Защо от COVID боледуват и ваксинирани

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/10165873 Защо от COVID боледуват и ваксинирани Защо от COVID боледуват и ваксинирани www.24chasa.bg
СНИМКА: РОЙТЕРС

Създаването на реалистична представа за възможностите на ваксините е профилактика на антиваксинални настроения

Въпросът защо от COVID боледуват и ваксинирани хора, стана “животрептущ” още с първите случаи веднага след радостта от първата вълна поставени дози. В отговор на интереса в “24 часа” в началото на април излезе материал по темата, който продължава да е актуален, както и въпросът не слиза от устата на хората. А в обсъжданията първосигнално се търси антиваксинален подтекст. Всъщност за науката отговорът е ясен теоритично от самото начало. Появявят се само нюанси във връзка с изненадите, които вирусът продължава да поднася на учените и клиницистите. По шеговитото сравнение на един от известните български вирусолози SARS-CoV-2 се държи като некакен гост на дипломатически прием, където започва да разказва неприлични вицове. Това обаче не променя базовите академични твърдения за имунните реакции, които описахме за първи път през пролетта. Припомняме ги с малки съкращения.

COVID ваксините са безопасни и ваксинирането ще ви помогне да се предпазите от развитие на тежка коронавирусна болест и смърт от нея. Толкова.

Това е официалната декларация на производителите на ваксини. С нея и нито дума повече се ангажира и Световната здравна организация. Никой никога не е давал гаранция, че всеки ваксиниран е застрахован от разболяване. Не защото ваксините са лоши, а защото поради уникалността на хората 100 процента успех не се случва при нито една ваксина.

Макар и малък процент, някои от ваксинираните не развиват защитна реакция поради особености на своя организъм или нетипично взаимодействие между ваксината и тялото.

При ваксините, които се използват от десетилетия, животът сочи

средно 5% нон-репондери,

които не формират защита

срещу причинителя

на даденото заболяване. (Според по-нови данни тази група хора са между 5 и 10 процента - бел. авт.) Колкото повече дози бъдат поставени, толкова по-голяма е вероятността сред получателите да има хора с “грешен” отговор.

Създаването на реалистична представа за възможностите на ваксините е начинът да се избегне помпане на антиваксинални настроения от “излъгали се”, че инжекцията е абсолютната им застраховка за недосегаемост от вируса.

Пред скоби е, че при двудозовите ваксини първата игла все още не дава никаква гаранция за изработен имунитет. Изнасят се обнадеждаващи изследователски данни за наличие на антитела и в третата седмица след първата доза на някои от одобрените ваксини, но се смятат за етапно и очакващо препотвърждаване знание. Дотогава - предупреждават експертите - хората между първа и втора доза се смятат за незащитени от заразяване и боледуване, включително в тежка форма, а макар и инцидентно - със смъртен изход. Денят на втората игла също не означава автоматично преминаване към недосегаемите. Всяка от компаниите производителки е написала в “листовката” на ваксината си след какъв период се очаква да е налице защита. Това са биотехнологичните условия за ефективност по подразбиране.

В редки случаи процесът се затруднява от други фактори.

1. В реалния

живот ваксината

може да се

компрометира

от неправилно

прилагане

Случва се рядко – светът се радва на ваксините и медицинските лица ценят всяка капка, но стават и гафове. Например добиха известност случаи на поставяне на частични дози в Калифорния, САЩ, и обратното – на петорно количество на служители в старчески дом в Германия, на случаи на инжектиране само на разтвор. За сериозни последици обаче не се съобщава.

Други пробойни може да се създадат, ако флаконите не се държат при необходимата температура и други условия или ако инжекцията се направи на неправилно място на ръката. Теоретично провал с мястото на убождането е възможен в държави, в които ваксина имат право да поставят ширк кръг от лица, например и в аптеки.

2. Нови варианти

и евентуални

следващи

щамове

също може да се окажат фактор за имунен провал. Засега няма данни някоя от “мутациите” на вируса да разоръжава напълно ваксините, но при евентуални големи промени в генома на вируса, е възможно. В отговор биотехнологичните лаборатории вече надграждат продуктите си да са ефективни към последните версии на патогена. Не секват титаничните усилията на учените за разчитане на възможно най-голям брой геноми, за да се установят вариантите и колко са агресивни. Според това ваксините ще бъдат надградени, за да могат да неутрализират нововъзникващите щамове толкова добре, колкото и оригиналният.

3. COVID

ваксините имат

слаб, а в редки

случаи нулев

резултат и при

хората с потиснат

в някаква степен

имунен отговор

Такива по презумпция са възрастните – теоретично имунната система се “изтощава” с годините. Отделно хронични заболявания допълнително подриват капацитета на защитните клетки. На този фон изглеждат прекрасни съобщенията, че клиничните изпитвания за ваксините срещу коронавируса показват висока степен на ефикасност и след 65 г. Липсва подобен оптимизъм за хората с вроден имунен дефицит. Както и за подложените на химиотерапия за рак или лекувани с други медикаменти, чиято цел е да потискат имунната система – например след трансплантация.

Трите групи фактори плюс “прозоречният период” между поставянето на ваксините и изработването на имунитет създават пул от неизвестен все още брой уязвими за вируса хора.

Част от потенциално застрашените от “повтаряне” групи дори не знаят, че са с повишен риск. Защитата им може да бъде единствено социална - да се спазват двупосочно мерките за ограничаване на разпространението: ограничаване на близките контакти, правилно използване на маски, добра вентилация, хигиена на ръцете и помещенията.

Или накратко, както още през април обясни доц. Нина Янчева-Петрова, дм, ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина и началник на Отделението за придобита имунна недостатъчност на инфекциозната болница “Проф. Иван Киров”: “Никоя ваксина не предпазва 100% от инфектиране. Протекцията е в 100% от тежко заболяване, като трябва да се има предвид периодът след ваксинирането и дали са направени и двете дози от ваксината. След първата трябва да са минали поне 14 до 21 дни, за да започне организмът да изработва защитни антитела.”

От месеците на първата имунизационна вълна нищо ново не се появи в сферата на отпора на инфекцията въпреки надпреварата за създаване на медикаменти за лечение в истинския смисъл. До момента са публично заявени повече от 420 разработки с амбиции да се докажат като ефективни терапии срещу инфекцията. Малка част са запачнали или са на прага на клинични изпитания за ефективност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Коронавирус

Актуални данни за разпространението на коронавируса към 00:00ч. на 27 октомври

Нов рекорд! 6816 нови случая на COVID, жертвите са 124!

Българско семейство лежи тежко болно от COVID oт десетина дни в болницата на Падуа.

СНИМКА: ИНСТАГРАМ

Български съпрузи антиваксъри интубирани един до друг в Падуа

Преболедували повторно може да останат без сертификат

Преболедували повторно може да останат без сертификат

Богдан Кирилов СНИМКА: Архив

Всички ваксини, които се поставят в България, са в срок на годност

Кадър: БНТ

Забъркаха български медици във фалшиви новини за ваксините

ДИЯН СТАМАТОВ

Първо връщат в училище първокласници и второкласници

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber