От малкия Макон до величието на „Велодром”

https://www.24chasa.bg/sport/article/8429698 От малкия Макон до величието на „Велодром” От малкия Макон до величието на „Велодром” www.24chasa.bg
Димитър Тренев и Илиян Енев на "Велодром" по време на полуфинала на Евро 2016 Франция - Германия.
Димитър Тренев и Илиян Енев на "Велодром" по време на полуфинала на Евро 2016 Франция - Германия.

ДИМИТЪР ТРЕНЕВ, "ЕВРОСПОРТ" в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти "Моят любим спортен момент".

„Виж сега! Теб те помня, че можеш да пишеш”. Така започна лекото побутване по мой адрес от инициатора на „Моят любим спортен момент” и председател на Българската асоциация на спортните журналисти Найден Тодоров към мен. С него ни свързват много спортни и още повече весели купонджийски моменти през годините, откакто творяхме по страниците на ежедневника „Тема спорт”, които съвпаднаха и с първото ми пътуване за отразяване на живо на Европейско футболно първенство – през 2008 година в Австрия и Швейцария.

Това, което Найден вероятно не подозираше, е че вече бях видял инициативата – и то още в момента, в който беше оповестена. И че докато той ми намигне във „Фейсбук”, колегите от „Евроспорт” също се бяха погрижили търсенето на случки в незапомнената спортна суша да достигне до мен.

Забавих се, защото самият аз не бях сигурен коя точно история да преразкажа за всички вас, които тръпнат за поне миг различност в потока от тъмна информация, която ни залива всеки Божи ден. Признавам си, че ми е трудно да се абстрахирам от усещането, че нищо няма да бъде както преди, че ще са нужни месеци, дори години, за да възстановим нормалния за човечеството ритъм на живот. И ще е дълго и трудно пътуване за всеки от нас.

Изборът ми падна върху последното засега Европейско първенство. Във Франция от името на „Нова” и „Диема спорт” бяхме командировани четирима човека – операторът Димитър Манов, Георги Драгоев, Илиян Енев и аз. Прекарахме точно 34 дни в страната, която е символ на любовта. Голяма част от тях – разделени. Точно поради тази причина заедно решихме, че за нищо на света няма да нарушим целостта на екипа в дните на последните три мача. Помолихме за разрешение генералния щаб в София и веднага получихме зелена светлина.

Така, в пълен комплект, се отправихме с кола към първия полуфинал в Лион. Планът беше ясен – гледаме Португалия – Уелс (никой от нас нямаше ангажимент да го коментира, тъй като правата бяха в БНТ), после се насочваме към Марсилия за Франция – Германия и се прибираме в Париж за големия финал.

Тези, които ме познават отлично, са наясно, че търся и най-дребните детайли, за да освежа или разнообразя коментарите си. И винаги има нещо, което ме човърка отвътре, за да търся още и още. Така беше и преди полуфиналите. Франция имаше своя лидер в атаката в лицето на Антоан Гризман – с четири гола и две асистенции той уверено вървеше към това да стане вторият „петел” след Мишел Платини, спечелил „Златната обувка” на Европейско първенство. Отне ми малко ровичкане, за да видя кое е родното място на Гризман. Оказа се, че е Макон, едва 30-хилядно градче в сърцето на Източна Франция. Намиращо се на няма и 73 километра от Лион. С други думи, на 52 минути от арената за първия полуфинал на Евро 2016. Затова предложих на колегите да отидем до Макон – хем за да направим репортаж преди Франция – Германия, хем за да натрупаме още малко информация за нападателя на домакините.

Речено-сторено. Изминахме 340-те километра от Париж до Макон и се озовахме пред „Стад Пиер Герен”. Никой не ни очакваше, но в дните преди нашето посещение от там бяха минали повечето от водещите европейски медии. Вероятно поради тази причина, или пък защото никога до този момент не бяха разговаряли с българи, от персонала ни приеха изключително радушно. А за късмет разговарях с Морис Болюсе, секретар на УФ Макон от 1981 до 2011 година и настоящ член на борда на директорите. Човекът разказа всичко за Гризман – от идването му в академията като 5-годишно дете до преминаването в школата на Реал Сосиедад 8 лета по-късно. Забелязан е от скаутите на испанския клуб на турнир в Монпелие, като според легендата е хванал око най-вече заради различния цвят на чорапите, с които е играл. Едва ли е вярно, още повече имайки предвид думите на Болюсе, който свидетелства, че хилавият дребосък е бил изключително упорит и редовно е вкарвал по 10 гола срещу по-големи съперници.

Разочарованието от неуспешни проби в Метц и Лион също допринася за преминаването в Сан Себастиан. Дори и далече от дома, Антоан не спира да се радва на любовта на своите съграждани. И понеже синът никога не забравя своите корени, Гризман не се колебае, когато получава възможност да създаде турнир за подрастващи, който носи неговото име. Той е за деца от 9 до 15-годишна възраст и се провежда всяко лято в Макон. Гризи е пропуснал само три издания – и трите съвпадащи с големите първенства, на които участва с националния отбор на Франция.

На изпроводяк момчетата, които по същото време имаха тренировка, ни изпратиха с песента за своя любимец, която се носеше от уста на уста из цяла Франция: „Анто-Анто-Антоан Гризман, Антоан Гризман”.

С усещането за добре свършена работа се насочихме към “Парк Олимпик Лион”. С огромен кеф изгледахме победата на Португалия над Уелс, като май само ни липсваха семките, за да се почувстваме като истински фенове.

Но тук някъде започна изпитанието. Аз и операторът Митко Манов не мигнахме почти цяла нощ, за да успеем да монтираме видеото за Гризман и да го изпратим за студиото преди втория полуфинал. Сигурно по-лесно за нас щеше да е да пуснем суровия материал, но и двамата сме от тези хора, които предпочитат да изпипват работата си до край, пък било то и с цената на преумора.

Сутринта посветихме на отзвук от успеха на португалците, като се върнахме до стадиона, за да направим включване за новинарската емисия и да запишем кратко видео за вечерното студио. Бяхме сигурни, че имаме достатъчно време да стигнем до Марсилия, още повече, че магистралата беше с четири ленти и според ДжиПиЕса 317-те километра можеха да се вземат за малко над три часа, при това със средна скорост. Малката подробност, която не знаехме, беше, че точно в този ден, 7 юли, се открива морският сезон във Франция. И всичко живо се мята на колите и отпрашва към Южна Франция. Ако ме питате мен, няма какво толкова хубаво в плажовете там – изобилстват от камъни, включително и на влизане в морето; а пясъкът е само мечта.

Колоните от автомобили обаче ни взеха здравето. Около 6 часа след като тръгнахме от Лион, започнахме да се потим от притеснение, че няма шанс да стигнем навреме. Особено аз, който имах и отговорната задача да коментирам полуфинала. За капак почти през няколко минути звънеше телефонът или на Георги Драгоев, или на Илиян Енев – с настоятелни молби от Новинарския отдел на „Нова” задължително да има включване на живо в Централната емисия в 19 часа българско време. Вярвате или не, горе-долу към 19:30 и след близо 8 часа шофиране влизахме в Марсилия – а ДжиПиеЕсът безмилостно показваше, че задръстването ще ни коства поне още два часа, за да се доберем до стадиона. Колкото и пъти да чуваха „Не” в отговор на молбите да направим пряко включване, от Новините не се отказаха – и отбихме на първото възможно място. Манов нагласи камерата, а Драгоев направи включването. Това бяха още няколко ценни минути за нас, а на всичкото отгоре Жорката си забрави очилата.

Пъпленето към крайната цел продължаваше с все по-бавни темпове. Започнах да търся спасителен вариант – и понеже вече бях посетил Марсилия за Англия – Франция, горе-долу бях опознал града и имах идея за спирките на метрото. Някъде около станция „Сен Шарл” отсякох: „Пичове, аз слизам и продължавам с метрото, иначе мачът отича”. Обаче някой трябваше да дойде с мен, защото тепърва ни предстоеше да вземем акредитациите от стадиона – а мястото за раздаването им беше сравнително далече от журналистическия вход. Един пропуск щеше да остане за мен, а с останалите човекът, тръгнал с мен, трябваше да посрещне другите двама, когато пристигнат. Няма да забравя доверието от страна на Илиян Енев, който без колебание изрази желание и готовност да ме последва. Слязохме в мрака на „Сен Шарл”, само за да се сблъскаме със следващото препятствие – морето от фенове, запътили се към стадиона. Блъскахме се с немци и французи, които пееха и пиеха бира (но бяха хрисими в сравнение със северно ирландците, които бях срещнал по-рано на турнира и които използваха празните чаши от бира, за да ги пълнят отново с течностите си, които после щедро разливаха върху всичко живо).

Успяхме да пробием тълпата и да се набутаме в мотрисата. Няколко спирки по-късно вече бяхме на стадиона, но междувременно бях предупредил екипа в София, че шансът да стигнем навреме вече клони към нулата – и една от кабинките беше подготвена за алтернативен коментар. Колегите в България до такава степен се бяха стреснали от нетърпящия ми възражение тон че бяха възложили на бъдещата ми съпруга Ина да комуникира с мен по „Вайбър”, докато умело режисира живия ефир (познавайки мрачната фаза на своето настроение, вероятно съм изръмжал нещо от сорта на: „Не ме занимавайте, няма да стигна навреме, майната ви”) .

Може би около 35 минути преди първия съдийски сигнал вече бях заел коментаторското си място. Направих включване за студиото с последни новини, отворих записките си и зачаках. Ще разкрия една малка тайна, която не знам дали е валидна за всеки колега. Но има едно особено шесто чувство, когато си се занимавал дълги години с тази професия – и то рядко те подвежда. Именно то ме беше обхванало когато предложих да отидем до Макон. Знаех, че това ще е вечерта на Гризман. Когато „петлите” спечелиха дузпата в края на първото полувреме, почти инстинктивно включих видео режима на телефона си. Може би това беше първият и последен път, в който можех да снимам гол на полуфинал на Европейско първенство, при това със собствения си коментар. Запечатах момента в 38 секунди.


Същият играч оформи и крайното 2:0, а след мача целият френски отбор се забавляваше с феновете по трибуните, имитирайки викингския зов на исландците.

Щракнахме се за спомен с Илиян Енев веднага след мача. Прибрахме се в хотела каталясали, но щастливи. На следващия ден се върнахме на „Велодром”, за да подготвим поредния материал за студийната програма. Имахме късмета да се разходим във вътрешността на стадиона, а и да влезем в двете съблекални.

Малко след това, точно преди да се включа в новинарската емисия на обяд, докато Митко Манов настройваше камерата на Старото пристанище в Марсилия, покрай нас мина автобусът на Франция, запътил се към Париж. Пожелах си да съм видял последната им победа на Евро 2016 точно в Южния град. И това се сбъдна. Португалия прониза „петлите” насред Париж. Не беше толкова сладко, колкото кинжалният удар на Емил Костадинов от 1993 година, но беше силно емоционално за мен – още повече, че на мен се падна да коментирам шампионския гол на Едер в продълженията.

Това лято за съжаление няма да има Европейско. Ще трябва да мине още малко повече от година. Този път ще го гледам у дома. Това е пътят, който сам си избрах. Но, честно казано, не съжалявам. Тревожа се за всичко онова, което ни заобикаля. Иска ми се час по-скоро да се освободим от вируса. А онази, другата болест, свързана с любовта към коментаторската професия, едва ли някога ще отмине. Тя е сбъднатата мечта на едно дете, което строеше по 11 човечета от конструктори и ги сблъскваше едни срещу други, докато четеше имената им от вестник „Старт” или „Футбол”. Живеем само един път. И затова си заслужава да се възползваме от всеки момент, който ни се подарява, за да разкажем част от своята история.

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Спорт

Светослав Табаков пред цирка

Да играеш в цирка на незабравимото американско лято

СВЕТОСЛАВ ТАБАКОВ в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти "Моят любим спортен момент". 1994-а, лятото, Америка, футбол. Цял месец сън наяве с успеха на България, на Четвъртите в света! Изживях пълноценно този месец от първо лице, на мястото на събитието - Съединените щати

Цветомир Найденов

Фенове на ЦСКА обещаха амнистия на Цветомир Найденов, ако се включи в издръжката на клуба

Шефът и основен спонсор на ЦСКА 1948 Цветомир Найденов и брат му Боян са имали 2-часова среща с преставители на различни фракции на феновете на ЦСКА. На нея му е било обяснено, че няма как да стане обединение при поведението на отговорните хора в клуба му през последните месеци. Единствено може да му бъде простено

Димитър Пенев

Пената: Щяло да има две ЦСКА-та. Ама онези са 1948, нямат нищо общо с ЦСКА

Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев се обяви против обединение със служебно вкарания в елита ЦСКА 1948. Темата е обект на дискусии, като положително мнение изказаха Аспарух Никодимов и част от привържениците. Според Пената обаче такава тема не съществува. "Това са несериозни неща. Първо, между двата клуба няма нищо общо

Започна монтажът на озвучителната система на националния стадион „Васил Левски“

Започна монтажът на озвучителната система на националния стадион „Васил Левски“

Започна монтажът на новата озвучителна система на националния стадион „Васил Левски“ в София. Тя ще осигури по-добър звук при осъществяването, както на футболни срещи, така и на малки и средни събития (състезания по лека атлетика, награждавания и др. мероприятия). Системата „Камюнити“ е специализирана аудио технология за озвучаване на стадиони и

Александър Касперович

Новият треньор на българските биатлонистите призна за грешка

Новият треньор на българските национали по биатлон Александър Касперович призна за своя грешка. “Председателят на федерацията на Санкт Петербург Дмитрий Василиев ми помогна в труден момент. Практически бях останал на улицата, след като ме освободиха от руския национален отбор. Сгреших, като не му казах веднага за преговорите с българската

Рафаел Надал

Надал: Григор е най-добрият при сечените удари

Световният №2 Рафаел Надал описа перфектния тенисист и посочи Григор Димитров като човека с най-добри сечени удари. Краля на клея проведе разговор с бившия аржентински състезател Хосе Луис Клер пред ESPN Tennis, цитиран от "Фокус", и направи своите избори. Най-популярният испански тенисист избра сервиса на Иво Карлович

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Спорт

Дени Алар 
Снимка: Владимир Стоянов

Нападател на “Левски” се връща в “Рапид”

Австрийският вестник “Кронен Цайтунг” официализира логичен факт, свързан с “Левски”. Изданието съобщи, че “сините” няма да се възползват от опцията за покупка в договора за преотстъпване на нападателя Дени Алар. Той ще се завърне през лятото в “Рапид”. 30-годишният Алар има контракт с виенчани до лятото на 2022-а

Спорт по тв днес: дерби в Германия и тенис

Спорт по тв днес: дерби в Германия и тенис

Григор смята да играе в три от турнирите на Джокович

Григор смята да играе в три от турнирите на Джокович

Григор Димитров смята да играе в три от турнирите, организирани от водача в световната ранглиста Новак Джокович. Серията Adria Tour трябва да започне на 13 юни в Белград, останалите мачове ще бъдат в Задар на 20-21-и, в Черна гора (27-28-и) и в Баня Лука (3-4 юли). Турнирите са благотворителни и приходите ще отидат във фондацията на сръбската

Една Специална среща

Една Специална среща

ДИНКО ГОЦЕВ в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти "Моят любим спортен момент". Вероятно да разкажа най-емоционалния за мен спортен момент би било по-лесно. Писал съм за онази вълшебна нощ в Истанбул на 25 май 2005 г. нееднократно. Това бе нещото, което не мога да забравя като вълнение, изживяване

"Кикер": Груев е с по-добри шансове от минал през "Реал" и "Ливърпул"

"Кикер": Груев е с по-добри шансове от минал през "Реал" и "Ливърпул"

Авторитетното германско издание “Кикер” препоръча българина Илия Груев като алтернатива за поста опорен халф на треньора на “Вердер” Флориан Кофелт за мача срещу “Борусия”. Бременци посрещат във вторник тима от Мьонхенгладбах в среща от 28-ия кръг на Бундеслигата. Германското футболно първенство е единственото от големите в Европа

СНИМКА: Pixabay

Мачът между "Ливърпул" и "Атлетико Мадрид" уби 41 заразени с коронавирус

Футболната среща между „Ливърпул“ и „Атлетико Мадрид“, която се изигра на 9 март, е довела до смъртта на 41 души, заразени с COVID-19. Данните са резултат от изследване на експерти в областта на здравеопазването във Великобритания. Още преди мача се коментираше дали той трябва да се проведе, защото епидемията вече беше започнала, предава Нова тв

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber