Камата влиза в съюзния съвет на Славчо Тепавичаров през 1990 г.
Четвъртите в света поеха управлението на българския футбол след Иван Славков и го задържаха близо 15 години. Но всъщност Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов отново са след Христо Стоичков и в тази роля, сочат архивите от конгресите на организацията.
Камата е първият, който влиза в управата на БФС, и то през далечната 1990 г. Той е избран в съюзния съвет на един от знаковите конгреси в историята - на първия, където се провеждат избори за председател.
Състоял се е на 20 февруари 1990 г.
Футболът е един от последните, които се поддават на демократичните промени. Андон Трайков е назначен председател. И като подава оставка, идва време и за избори. Трайков, който е известен профсъюзен деятел по времето на социализма, си тръгва доста безцеремонно, като пуска във вестник “Футбол” обръщение към футболната общественост.
За председателския пост се борят цели 10 души - Димитър Ларгов, Борис Станков, Славчо Тепавичаров, Андрей Кожухаров, Илия Патронев, Атанас Пържелов, Христо Младенов, Крум Василчев, Стефан Божков и Митко Червеняков. Всички без Пържелов и Кожухаров са членове на БКП, а някои са и отговорни функционери в спорта по време на комунизма. Ларгов, Станков и Стефан Божков са бивши национали, а д-р Божков е бил и селекционер на държавния ни тим. Треньори на България пък са Пържелов и Младенов. Андрей Кожухаров е журналист.
След първия тур остават само четирима - Тепавичаров, Ларгов, Божков и Василчев. Славчо Тепавичаров оглавява БФС с 256 гласа. Ларгов получава 160, Божков - 45 и Василчев - 16, пише в уникалната си книга за президентите на футбола историкът и бивш международен футболен съдия Димитър Цанев, братът на легендарния нападател на ЦСКА и националния отбор Никола Цанев.
Тепавичаров работи в структурите на федерацията по футбол от 1 май 1988 г., когато е избран за неин заместник-председател. Преди това в ЦС на БСФС е шеф на съвета по индивидуалните спортове и завежда подготовката на националните отбори. Точно на олимпиадата в Сеул през същата тази година правим най-доброто си представяне в историята. Тепавичаров е и съпруг на великата ни състазателка по художествена гимнастика Мария Гигова. Заради това има толкова сериозна подкрепа във футболните среди. Интелигентен, тих и много ерудиран.
Съюзният съвет, както по това време се нарича изпълкомът и сменя пленума на БФС, е избран също с тайно гласуване. В него влизат като първи заместник-преседател Димитър Ларгов, заместник-председател на обществени начала е Недялко Донски (бивш шеф на футбола) и членове: Борис Станков, Васил Попов (шеф на тотото), Виден Апостолов (легенда на “Ботев” (Пд) и шеф на зоналния съвет в Пловдив), Димо Стойчевски (бивш елитен съдия), проф. Димитър Шойлев (известен хирург), Иван Вуцов (национален селекционер), Кръстю Чакъров (още един бивш шеф на футбола), Лъчезар Димитров, Любомир Спасов, Спас Мулетаров, Спас Тодоров, Тошо Кръстев, Христо Момков и представителя на националите Христо Стоичков. Димитър Стефанов запазва поста генерален секретар, който заема още от времето на предното ръководство.
Участието на Стоичков в ръководството на БФС е прекалено кратко. Просто времената са такива. Още през септември 139 души подписват открито писмо до Тепавичаров, в което искат неговата незабавна оставка. Обвиняват го във фатална некомпетентност, както и в неспособност да консолидира футболните хора.
През декември се проявява и “Инициативен комитет за радикални промени във футбола”. В него влизат доста известни футболисти от миналото като Иван Колевп - Ването, Борис Капралов, Борис Апостолов, Манол Манолов - Симулията, Атанас Михайлов - Начко, Борис Гаганелов и много други. Точно този комитет ще играе роля в много конгреси на БФС през следващите години.
Незабравими ще останат престрелките между Иван Колев и неговия съотборник от ЦСКА Гаврил Стоянов - Гацо по времето на общите събрания, когато за първи път на сцената се появи Иван Славков - Батето, в битка срещу Христо Данов на сбирката след световното първенство в САЩ. Двамата стигат едва ли не до ръкопашен бой пред трибуната и са разтървани лично от Христо Стоичков.
Инициативният комитет започва с протести пред сградата на БФС
на столичната улица “Кърниградска”. Връчена е и петиция, с която се иска оставката на Тепавичаров, която е приета от Димитър Ларгов.
Тепавичаров е в прединфарктно състояние. Твърдо иска да си тръгне, но останалите го навиват да остане. Тогава обаче се появява и ревизия, която е извършена от вътрешноведомствения контрол на ЦС на БСФС, в която се намеква за нарушения, извършени в периода 1989-1990 година.
И на 19 януари 1991 година Славчо Тепавичаров свиква съюзния съвет и подава оставката си. Преди това обаче прочита постановление на Софийската градска прокуратура с отказ да се започне досъдебно производство за нарушенията, оповестени в ревизията. Въпреки настояването на част от хората той категорично се оттегля. За временен президент е избран Димитър Ларгов.
Извънредният конгрес на БФС се провежда на 26 юни 1991 година. На него има четирима кандидати за президент - Ларгов, доц. Симеон Стоянов от ВИФ “Георги Димитров”, отново Атанас Пържелов и легендата на столичния “Академик” инж. Илия Чалев.
На първи тур при 418 гласували и 9 невалидни бюлетини Ларгов получава 199 гласа или с 11 по-малко от необходимото мнозинство. Пържелов взема 101, Стоянов - 66 и Чалев - 17. На втория тур вече много от делегатите са си тръгнали, но победата на Ларгов е с 261 гласа срещу 140 за Пържелов.
Променен е и уставът, като съюзният съвет е сменен вече с управителен. В него влизат Димитър Стефанов като заместник-председател и членове Аспарух Ясенов (бившият топрефер, известен и като Ахмед Яшаров), Васил Попов, проф. Димитър Шойлев, Любчо Спасов, Стефан Божков, Стоян Орманджиев (легендарен футболист и след това треньор) и Торос Папазян. Така присъствието на Христо Стоичков в ръководството на футбола приключва само след 511 дни.
На 10 юли новият управителен съвет взема съдбоносно решение. За селекционер на националния отбор на България е избран Димитър Пенев, а за негов помощник - Красимир Борисов. Така стартира изграждането на най-силния национален отбор в историята на българския футбол - четвъртите в света.
ПРЕМИНАВА В "БАРСЕЛОНА", ВЗЕМА "ЗЛАТНА ОБУВКА"
Периодът, в който Христо Стоичков е в управата на футболния съюз е един от най-силните в кариерата му.
В края на март, същата година, в която влиза в съюзния съвет на БФС, е реализиран трансфера му в “Барселона”, където става част от “дриймтийма” на Йохан Кройф. За него са платени 4 милиона долара, сума, която по това време е една от най-големите във футбола, а при преизчисление днес ще е поне 20 пъти по-голяма. Месечната му заплата е 45 милиона песети.
Камата става и поредният ни управленец, който получва наказание. Заради прословутия инцидент с настъпения съдия Урисар Аспитрте.
На 5 декември 1990 г. е мачът на “Ноу Камп” за суперкупата на Испания. 5 минути преди края на първото полувреме Чендо отнася Стоичков на тъчлинията, но реферът дава знак играта на продължи. Йохан Кройф започва да му крещи. “Все едно и също. Всичките решения са в тяхна полза”, извикал холандецът, според доклада на съдията след двубоя. Той се опитва да успокои Кройф, но накрая го гони. Тогава към него се доближава Стоичков и със цялата си сила го настъпва по десния крак. “Първата ми мисъл бе да спра мача. Изпитах ужасна болка. Но просто му показах червен картон”, обяснява съдията.
И членът на съюзния съвет на БФС е наказан за 6 месеца..
На 10 януари 1991 година в Бон (ФР Германия) той получава “Златната обувка” на "Франс Футбол" като голмайстор на Европа. Камата има 38 попадения, колкото и Уго Санчес от “Реал” (Мадрид) през сезон 1989/1990 г.
Така Стоичков стана третият и последен българин с този трофей след Петър Жеков (1968/1969 г.) и Георги Славков-Бенкса (1980/1981 г.).
Единствено проблем остава националния отбор, на който той е капитан. По това време са евроквалификациите, като правим една от най-нещастните си кампании. В групата, която е най-интересната от всички. И в крайна сметка Шотландия се класира само с точка пред Швейцария и Румъния, а ние сме на две. Сан Марино по традиция записва само загуби.
Кампанията ни започва на 12 септемри 1990 г. със загуба от Швейцария в Женева с 0:2 след голове на Марк Хьотигер и Томас Бикел. На 17 октомври обаче правим една от най-епичните си победи, като сгъваме с 3:0 Румъния в Букурещ след гол на Наско Сираков и след това два на Николай Тодоров.
При първото си домакинство обаче правим 1:1 с Шотландия, като попадението на Алистър Маккойст в 9-ата минута и бурно оспорвано от Иван Вуцов заради очевидна засада. Австрийският рефер Фридрих Каупе гони селекционера ни. След това описва доста провинения в доклада си и Вуцата е наказан за цели три години.
Все пак изравняваме 16 минути преди края чрез Николай Тодоров.
На 27 март отново правим равен с шоландците на Анди Роксбърг, този път на “Хемпдън Парк”. Джон Колинс извежда домакините напред в 83-ата минута, а минута преди края Емил Костадинов изравнява.
Фатален в кампанията се оказва доманският двубой с Швейцария на 1 май 1991 г. Нашите повеждат с 2:0 до 27-ата минута след попадения на Наско Сираков и Емил Костадинов. Адриан Кнуп обаче прави резултата 2:2 след голове в 56-ата и 85-ата. И в последните секунди Кубилай Тюркилмаз попарва трибуните с трето попадение във вратата на Михайлов.
На 22 май и 16 октомври нормално разбиваме Сан Марино, първо с 3:0 като гости (голове на Трифон Иванов, Наско Сираков и Любослав Пенев) и 4:0 у дома (Любослав Пенев, Стоичков от дузпа, Златко Янков и Николай Илиев). Последният ни двубой е на 20 ноември у дома с Румъния, но е без значение, защото седмица преди това Шотландия вече е станала е недостижима за нашите. Но правим 1:1 и така румънците също остават извън борда на европейското. Те повеждат с гол на Джика Попеску в 31-ата мин, а Наско Сираков изравнява в 55-ата.
Така Стоичков приключва най-слабата си кампания с екипа на националния отбор, като вкарва само един гол и то от дузпа на тоталния аутсайдер Сан Марино.