Двубоят за третото място е битка на разочарованите, на европейското го махнаха отдавна
На пресконференцията след загубата от Хърватия Гарет Саутгейт беше попитан какво ще направи, за да изправи отбора, защото след два дни е двубоят срещу Белгия за третото място.
Бившият защитник, който сглоби прекрасен отбор главно от млади и не особено известни играчи, промълви с тъжна усмивка: “Не беше това мачът, за който мечтаехме…”
И действително мнозина недоумяват защо ФИФА се е запънала като магаре на мост и все още не отменя този мач, който спокойно може да бъде обявен за най-безсмисления, но и най-жестокия на всяко световно първенство.
Лично моето
обяснение
е ревност
Просто световната футболна федерация не иска да последва примера на УЕФА, която махна този мач от европейските първенства след 1980 г. Тогава в него се срещнаха Чехословакия и домакинът Италия. Редовното време и продълженията завършиха 1:1, а след това започна вероятно най-дългата серия от дузпи в историята на големите турнири за националните отбори. За да бъде определен победителят, се наложи изпълнението на 18 11-метрови, като куриозното е, че първите 17 бяха реализирани. Чак 18-ият, бит от централния защитник на “адзурите” Фулвио Коловати, световен шампион две години по-късно, не влезе.
Всъщност мачът за третото място на световните първенства
като че ли е
урочасан от
самото начало
На първото световно първенство той не се играе, а капитаните на двата отбора Том Флори (САЩ) и Милутин Ивкович (Югославия) получават възпоменателни бронзови медали.
Но и до днес не секват споровете дали наистина се е получило така, а понякога дори официалните източници дават грешна информация. Например в бюлетин на ФИФА от 1984 г. е посочено, че такъв мач се е състоял и в него Югославия е победила 3:1 САЩ. Други пък слагат американците на трето място с обяснението, че балканците са се отказали от мача за бронза и са си тръгнали, обидени от съдийството в полуфинала срещу домакина Уругвай, загубен 1:6.
През 1986 г. след световното в Мексико в доклада на техническия комитет на ФИФА между останалите статистики се твърди, че на първото световно първенство трети са САЩ, а четвърта Югославия заради по-добрата голова разлика на американците в целия турнир. През 2010 г. синът на Коста Хаджи, шеф на югославската делегация на световното през 1930 г., заявява, че баща му е получил специален бронзов медал за третото място, защото отборът е загубил полуфинала от шампиона Уругвай.
Технически мач за третото място няма и през 1950 г. на първото световно първенство след Втората световна война, което се провежда в Бразилия. Тогава системата е променена и победителите във всяка от четирите предварителни групи образуват още една - финална. Там се играе пак по системата всеки срещу всеки, а световен шампион става отборът с най-много точки. Домакините и ФИФА обаче така нареждат програмата, че в последния кръг на финалната група в единия мач се срещат помежду си фаворитите Бразилия и Уругвай, а в другия - аутсайдерите Швеция и Испания. Скандинавците бият 3:1 и заемат третото място, а шампион става Уругвай, надвил 2:1 Бразилия.
България също е
оставила следа
в мачовете за
третото място, макар че Пеневите четници от 1994 г. не искат много да си спомнят за него. След загубения след спорно съдийство и поне една спестена дузпа от френския чернодрешко Жоел Киню отборът, обявен за голямата изненада на световното в САЩ, излиза срещу Швеция в Лос Анджелис. Има много градски легенди около тази среща, като това, че тогавашните ръководители на футбола ни Христо Данов и Христо Александров, известни като “брокерите”, обещали допълнителни премии за третото място, поради което титулярите настояли да излязат въпреки умората. Или че играчите се скарали помежду си, защото
имало директива
да се играе за
Христо Стоичков,
който имаше
шанс да стане
едноличен
голмайстор,
а не само да дели първото място и “Златната обувка” с руснака Олег Саленко.
Каквото и да се е случило преди мача, на терена резултатът е печален за българите още през първото полувреме - 0:4. Още преди почивката Димитър Пенев сменя Трифон Иванов, а за второто полувреме не излизат вратарят и капитан Борислав Михайлов и Наско Сираков. Така резервният вратар Пламен Николов става единственият, който е пазил за България на световно първенство и не е допуснал гол.
Въпреки разгрома българите получават бронзови медали заради тогавашния регламент - световните шампиони от Бразилия получават златни, финалистите италианци окачват на шията позлатени сребърни, а сребърните са за шведите.
За днешните загубили полуфиналите - Белгия от Франция и Англия от Хърватия, това ще е вторият опит за бронз, като предишните им са несполучливи. Англичаните, които в Русия играха на третия си полуфинал и първи от 1990 г., в Италия преди 28 години загубиха мача за влизане във финала от Германия с дузпи и се изправиха в спор за третото място срещу домакините. Заради наказание в състава на британците не игра големият талант Пол Гаскойн, чиито сълзи след полуфинала трогнаха целия свят. Единствената интрига в “малкия финал” тогава беше
дали
италианският
нападател
Салваторе
Скилачи
ще стане
едноличен
голмайстор,
защото преди това той и чехът Скухрави имаха по 5 попадения. Именно Тото вкара победния гол за 2:1 в полза на Италия и освен че донесе бронз за отбора си, спечели и “Златната обувка”.
Опитът на белгийците да се качат на почетната стълбичка, образно казано по аналогия с олимпийските игри, защото на световните първенства такава няма, е от 1986 г. в Мексико. Тогава поколението на Жан-Мари Пфаф, Ян Кулеманс, Енцо Шифо, Ерик Геретс, Жорж Грюн, Нико Класен и останалите под ръководството на старата лисица Ги Тис някак си се промъкна чак до полуфиналите, като излезе от третото място в предварителната си група, изпреварвайки само Ирак.
В 1/8-финала
“червените
дяволи”
хвърлиха една
от бомбите на
турнира, отстранявайки отлично представилия се отбор на СССР, а в 1/4-финала се наложиха с дузпи над Испания. Чак Аржентина и Марадона спряха белгийския кръстоносен поход, а в мача за третото място съперник се оказа Франция, която на второ поредно световно преживя разочарованието да бъде победена на полуфинал от Германия.
В Испания 1982 “петлите” пуснаха почти само резерви в “малкия финал” и го загубиха 2:3 от Полша. В Мексико се бяха стегнали, въпреки че голямата звезда Мишел Платини отново отсвири мача. Белгийците, които преди това бяха изиграли два мача с продължения, поведоха, после успяха да изравнят за 2:2 и отново да вкарат мача в допълнителното време. Там обаче не издържаха чисто физически и в крайна сметка загубиха 2:4.