Иван Александров тръгва по различен професионален път от брат си - актьора Владимир Карамазов, но също като него е звезда в своята област. Всъщност той се насочва към сладкарството случайно. “Ние си бяхме групичка в техникума по обществено хранене в Банкя, където завърших”, спомня си кулинарят. Всички в компанията се ориентирали към паралелката сервитьор/готвач. “Изведнъж излиза класирането и аз поглеждам, че съм сложен сладкар. Полудях, защото за мен беше ужасно да съм отделен от тази групичка”, казва Александров. Виновна за това се оказала учителката му по физика г-жа Влахова, която разпределя учениците по паралелки. Той я попитал защо е сложен към сладкарите, след като дори не е кандидатствал там. Учителката обаче
пророчески му
отвръща: “Ей,
един ден ще ми
благодариш”
“Бях полудял, защото се отделях от приятелите ми. Мрънках една седмица и си казах, че се отказвам”, спомня си сладкарят.
Изкарал обаче голям късмет. Разпределят го на много добро място за работа. “В НДК имаше частен сладкарски цех, който правеше доста качествена продукция. Научиха ме на най-различни техники. Това ме зареди с положителното чувство, че трябва да го правя, защото се получават хубави неща”, казва Александров.
А в началото на 90-те десертите били по-скоро стереотипни. В цеха на НДК тези шаблони се разчупвали. Давали на Александров да прави захарни цветя, да работи със сметана и т.н. Ето тогава се запалил истински по сладкарството.
След стажа започнал работа във вече несъществуващата сладкарница “Моцарт”. Управлявали я трима братя араби. Най-малкият от тях завършил кулинария във Франция. “Той си криеше рецептите, а мен това ме мотивира да се добера до тях. Доста дълъг период от време мина, докато започна да ми се доверява и да ги превежда. “Това още повече ме мотивира”, казва Александров.
По това време популярност в България придобила японската торта. В София една или две сладкарници я имали в менюто си. “Не може всички да говорят за нея, а аз да нямам рецептата”, казал си той. Затова отишъл в една от тези сладкарници и искал да започне работа там. Още се чуди как е успял да убеди управителката да го наеме. На втория ден изпълнил мисията си и взел рецептата.
Записал я тайно
на ръцете си
На третия ден не се явил на работа. “Извинявам се, но целта ми беше рецептата”, смее се той.
Към кулинарията проявява интерес още от дете благодарение на баба си. Семейството живеело в голяма къща, като единият етаж бил за нея. “Тя ми готвеше всяка сутрин различни закуски”, спомня си Александров. Така той видял, че човек може да използва въображението си и да експериментира с почти всичко в кулинарията. Баба му правела много вкусни курабийки. Когато Александров бил на 8-9 г., тя влязла в болница. За да я зарадва, той решил да направи нейните курабии. Всичко приготвил сам, единствено му помогнали да включи фурната. “Бяха много горди, че ми се е получило. Баба ми се фукаше с мен”, спомня си той.
Като дете не правел бели в кухнята. Винаги гледал на тази стая от къщата с респект, защото майка му и баба му се отнасяли по същия начин. Спомня си как двете жени събирали рецептите си, за да не ги изгубят. Александров сега има като техните тефтери. На последния курс, който провел в България, го извадил, а реакцията била: “Е, класика просто!”.
Най-сложният десерт, който Александров някога е правил, е
тортата за
сватбата на
Меган Маркъл
и принц Хари,
защото трябвало да оправдае големите очаквания към нея. “Може би това беше по-сложното – дали съм измислил правилната концепция, дали дизайнът е на ниво и т.н.”, казва той. Допълва, че традиционните български и английски торти нямат нищо общо помежду си.
“Във Великобритания замразяват единия ѝ етаж и го изваждат на първата си годишнина. В България това няма как да стане, защото по традиция тортите са кремови, много сочни и по-ниски. Не мога да кажа, че тук са по-сухи, напротив”, казва Александров. Разликата е, че самите блатове се приготвят по различни рецепти. В английската кухня са на базата на масло, а в България са пандишпанови. Друга разлика е, че на Острова тортите стоят на масата през цялата сватбена церемония. Заради това те трябва да имат стабилни основи, да са с различни блатове.
НЕГОВА РЕЦЕПТА:
Сладки хлебчета
Продукти:
500 г брашно за кекс с бакпулвер
125 г масло
80 г захар
1/2 ч.л. бакпулвер
250 мл прясно мляко
Начин на приготвяне:
Разбъркваме маслото, захарта, брашното и бакпулвера, докато получим ситни трохи. Накрая наливаме млякото. Замесваме тесто, което оставяме да почине на масата завито със стреч фолио. Разточваме го с дебелина 3,5 см. С помощта на формички изрязваме от него кръгове. Печем ги в застлана с хартия за печене тава на 180 градуса за 20 минути. Сервираме хлебчетата задължително със сладко по избор.
*Александров допълва, че те се приготвят много лесно и са любими и на брат му. Те са комбинация между хляб и курабийки.