Песента Three Lions превзема Москва и Русия, а Англия марширува към финала след най-грозния мач на световното
“Не, мамо. Няма да се прибирам още. Той, футболът…”
Този гениален туит на английския национал Джеси Лингард след 1/8-финала Колумбия - Англия отразява на 100 процента футболните настроения на Острова.
Английският национален отбор се класира за първи път след 2006 г. за 1/4-финал и поглежда към мача за купата на световното в Русия след драматичен успех с дузпи над Колумбия.
Редовното време и продълженията завършиха 1:1, като за британците откри Хари Кейн пак от 11-метров, а за Колумбия се разписа Йери Мина в третата минута на добавеното време.
При дузпите всички вкарваха до 3:2 за южноамериканците, когато Джордън Хендерсън пропусна.
Урибе обаче веднага му върна жеста като нацели гредата, а следващият поред колумбиец - Карлос Бака, не успя да преодолее вратаря Пикфорд.
Така всичко бе решено от точния удар на резервата Ерик Дайър, сложил край на спора с 4:3.
С това бе постигнат и рекорд на световните първенства за фазата на 1/8-финалите - три от тях завършиха с дузпи.
Освен англичаните срещу Колумбия по този начин напред продължават Русия срещу Испания и Хърватия срещу Дания.
Първото, което биеше на очи преди началото на мача по трибуните на стадиона на “Спартак”, събрали 44 190 зрители, а и преди това около него, беше превъзходстово на колумбийската публика. На брой тя биеше англичаните поне 4:1, а по гласовитост разликата беше още по-фрапираща.
Но пък англичаните имаха Three Lions (“Трите лъва”) - песента, написана от фронтмена на ливърпулската инди група Lightning Seeds Йън Броуди заедно с комедийния дует Бедиър и Скинър, която през 1996 г. превзе музикалните класации на Острова преди европейското първенство, което се проведе именно в Англия.
Феновете на “трите лъва” пееха песента почти винаги на последните големи първенства, но именно сега тя се превърна буквално в масова психоза.
Навсякъде, където има англичани, макар че в интерес на истината в Русия на световното са много по-малко от друг пъти и по други места, няма как по някое време да не я чуеш.
В социалните мрежи се смята за лош вкус да напишеш нещо за световното и националния отбор, без да завършиш с It's coming home, It's coming home, it's coming, Football’s coming home.
Медиите също подеха тренда със статии от типа “11 причини, че футболът си идва у дома”.
Факт е, че подобна истерия започва леко да дразни, но какво да се направи, когато толкова просто - само с няколко думи, могат да бъдат обяснени необясними неща, като това, че споменатият Джеси Лингард пропуска от пет метра сам срещу вратаря, а след това вкарва един от най-гениалните английски голове на световни първенства.
Или пък че за Бразилия 6:1 над Панама нищо не значи, а какво значи за Англия? Естествено, че Football’s coming home…
1/8-финалът, който бе последният мач на стадиона на “Спартак”, който вече отново ще се казва “Откритие Арена”, имаше потенциалът да се превърне в най-добрия мач на това световно.
Младата Англия с резките Кейн, Али, Лингард и Стърлинг срещу Колумбия, която срещу Полша показа вероятно най-красивия ефективен футбол на това световно.
Лошото е, че отново се счупи Хамес Родригес, и вместо играта, вдъхновена от двете класически десетки (той и Кинтеро) видяхме един озлобен отбор, решил да изтръгне победа с цената на всякакви страдания - своите, английските и на зрителите.
Англичаните заложиха на всичко най-добро в състава си и схема с трима централни защитници.
За първи път от много години феновете на отбора не са изпълнени с предчувстието, че отново ще трябва да лепят със скоч разбитите си надежди за реализация на поредното златно поколение - първо на Кигън, после на Линекер, след това на Гаскойн, а накрая - на Бекъм и Джерард.
Сега те се наслаждават на новото (в състава няма нито един с повече от 40 мача в националния), младото, енергичното - един вид на всичко, с което могат да се асоциират. И затова вярват, че Football’s coming home…
За съжаление вместо в най-добрия на световното, мачът се изроди в най-грозното и отблъскващо, което може да ни поднесе футболът.
Почти всичко най-интересно през първото полувреме стана в 42-ата минута, когато американският съдия Марк Гайгер свири пряк свободен удар в полза на англичаните.
Първо, минута-две отидоха за уточняване на мястото, после още почти пет имаше спор къде точна да е стената.
После Трипиър тъкмо заложи топката, когато Вилмар Бариос бодна с глава Хендерсън и англичанинът рухна като ритна в челото от кон.
В крайна сметка колумбиецът се размина с червения картон за сметка на жълт, а фаулът беше изпълнен в аут.
Нервите продължиха и след почивката, а кулминацията им дойде десет минути след нея.
При изпълнение на корнер Карлос Санчес опита поясно хвърляне срещу английския капитан Хари Кейн, а след като не му се получи, пробва да го яхне. Гайгер правилно отсъди дузпа, след което последваха очакваните няколко минути южноамерикански протести и дребни хитрости, като изравяне на дупка в точката за изпълнение на дузпата, за да се провали евентуално изпълняващият.
Той - Хари Кейн, обаче не трепна и вкара третия си 11-метров на това световно, с което попаденията му вече са 6 и той затвърди лидерската си позиция при голмайсторите.
С толкова сънародникът му Гари Линекер стана стерелец №1 през 1986 г. в Мексико.
Провокациите и симулациите на южноамериканците като че ли бяха очаквани, но същото поведение от имащите се за родоначалници на модерния футбол англичани изглеждаше доста нелепо.
Особено обидно за феърплея се получи при смяната на Деле Али, който, очевидно предупреден, се изнесе до противоложната тъчлиния, след което около две минути прекосяваше терена, за да излезе.
Американският съдия не успя да овладее ситуацията въпреки вдигнатите още до 70-ата минута 7 жълти картона, мачът се накъса и стана неприятен за гледане, а той и преди това не беше нищо особено като качество на играта.
От това, разбира се, повече полза имаха играчите на Гарет Саутгейт, които все пак имаха предимството да водят в резултата.
Британският план за отбрана действаше перфектно чак до 93-ата минута, когато вратарят Пикфорд с върха на пръстите си изби удар на резервата Урибе.
На помощ при корнера в атака тръгна дори вратарят Оспина, но не той, а централният защитник Йери Мина успя да изравни след мощен удар с глава.
Англичаните очевидно съвсем не очакваха подобен развой, защото бяха сложили на гредата най-ниския си човек - Трипиър, и топката просто го прескочи.
Продълженията не промениха нищо нито в играта, нито в резултата, затова за трети път само в 1/8-финалите се стигна до дузпи. При тях англичаните имаха повече късмет и един пропуск по-малко, които ги класира за 1/4-финала.
Следващият съперник на “трите лъва” е Швеция, преодоляла със същия резултат 1:0 Швейцария.