Гроздето в Родопите и Сакар с високо качество заради много слънце и дъжд

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/7405677 Гроздето в Родопите и Сакар с високо качество заради много слънце и дъжд Гроздето в Родопите и Сакар с високо качество заради много слънце и дъжд www.24chasa.bg

Най-често се отглеждат мерло и димят

Лозарството и винопроизводството се превръщат в основен поминък в селата на Хасковска област през последните години. Към момента лозовите насаждения заемат 72 400 декара. Най-разпространеният сорт от червените вина е мерло, а от белите - димят.

Само от началото на тази година фермери са заявили засаждане на нови 2000 декара, показват данните на Изпълнителната агенция по лозата и виното. 19 са регистрираните предприятия, преработващи грозде.

Отглеждането на лозя и винопроизводството в района не е прекъсвало от времето на древните траки. Регионът се характеризира с умерен климат, с нежно средиземноморско влияние. Благоприятното количество валежи, топлото лято и големият брой слънчеви дни в сравнение с вътрешността на страната допринасят за доброто качество на отглежданото грозде. Днес тук могат да се опитат вина, произведени както от стари сортове, така и от нови за вкуса на българина видове. Най-популярните лозя в района са тези с мерло.

В същото време местните лозари продължават да отглеждат старите български сортове памид, димят и червен мискет. През последните години навлязоха масово сортове като шардоне, каберне совиньон, сира, каберне фран, малбек и други.

В област Хасково има голям брой малки или по-големи винарски изби, в които се произвеждат и масови, и бутикови вина. В много от избите туристът има възможност да направи дегустация.

Произвежданите вина в Хасковския край като качество по нищо

не отстъпват

на френските

и италианските

и спокойно могат да ги конкурират, твърди енологът Свилен Георгиев.

Според него основният проблем при българските вина е в слабите маркетинг и реклама в чужбина. А бъдещето за винопроизводителите е в износа, защото родният пазар е твърне ограничен и пренаситен.

Липсата на популярност и добро име на българските продукти ги праща в сегмента на нискокачествени и евтини вина. Затова и основният експорт е за страните в Източна Европа.

Почти невъзможно е да се стъпи на европейския пазар със скъпи вина. Цената от 5-6 евро за бутилка е трудна за постигане.

Друг проблем е, че всеки от родните винопроизводители прави всичко. Липсва и райониране. В техническо отношение сме много по-добре от повечето винопроизводители в Европа, твърди Свилен Георгиев. Причината е, че модерното винопроизводство в България започва да се развива през последните 15-ина години и закупената техника е нова.

През последните години в Хасковска област навлизат нови и непознати сортове грозде. Сред

най-популярните

при червените са

каберне фран

и сира, а при

белите -

совиньон блан

и вионие

Каберне фран се счита за баща на популярния в Хасковско в близкото минало сорт каберне совиньон.  

Оказва се, че отглеждането на по-стария сорт е по-успешно, защото по-добре пасва на топлия климат в района. Каберне фран пасва идеално и на местните почви. Сирата пък е популярна не само заради благоприятните климатично-почвени условия, а и защото зрее по-рано. От сорта се получават вина с плодов и наситен вкус.

Евъргрийнът при белите сортове си остава шардонето. Наричат го още хамелеон, защото пасва на всякакви условия и от него се получават различни по стилистика вина.

През последните години се наблюдава възраждане на един стар и позабравен бял сорт - тамянката.

Популярният в близкото минало за региона димят почти е изчезнал. Отглежданите малко останали масиви грозде се използват предимно за дестилация. Причината е, че димятът е неутрален сорт и от него не се получават богати на вкусове вина.

Ниската захарност и липсата на цвят е причината за липсата на интерес у винарите към един от най-старите сортове за региона - памида.

Южната българска

община

Ивайловград е

прославена с

домашните си

вина Най-популярните сортове тук са мерло, рубин и памид. Мекият климат е изключително подходящ за отглеждане на грозде. Вино се произвежда почти във всеки дом. Стопаните никога не отказват да почерпят с домашно вино туристите. Масово в ивайловградските механи и ресторанти се предлага домашно вино. Градът е особено популярна дестинация за гърците от района на Димотика, които никога не пропускат да си купят домашно вино и произвеждания в Ивайловград по стара технология в каменни мелници сусамов тахан.

В региона са най-старите винарски следи

В района на Кърджали могат да се видят най-старите съдове за производство на вино.

Т. нар. шарапани, които са на десетки места в Източните Родопи, представляват изсичания в скали. Наподобяват кръгли или елипсовидни басейни, разположени на различна височина и свързани помежду си като скачени съдове с улеи. 

Думата шарапана се използва от местните хора и идва от турските думи шарап - вино, и таш - камък. Археолозите отнасят шарапаните към късната бронзова или ранножелязната епоха, но точна датировка все още не е направена.

Според хипотезите в шарапаните се е произвеждало свещеното вино на траките, използвано при орфическите огнено-винени ритуали.

Най-популярните сред туристите шарапани могат да се видят в подножието на археологическия комплекс Перперикон край Кърджали. Освен шарапаните при археологически разкопки на скалния връх беше разкрит голям скален олтар, на който са извършвани огнено-винени ритуали. Според една от хипотезите на гръцкия историк Херодот тук се е намирал храмът на Дионис.

При разкопки на Перперикон археолози се натъкнаха на напълно запазени питоси - огромни делви, в които древните траки са съхранявали виното. 

Изключително добре запазени са и шарапаните в тракийския комплекс Харман кая край момчилградското село Биволяне. Обектът, на който все още не са извършвани археологически разкопки, е един от най-големите в района. Известен е още като българския Стоунхендж.

Предварителни проучвания сочат, че всъщност става дума за астрономическа обсерватория на древните траки.

Специалисти са категорични, че след Перперикон и Татул Харман кая ще се превърне в следващата археологическа сензация за района. 

Перперикон е един от най-известните археологически комплекси в България. Намира се на 15 км от Кърджали и е разположен на площ от над 10 декара върху скалист връх. През различните периоди той е бил обитаван от траки, римляни, готи, ромеи, българи.

Животът на Перперикон започва още в епохата на неолита - преди 8 хилядолетия.

Древните хора изградили тук мегалитно светилище, свързано с почитта към бога Слънце. Даровете били поставяни на скални площадки, дооформени от хората.

В късната бронзова епоха Перперикон се оформя като град светилище. От този период са запазени останки от дворец. Те представляват изсечени в скалите помещения, останки от които могат да се видят и до днес. На места личат дори прозорците и праговете на вратите. 

В двореца

са запазени и

гробници,

оформени с големи каменни плочи. В тази част на Перперикон се намира и скален олтар, за който се смята, че е част от известното в древността светилище на Дионис, в което на Александър Велики е пророкувано, че ще завладее света.

На самия връх се е намирал древният град. Запазени са част от вкопаните в скалата улици и останки от сгради от различни периоди, както и част от крепостната стена, опасвала древния град. На върха е запазен изсечен в скалата огромен резервоар, от който е водоснабдяван Перперикон. Оцеляла през вековете е и средновековната кула.

Преди няколко години на върха беше разкрита раннохристиянска базилика от края на III и началото на IV век. В нея археолози се натъкнаха на много добре съхранен каменен амвон.

Според хипотезата на проф. Николай Овчаров в храма е служил Никита Ремесиански, кръстителят на тракийското племе. Последното голямо откритие на Перперикон е най-голямата средновековна базилика в Родопите, построена през V век. Тя е разположена в южното подградие и е с размери 25 на 15 метра.

Добре запазени тракийски шарапани могат да се видят и по долината на река Величка. Районът от чернооченското село Ночево до хасковското село Ангел Войвода е осеян с тракийски ниши и изсичания.

Невероятни

гледки, съчетани

с бяло вино и

перфектно

приготвена риба,

са атракцията за туристите, посетили язовир “Кърджали”.

От години регионът е популярен със заведенията си. Част от тях са разположени върху понтони в самата вода на язовира.  

Местните готвачи са се специализирали в приготвяне на прясна сладководна риба, която се лови във водоема. На много места клиентите имат възможност сами да изберат екземпляра, който искат да консумират, докато той плува в живарник.

Безспорно най-популярен е шаранът. Най-често той се предлага пържен. Местните готвачи използват различни маринати, за да подобрят качеството на блюдата. Сомът, който е тлъста риба, най-често се приготвя на скара.

Уникално вкусна е бялата риба, уловена в язовира. Тя се приготвя с различни панировки. При по-добър късмет може да се вкуси и препържен уклей или мряна.

Районът на

яз. “Кърджали”

е едно от

малкото места,

където може да

се опита есетра

Видът се отглежда във водоема садково за добив на хайвер. Мъжките екземпляри са ненужни и след поотрастването им се улавят и доставят в местните заведения. 

Отварянето на ГКПП Маказа стана причина в района на Кърджали асортиментът, предлаган в заведенията, да се обогати и с морска риба от Гърция. Най-често се сервират гръцки лаврак и ципура. Популярни са също сарделата и гавросът.

В Златоград няма лозя, но всяка година избират най-добрия винопроизводител

В района на Златоград няма големи лозови насаждения, но от години избират най-добрия винопроизводител. Температурите и фактът, че виното отлежава в избите на местните къщи, се оказва, че е предпоставка за получаване на доста хубави вина.

Затова в най-южния град почти няма къща без асма. Липсата в миналото се считало за признак на бедност.  

Обикновено в съревнованието за винопроизводители участват около 20 производители, но броят им всяка година нараства. Изборът се прави на празника Трифониада от професионален сомелиер, когато тържествено се зарязват и лозята в Стария град, а на мегдана се представят различни вина. Десетки самодейци от региона възхваляват виното, като символично зарязват лозите, танцуват и пеят в чест на възраждащата се природа и на бог Дионис.

С виното хората опитват кебапчета и кюфтета, луканки и суджуци на местни майстори. Най-големи овации обира златоградската сланина.

Родопското чеверме е баш мезе за вино

Прави се от агне или яре най-много на една година

Познавачите на виното веднага се сещат за едно от най-добрите мезета - чевермето. То е запазена марка в Родопския край. Майсторите му обясняват, че чевермето си пасва най-добре с червени вина.

Сполучливо чеверме се прави с агне на около или с яре на по годинка. Обработеното и изчистено животно - агне или яре, се поставя на голям дървен шиш, след което се прикрепя на две дървени опори, поставени отстрани на огнище.  

На дървените опори се забиват няколко пирона с различна височина. Месото се посолява на четири места - правят се джобчета на бутовете и плешките и там се поставя солта. Задните крака се връзват с тел за шиша, а предните се прилепват към останалата част.

Шишът се върти бавно и месото се пече от топлината на намиращия се на около 30-60 см от него огън. В началото се върти бавно и се маже с лой или масло, за да не загори, особено в областта на слабините. В зависимост от силата на огъня и размера на агнето се пече от 4 до 6 часа. Гаранция, че е готово, са златистата коричка и леко прозрелите ребрени кости.

В Родопите приготвят майсторски и другия емблематичен специалитет - пататник. Той е сред популярните ястия наред с катми, качамак и клин. Пататникът може да е печен или пържен, с кори и без кори, със сирене и без сирене, с лук и без ук, и все да е чудна гозба.

Няма една рецепта за пататник, но най-разпространената изисква да се настържат с ренде обелени картофи. В картофената смес се чукват едно или две яйца в зависимост от големината на пататника. За плънка може да се постави сварено ситно наразяно месо или сирене. След това се разточват кори според формата и големината на тавата, в която ще се пече. Слага се най-напред кората върху намазаното дъно, върху нея - настърганите картофи, смесени с плънката, подправени с черен пипер и джоджен. Над сместа се слага другата кора и се пече. След опичането от едната страна се обръща до придобиването на тъмнозлатист звят.

С домашно вино от малини гощават в къщите за гости в селата от поречието на река Арда.

Преди години в Арда е имало към 600 дка малинови насаждения, имало е и изба в село Арда, където се правело и отлежавало виното. Тя обаче вече не съществува.

Уменията на местните да правят от малините всякакви вкусни изкушения - компоти, сладка, мусове, перфета и торти, както и хубаво вино, са прословути. Виното е ароматно, сладко, напомня на ликьор и е с красив рубинен цвят.  

Според препоръките на местните най-добре за приготвяне на вино е да се използват червените сортове малини. Почистените малини от замърсявания не се мият, тъй като по повърхността на плодовете има бактерии, които са отговорни за ферментацията.

Това са некултивирани дрожди и при измиването се отнасят от водата.

След това малините се намачкват и се слагат в подходящ съд и се поливат с вода да кипнат. Когато това стане, се изсипва захарта и се сварява сироп. Изстуден до стайна температура се сипва при малините. Съдът се затваря с уплътнение.

Процесът на ферментиране е около 3-5 дни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Сподели България - винени дестинации

Последно от лого

Оживление

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Сподели България - винени дестинации

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber