За 5 години националният отбор на Дания се изкачи от 42-о до 10-о място в рейтинга на ФИФА и е на 1/2-финал на европейското. По коефициенти на УЕФА от 24-о вече е на 14-о място. В рейтинга по приходи на отборите в Северна Европа половината са датски - първи е “Копенхаген” (15,6 милиона евро), втори е “Мидтиланд” (8,9 милиона евро), “Нордселанд” е четвърти (3,1 милиона), “Одензе” - девети (1,6 милиона) и “Орхус” (10-и с 1,4 милиона).
“Феновете в Дания разсъждават по този начин - тук съм се родил, затова подкрепям отбора на града”, обяснява футболният коментатор на вестник ВТ Микел Давидсен. “Ако навън е студено, остават си пред телевизора. И в разгара на лятото не ходят, защото сме богата страна и са някъде на море”, допълва той.
Само “Копенхаген”, “Брьондби” и “Орхус” стабилно правят по 10 хиляди зрители на мач. А повечето стадиони не са дори за толкова много фенове. Звучи познато нали?
И едва малка страна, която не може да съществува без норвежки нефт и дървесина от Швеция, с площ почти колкото България и население от 5,8 милиона човека, успя да обърне всичко за 5 години.
Напълно частен професионален спорт
Правителството на Дания подпомага само аматьорите и строи стадиони. И заради това преди 5 години клубовете правят тотална реформа.
Там държавата въобще не се интересува от професионалистите заради високото ниво от самоорганизация и децентрализация. Министерство няма, спортът е към културата. За сметка на това на първо място са общините. И тази система е от XIX век.
От 1896 г. футболът е в училищната програма, а от 1937 г. общините са длъжни да отделят на школите и клубовете места за игрища.
Днес общините покриват 80% от разходите за спорт, но за масовите занимания за здраве. Професионалистите се оправят сами. Местните поддържат спорните школи, доброволите клубове могат да кандидатстват за грантове, получават безплатен достъп до спортните съоръжения и дори им възстановяват 2/3 от това, което плащат на частните обекти.
“За да получиш грант, трябва да направиш асоциация”, обяснява Сьорен Бенике от департамента за развитие на датската футболна федерация. “Правиш си устав и си поставяш цел. След това подаваш заявка за грант и достъп до инфраструктура. Има различни асоциации с различни цели: футбол, други видове спорт, читателски клубове, набюдение на птици и дори обсъждане на цветя. Единственото правило е да се самоорганизира и да бъде в демократична форма”, допълва той.
Професионалните клубове не могат да разчитат на тези условия и работят като частни търговски дружества. Всички освен “Копенхаген”, който си откупи стадиона, ги наемат от държавата на пълен наем. Не могат да имат нито собственик, нито спонсор, свързан по някакъв начин с държавата.
“Това е незаконно. Ако държавата реши да спонсорира клуб, като например да купи правото за назнавие на стадиона ще изхарчи пари на данъкоплатците или с други думи - на останалите клубове”, смята журналистът от агенция Ritzau Микел Лангер.
“Помагаме на професионалния спорт през аматьорския. Всеки професионалист е започнал оттам”, допълва Бенике. “Не е работа на държавата да поддържа търговски дружества като футболните клубове. Те получават от общините по отношение на инфраструктурата”, допълва той.
Заради това клубовете правят различни неща в търсенето на пари. Така например “Брьондби” стана вторият в Европа след “Тотнъм”, който пусна акциите и на борсовия пазар.
Всеки голям отбор прави IPO, за да търси пари. Това не е само във футбола. Първият публичен клуб в киберспортовете Astralis също е от Дания.
И все пак държавата помага с инфраструктурата. От 2001 до 2007 г.
във футболни и хандбални стадиони са инвестирани около 280
милиона евро.
Тази система си има и ограничения. В Дания разбират, че няма да са сред топпървенствата в Европа. Защото просто вътрешният продукт е по-малък от този на Белгия, Швейцария и дори Румъния.
Заради това на този малък пазар има само един начин да вървиш нагоре - през ефективни реформи.
Пълната реформа
Точно този ориентир води до пълно преобразяване на първенството.
“Преди реформата много отбори се страхуваха от изпадане. Вместо да развиват млади играчи, те искаха резултат. Големите пък разбираха, че за да имат повече средства, трябва да играят повече помежду си. Много бяха недоволните”, твърди Давидсен. Тогава се появява Hypercube, оплютата в България фирма, която прави пълното преобразяване. По същия начин, както се опита и у нас, но в Дания получава пълна подкрепа.
“Създадени сме през 2000 г. Работехме с правителствени, застрахователни, логистични компании, банки. След това започнахме с футбола”, обяснява директорът на Hybercube Питер Нювенхаус.
Първи е шампионатът на Нидерландия. “Оказа се, че схемата с 18 отбора е скучна. Хората се интересуваха чак в края. Никой не ходеше на тези на средняците. Въведохме плейофите и за две години увеличихме посещаемостта с 4900 на мач, или плюс 5 милиона човека. Това даде импулс на отбори като АЗ и “Твенте” да се развиват. В Дания се появихме през януари 2015 г.”, допълва той.
По разчета на фирмата за държава като Дания не трябва да има повече от 30 професионални отбора. И Hypercube предлага 9 варианта на лига от 12 и 14 отбора.
Първо се избира този с 14, но само след две години се връщат към 12 отбора. Защото такива са традициите и е по-интересно. Така за плейофа се разделят на първа и втора шестица. Четвъртият от първата играе с победителя във втората за Европа, а последните два изпадат.
“Новата система върна смисъла на живота на средняците”, казва Микел Лангер от Ritzau Миккел Лангер. “В момента се борят за всяка точка, за да влязат в горната част”, допълва той.
Всеки иска да бъде в шестицата, защото за мач получава около 50 хил. евро, а в най-долната шестица е 6700 евро.
С новия формат се подписва и нов телевизионен договор за около 400 милиона евро. Една трета от парите клубовете делят поравно. След това е разпределението по слотове, като тези, които играят от 16 и 18 часа получават повече. И последната трета е според класирането от редовния сезон, плейофния кръг и крайното подреждане. И след нововъведението “Копенхаген” влезе в групите на Шампионската лига, а датските отбори събират повече точки, отколкото в предните два сезона. За четири години Дания вече е в топ 15 на ранглистата в евротурнирите.
Мощни чужди инвестиции
Така 9 от 24 клуба станаха достатъчно атрактивни за чужденци. Във Висшата лига “Нортселанд” е на египтянин, “Мидтиланд” - англичанин, “Вейле” - молдовец, “Сендерюскен” - на американец. На второто ниво “Есберг”, “Хелзингори” и “Когей” са американци, “Фремад” - руски и “Вендисели” - швейцарски.
И това не е краят. В момента се преговаря за покупката на “Рандерс”, “Силкеборг”, “Хорсенс”, “Лингби” и “Виборг”. От “Броньодби” се интересува Red Bull.
Причините са прости:
1. Клубовете не са скъпи заради мащабите на страната, има ръст на телевизионните права, но е трудно да се печели в началото.
2. Бързо можеш да се класираш за евротурнирите за разлика от други първенства.
3. 14-ото място в рейтинга на УЕФА ти позволява да играеш в по-късен етап на турнира.
4. Отдавна датският футбол е хъб за таланти. Всички говорят английски.
Липсва ограничение за чужденци, което дава още по-голяма възможност за експерименти.
Така през 2015 г. бившият скаут на “Манчестър Юнайтед” Том Вернон, който има академия Right to Dream в Гана, купува “Нордселанд”.
Днес това е един от най-младите отбори в Европа, в треньорския щаб е Микаел Есиен и продава като ненормален. Мохамед Кудус е в “Аякс”, Микел Дамсгор - в “Сампдория” и Исак Атанга - в “Цицинати”. Общо за 19 милиона евро.
През януари египтянинът Мохамед Мансур дава 100 милиона
евро за клуба - с цел да развива талантите от собтвената си академия.
По същия път се движи и третодивизионният “Ямембург”, собственост от април на немеца Клаус Мюлер, който има академии в Нигерия и Мали.
Подходът “Кешбол” пък е в основата на “Мидтиланд”. Там собственик е Матю Бенем, който притежава и “Брентфорд”. И в основата на всичко е скаутското звено.
Решенията се вземат на базата на цифрите и заради това го наричат фуболния “Оуклънд Атлетикс” от филма “Кешбол”. Всъщност главният мениджър на бейзболния “Оуклънд” Били Бин е в датския футбол. През февруари той се включи в международния консорциум Pacific Media Group, който взе “Есберг” от втора дивизия и притежава още английския “Барнзли”, френския “Нанси”, белгийския “Остенде” и швейцарския “Тюн”.
Тук има обаче и притеснения. Според Микел Давидсен пример за това са “Сендерьоске” и “Фрем Амагера”. Първият бе собственост на Роберт Платек от Dell, който обаче си купи “Специя” и взе най-добрите. Същото става и с Антон Зингаревич, който премести в “Ботев”
(Пловдив) треньора и куп звезди на “Фрем”..
Но най-важното остават инфраструктурата и школите. Според официалната статистика всеки клуб разполага с 6,4 игрища в пълен размер и 2,9 с изкуствена трева. За юношите се харчат 2-3 милиона евро годишно, което е нечувано за Северна Европа.
Само един клуб се отличава и това е “Копенхаген”. През 1990 г. правителството решава да направи нов национален стадион на мястото на “Идретспарк” без харчове. Строежът е на инвестиционен фонд срещу 15 години мачове на националите. “Копехаген” първо го наема, а след това купува, като пуска IPO под името PARKEN Sport & Entertainment Group. Сделката е финализирана през 1998 г.
Футболният клуб е основата, но не и съдържанието на новия бизнес. До 2008 г. в PARKEN Sport & Entertainment Group освен него и стадиона влизат хандбален отбор, промоутърската компания Rockshow, най-големият оператор за продажба на билети, паркове за почивка (хотели, вили, аквапаркове, боулинг, тенис, голф, пързалка и прочее).
В момента на европейското само четирима са от местни отбори. “Но това не е проблем. Това само показва, че като се трудиш, отиваш на високо ниво. Като останалите ни национали”, вярват датчаните.