Дзюба не само за вратар - за всичко става, твърди капитанът на Русия
- Как се почувствахте на първата тренировка след блестящото си представяне срещу Испания?
- Искам да подчертая, че блестящото представяне е на целия отбор, не е само мое. Не трябва да се изтъкват заслугите на един отделен футболист, няма да е правилно. Ние обещахме да направи от вечерта на мача с Испания празник и го изпълнихме. Сега е време да пренапишем историята. Ще се постараем.
- Можете ли да опишете какво чувствахте в момента на решителната дузпа? Хората вече го наричат “Божия крак”.
- Хайде вече да не се занимаваме с това и да мислим за следващия мач.
- Технически как ви се получи?
- Късмет.
- Руският футболен съюз пусна шеговит клип как Дзюба ви учи точно така да спасявате дузпи.
- Защо шеговит?
- Това искахме и да попитаме. Той наистина ли става за вратар?
- Не само за вратар, изобщо за всичко става.
- Цяла Москва, а и Русия след мача с Испания скандираше “Игор Акинфеев”. Как се отнасяте към това?
- Както и към “Руснаци, юнаци”. Още веднъж ще повторя, ние искахме хората да ни подкрепят. За нас това е много важно.
- Вашето собствено празнуване на успеха беше особено. Защо се пуснахте по корем?
- След това го гледах и си казвах: Какъв съм глупак. Пуснах се по корем? Защо? Но това бяха искрените емоции на целия отбор. Главното е, че го правим от сърце и душа, искрено.
- Чисто емоционално кое е по-страшно? Когато вие спасявате, или когато ваш съотборник бие?
- Второто. Не мисля, че момчетата са по-малко стресирани от мен. След мача си говорехме за огромния Де Хеа на вратат. Но головете, които вкараха със затворени очи, в центъра на вратата Денис Черишев и Саша Головин ме направи по-увеен в себе си.
- Вие лично на топката ли реагирахте или избирахте ъгъл?
- Много пъти отговарях на този въпрос. Тото и късмет.
- Черчесов каза, че отборът не е тренирал специално дузпи. Вярно ли е?
- Не сме ги тренирали, това е сто процента. Надявахме се да биев редовното време. Иначе мачът беше дълъг, за 120 минути хвърлихме всичките си емоции. Разбира се, бяхме си написали домашното. Със Стауче (треньора на вратарите на Русия - б. а.) гледахме играчите, които евентуално биха изпълнили дузпи. Тези, които бяхме гледали, биха там, където очаквахме.
- Гледахте ли дузпите на Дания - Хърватия?
- Гледам моя отбор, толкова футбол ми стига.
- Изобщо ли не гледате друго от световното?
- Е, нещо все гледам, но тази серия дузпи - не.
- Имате ли чувството, че творите история? Особено след събитията около олимпиадата?
- Мисля, че олимпиадата и футболът нямат нищо общо. Разбира се, тогава гледахме и преживявахме. Но онова беше едно нещо, това тук е друго. Който както му харесва, така може да го напише. Сегашният отбор иска да побеждава, това е най-важното. А дали това е история, вие решавайте.
Какво ви е отношението към дискусията за рускините, които твърде емоционално се отнасят към чужденците?
Не знам колко емоционално се отнасят. Всички виждат, че тук е празник, че Русия успя да го организира. Бил съм и в Бразилия, и във Франция. Тук е най-яко. Не съм виждал феновете да са по-сплотени. А за фенките питайте някой друг.