекаря, подпомогнат във взимането на решение от необходимите изследвания. Еднакъв резултат може да е

нормален за един

пациент, а в друга

ситуация - тревожен

Затова целта е да оценим общия сърдечносъдов риск и да очертаем високорисковата група, към която да насочим терапевтични усилия. Смисълът е да се действа в асимптомната фаза, когато с малки дози лекарства най-често от групата на статините може да се постигне профилактика. На хората с нисък и среден риск може да е достатъчно да дадем съвети за здравословно хранене, движение, отказ от пушене. Но е важно и да проследяваме пациентите през определен период и при нужда да адаптираме терапевтичния план.

- Колко българи имат фамилен риск, лекуват ли се?

- Опитваме се да съберем данни основно чрез изследване на най-близките кръвни роднини на хора, които в ранна възраст – 30-40 г., преживяват инфаркт. По този каскаден скрининг сме потвърдили риск при около 230 души. Системата на профилактичните прегледи дава възможности да се установят най-грубо хората в риск. За прецизно категоризиране на риска трябва да се продължи с едно допълнително усилие, което обаче не е обвързано с допълнително финансиране.

Реално

в България

се заплаща лечение,

не профилактика

Но лечението на хипертонията е и профилактика на исхемичната болест на сърцето. Лечението на дислипидемията - също. Профилактиката е смислена, когато е върху високорисковите групи, а не върху код на диагноза за здрави хора.

- Какъв е рискът за сърцето на хора с фамилно свръхвисок холестерол?

- Рискът за инфаркт е до 7-10 пъти по-висок, отколкото при хората без генетични мутации. Много сериозно предупреждение за рискова наследственост, за лош генетичен отпечатък е, ако имат родител, брат, сестра, които са стигнали до инфаркт в ранна възраст. Разбира се, изискват внимание лабораторни изследвания с високи стойности на холестерола на пациента и неговите родственици. Тялото също дава известни видими сигнали – отлагане на холестерол около очите и по-рядко - около ретината, сухожилно отлагане на холестерол.

Холандия, която е единствената европейска държава, обхванала 70% от хората с фамилна хиперхолестеролемия, има този добър опит благодарение на комплексна методика, която отчита множество фактори извън поголовното генетично изследване. Оказва се, че при такъв подход доста точно може да се допусне наследствено висок холестерол и без скъпите изследвания. Към момента у нас в 7 кардиологични центъра в градовете с медицински университети работим в сферата на фамилната хиперхолестеролемия и вече се наблюдава ефект. Стъпили сме на философията, че бележката от лабораторията и референтните стойности в нея не може да са диагноза, те не знаят твоята история, историята на рода ти. Това е само показател, който сочи необходимост от консултация с кардиолог за оценка на рисковия профил и насочване към профилактика или лечение.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Докторе, кажи

Баналните простуди, които най-често се причиняват от риновируси и минават с леко неразположение, стимулират общия имунитет и той става по-силен срущу следващите патогени, които ни атакуват.

А! Настинка вдигала имунитета срещу грип

Учени излизат с хипотеза, че риновируси може да забавят COVID през есента Учените се задълбочават в неща, които останалите или не забелязваме, или не ни правят впечатление. Едно такова научно вглеждане, прераснало в изследване на Йейлския университет, дава нова посока на търсенето на слабите места на новия коронавирус

АГ специалистите от УМБАЛ „Пълмед“ отстраниха 13 кг тумор от корема на жена

АГ специалистите от УМБАЛ „Пълмед“ отстраниха 13 кг тумор от корема на жена

Над 13-килограмова туморна формация с размер, по-голям от футболна топка, отстраниха акушер-гинеколозите в УМБАЛ „Пълмед“ от корема на 46-годишна пациентка. Образуванието е изпълвало почти 100% от коремната й кухина, а диаметъра му е бил над 35см. Жената попада в лечебното заведение след АГ преглед при специалист от ДКЦ поради оплаквания от тежест

COVID: ползвай смартфона със слушалки

COVID: ползвай смартфона със слушалки

Новият коронавирус вероятно може да живее до 96 часа на дисплеите Смартфоните ни са около 10 пъти по-замърсени от повечето тоалетни седалки в държавите с добра обществена хигиена. Да. Това предупреждение се появява поне веднъж годишно, когато пореден изследователски екип се хване да сравнява микробите в офиса

Надеждата е, когато повтаря, COVID да се изкарва на крак

Надеждата е, когато повтаря, COVID да се изкарва на крак

Първото боледуване от друг щам вероятно е довело до достатъчно защитна имунна реакция Повторното заразяване на мъж от Хонконг с COVID изглежда много лоша новина, но инфекционистите не са много изненадани и откриват в нея и една положителна страна. Когато коронавирусната инфекция повтаря, изглежда, го прави в мек вариант

Проф. Пламен Кинов

Как се отразява физическата пасивност на двигателния апарат?

На читателския въпрос отговаря проф. Пламен Кинов, дмн, началник на Клиниката по ортопедия и травматология, УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ, национален консултант по ортопедия По време на пандемията от COVID-19много от нас стоят вкъщи и са значително ограничени в социалните си контакти. Голяма част от времето преминава в седнало положение и пред

Проф. Начев: Безшевна аортна клапа удължава живота без сърдечни оплаквания

Проф. Начев: Безшевна аортна клапа удължава живота без сърдечни оплаквания

Оперативното време е с 32% по-кратко, кървенето - с 52% по-малко Стеснението на пръстена на клапата на аортата е състояние, при което е затруднено изтласкването на кръв от лявата камера на сърцето. Медицината нарича всяко стесняване стеноза. Стенозата на аортната клапа може да е вродена или да се появи в резултат на ревматично увреждане или

Последно от 24 здраве лого

Оживление

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Последно от

Още от Докторе, кажи

Д-Р МИЛИЦА МИТЕВА

Специализантка по гастроентерология избра да помага на болни с COVID–19 във Велико Търново

Като се запознаеш със спецификата и начина на еволюция на заболяването, придобиваш смелост и надежда, че има шанс да се преборим с него, казва д-р Милица Митева Д-р Милица Митева е специализант по гастроентерология в търновската МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” и един от хората, които в последните месеци без колебание влизат в директна битка с

Проф. Васил Червенков: Проблемните разширени вени вече рядко се оперират, изолираме ги с щадящи методи

Проф. Васил Червенков: Проблемните разширени вени вече рядко се оперират, изолираме ги с щадящи методи

- Проф. Червенков, какви са симптомите при хроничната венозна болест? В ранните стадии на заболяването симптомите са болка, тежест и усещане за подуване, особено във вечерните часове на денонощието. Когато болестта напредне, хората вече виждат и признаците й, които се проявяват като малки паякообразни венички

Като страничен ефект от COVID пандемията “чупи сърца”

Като страничен ефект от COVID пандемията “чупи сърца”

Значително увеличение на синдрома на “счупеното сърце” докладват две болници в Охайо, САЩ, сред пациенти, които нямат коронавирус. Това предполага, че физическите, социалните и икономическите стресори от пандемията вземат допълнителен здравен данък извън преките неблагополучия от инфекцията. В случая - стрес индуцирана кардиомиопатия

Значителна стъпка в борбата с коронавирусната инфекция

Значителна стъпка в борбата с коронавирусната инфекция

Българският синбиотик “Ентеросан Антивир Форте” показва подчертана активност срещу патогени и усилва имунната система Само за няколко месеца COVID отекна във всеки дом било чрез шока от непосредствена инфекция на роднини и познати, било чрез психологична реакция на страх от тази непозната пандемия особено у хората от рисковите групи и техните

Проф. Ива Христова: Вирусът е бил в България още през януари

Проф. Ива Христова: Вирусът е бил в България още през януари

В търсене на контролна група за сравнение случайно открихме силно положителна проба за SARS-CoV-2 на човек, когото сме изследвали за респираторни вируси в първия месец на годината, казва в интервю за "24 часа" проф. Ива Христова, дмн, зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Доктор е на медицинските науки, лекар с 30 г

Проф. Вихра Миланова

Как да живеем, за да се опазим освен физически и психически в пандемията?

На читателския въпрос отговаря проф. Вихра Миланова, дмн, началник на Клиниката по психиатрия на Александровска болница Коронавирусът е проблем, който все още не познаваме достатъчно и който не можем да регистрираме с петте си сетива. На този етап основната защита, която медицинската наука препоръчва, са така наречените три Д - дисциплина

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber