Роузи Руис печели маратона в Бостън, като част от трасето минава с метрото
Бостънският маратон е един от най-старите в света. За първи път се провежда през 1897 г. - само година след възраждането на олимпийските игри, и оттогава традиционно събира най-добрите бегачи на дълги разстояния.
През 1980 г. се провежда 84-ото му издание. При мъжете няма изненади - за трета поредна година първи е американецът Бил Роджърс. Но при жените сензационно печели 24-годишната етническа кубинка Роузи Руис,
счетоводител
в търговска
фирма
Тя показва феноменално време - 2,31:56 часа, което е трети резултат в цялата история на женските маратони. В момента рекордът се държи от етиопката Бизунеш Деба и е 2,19:59 ч.
Това е едва вторият маратон в кариерата на Руис. Половин година преди това тя пробягва Нюйоркския с половин час по-бавно.
Шашардисаните журналисти започват да разпитват Роузи как така е блеснала изведнъж, но тя отговаря лаконично: “Много тренирах”.
Руис е наградена тържествено, на главата ѝ слагат лавров венец по подобие на Древна Гърция. Снимките ѝ са по първите страници на всички американски вестници и списания, но победата ѝ започва да предизвиква все повече подозрения у феновете и организаторите.
Всички, които поне малко се интересуват от тази дисциплина, са в недоумение как тя е пробягала дистанцията толкова бързо. В интервюто след финала самата Роузи не успява да си спомни подробности от бягането, а на финала ръцете и лицето ѝ са сухи - нито капка пот, само фланелката ѝ е мокра. Освен това по трасето никой не си я спомня - нито съперничките, нито доброволците.
И тогава на бял свят излиза истината. Фотографката Сюзан Мороу съобщава на организаторите, че е
видяла Роузи
на една от
спирките
на метрото
по време на маратона. Като самата състезателка ѝ казала, че се е отказала след 15-ия километър заради контузия на глезена.
Организаторите преглеждат над 10 хиляди снимки, направени от различни фотографи в последната част от дистанцията, но нито на една не откриват Руис. Наблюдателите доброволци също не са я забелязали, само един си спомня, че я видял да излиза на трасето от парка на около километър и половина преди финала.
Данните и свидетелските показания са достатъчни, за да бъде анулиран резултатът на Роузи, а за победителка да бъде призната канадката Жаклин Гаро. Руис е крайно разочарована: “Това е вторият най-гаден ден в живота ми. Първият беше, когато преди 18 години зарязах баща си в родната Куба”.
Години след скандала на Бостънския маратон Роузи Руис твърди, че е победила честно. Тя отказва да върне златния си медал и организаторите са принудени да направят нов за канадката Гаро.
През 1996 г. адвокатът ѝ Стив Марек съобщава, че няколко месеца след прословутия маратон Роузи му признала, че е пропътувала част от дистанцията с метрото и се върнала на трасето километър и половина преди финала. Юристът е уверен, че тя не го е направила, за да победи, а
просто не е
пресметнала
времето
“Тя просто изскочила от тълпата твърде рано, когато никой все още не бил пресякъл финала. Повярвайте ми, че тя е била не по-малко удивена, когато разбрала, че е победила”, смята Стив Марек.
Възможно е Руис наистина да не е планирала да побеждава, а просто е искала да бъде отбелязана в протокола като пробягала дистанцията. Пътуването ѝ до Бостън е било
спонсорирано
от нейния
работодател,
който искал документ за счетоводството.
По-късно става ясно, че етническата кубинка е пробягала и Нюйоркския маратон по същата схема - стартира, влиза в метрото и се връща на трасето малко преди финала. Тогава обаче тя не е сред призьорите и никой не забелязва измамата.
Приключенията на Роузи продължават и след Бостънския маратон, само че вече не са свързани със спорта. През 1982 г. я арестуват за присвояване на почти 60 000 долара от фирмата, в която работи. Прекарва седмица в затвора и получава 5 години условно. Година по-късно отново е арестувана за опит да продаде кокаин на полицай под прикритие и влиза зад решетките за още три седмици.
Роузи Руис умира на 8 юли 2019 г., когато окончателно губи битката с рака. Нейната фалшива победа изменя завинаги Бостънския маратон, а и всички останали. След скандала през 1980 г. организаторите снабдяват участниците с електронни чипове, които позволяват те да бъдат проследявани по трасето във всеки един момент. Така че номерът на Роузи Руис няма как да бъде повторен.