Приключващото в неделя първенство ни показа началото на края на футбола, който познавахме
6 поредни европейски първенства от 1996 г. насам, отразени на терен. От тях две с българско участие.
Това беше до това лято скромният принос на човека на “24 часа”. И изведнъж УЕФА, а донякъде и Азербайджан (но за това по-нататък), шенгенясаха българските и много други журналисти от отразяването на Евро 2020. Което за капак заради пандемията на практика е Евро 2021, но му оставиха старата номерация
От УЕФА любезно, но твърдо написаха, че за първенството ще бъдат акредитирани само печатни медии от страни домакини, от страни, чиито отбори участват на първенството, както и мултинационални агенции. Което автоматично реже 90% от всички подобни средства за мосова информация.
Отделно се оказа, че всяка страна домакин може да има свои изисквания към акредитираните журналисти и дори да им анулира пропуските за европейското. Така руският колега Нобел Арустамян, който е един от най-известните телевизионни журналисти, бе лишен от възможността да посещава дори мачовете в Санкт Петербург, но след шумен медиен скандал акредитацията му бе върната.
Двама негови колеги - с руски фамилии, не бяха допуснати да отразят мачове в Баку, защото са участвали в мач в непризнатата от Азербайджан Република Арцах.
Но дори съвместните усилия на УЕФА и бившата съветска република не спряха “24 часа” да отрази поне един мач от наистина уникалното европейско първенство. Първото, което беше отложено - в случая заради пандемията от коронавирус, първото, което се игра в 11 града в 11 различни държави, първото, в което автоголовете бяха колкото във всички предишни, взети заедно.
Оказа се, че да ходиш на мач като фен в условията на коронавирус, съвсем не е лесна работа.
Първо се купува билет. Естествено, не е евтин. 80 евро де юре, доста повече - де факто, ако го правиш в последния момент. В указанията те предупреждават телефонът ти винаги да е зареден, защото билетът е само в него.
Условията да се влезе в държава, която е домакин - в случая Мюнхен и Германия за 1/4-финала Белгия - Италия, са едно, но да отидеш на мач - съвсем друго. И със сигурност далеч не по-лесно.
Има четири варианта - PCR тест, направен най-много 48 часа преди мача, документ за пълна ваксинация, документ за прекарано заболяване с необходимия брой антитела, както и последното - бърз антигенен тест. За целта в Мюнхен бяха открити 12 пункта, в които всеки с билет за мача можеше да си го направи безплатно.
Но за целта трябва да се свали едно приложение на телефона и през него да се заяви час за теста. Всъщност часът представлява интервал от 5 минути, в които трябва да си на мястото.
Все едно, аз бях ваксиниран и си мислех, че всичко е окей. Да, ама не. Оказа се, че с документа трябва да се отидете на стадиона, където след предоставянето му да ти дадат специална гривна - от онези като в хотелите ол инклузив, без която няма влизане на стадиона. За да я получиш, сваляш друго приложение на телефона и пак си заявяваш въпросния интервал от 5 минути. Когато аз го направих, се оказа, че най-ранният свободен час е в 15,20, при положение че мачът беше от 21 ч. местно време.
Не мога да отрека, че германците бяха създали почти перфектна организация, която позволи всичко да мине без инциденти. Даже пред стадиона раздаваха гривните без определен час, стига въпросният фен да има необходимия документ.
По трибуните непрекъснато се разхождаха стюарди с напомнящи табели за маските и социалната дистанция. А самият мач завърши 2:1 за Италия, което беше справедливо с оглед на това, че никоя друга агитка и никой друг отбор не си пее химна толкова завладяващо.