Актуалните конфликти - в Сирия, Сърбия и Косово, изборите на Путин и Ердоган и бунтът срещу гейобществата, се решават на терена и по трибуните
Футболът, а и спортът като цяло се разглежда често като бягство от проблемите в един вид паралелна реалност. В този смисъл световното първенство е едно много голямо бягство - най-голямото, което човек би могъл да си представи. Политическите или социалните възгледи нямат значение, когато си вперил поглед в терена. Може да бъде забравена войната, която се води в собствената ти страна, или противоречивият държавен глава - диктатор или обикновено корумпе. Всичко, което има значение, е играта. И победата.
Поне така трябва да е в идеалния случай. Но още от часовете по физика в училище знаем, че законите са валидни само в лабораторни условия. Същото е и с политиката на световното първенство. Оказва се, че тя не е нещо, което може да бъде избегнато или пренебрегнато.
Или поне така трябва. Но и това световно първенство доказа, че човек може да избяга от късмета си, от победата в наглед спечелен мач, от загуба с гол в последната минута, но не и от политиката. Ето кратък поглед към събитията, които го доказаха през лятото на 2018 г. в Русия.
Двуглавият орел
Трима швейцарски футболисти станаха обект на разследване от страна на ФИФА за демонстрация на политически послания. Световната футболна федерация бяга от подобни неща като дявол от тамян, а веднъж се опари здраво в този конфликт.
След като вкараха головете си за победата на Швейцария над Сърбия с 2:1, Гранит Джака и Джердан Шакири показаха с ръце символа на албанската държава и нация - двуглав орел. Двамата са косовски албанци по произход и жестовете бяха директно вземане на страна в спора между Сърбия и полупризнатото за независима държава Косово. Капитанът на тима Лихтщайнер ги подкрепи, правейки същия знак, а след мача треньорът Владимир Петрович с половин уста призова да не се прави политически въпрос от едно емоционално отпразнуване на вкаран гол и измъкната победа.
Естествено обаче, случката намери широк отзвук и не закъсняха призиви за тежки наказания за двамата. Говореше се, че дори могат да бъдат отстранени за по два мача, което означаваше отборът да бъде значително отслабен преди решителния мач за излизане от групата срещу Коста Рика.
В крайна сметка ФИФА взе компромисно решение, като ги глоби с по 10 000 швейцарски франка, и им намекна, че следващия път няма да се отърват само с парична санкция.
В мача имаше още един политически момент, довел до глоба. Треньорът на сръбския национален отбор Младен Кръстаич, освен че отбеляза швейцарско-албанската провокация по адрес на Косово, скочи на германския съдия Феликс Брих, използвайки спорни квалификации. “Искам той да бъде съден от международния трибунал
в Хага така, както той раздаваше на терена правосъдие срещу нас”, избухна наставникът, имайки предвид очевидното нарушение срещу централния нападател на сърбите Александър Митрович при 1:1. Темата “Хага” е много чувствителна за всички западни държави, тъй като там пред трибунала са изправени главно бивши сръбски военни или политически лидери, обвинени в престъпления като геноцид и етнически прочиствания, а Сърбия често отказва да приеме решенията му. В крайна сметка и Кръстаич беше глобен, а Сърбия отпадна още в предварителната група. И то с доста по-солена санкция от тази на швейцарците.
Това не е първият път, когато този конфликт се решава на терена. По време на евроквалификациите албанците издигнаха с дрон знамето си над стадиона в Белград. Дори се разбра, че това е синът на единия от вицепремиерите на страната.
И тогава УЕФА тресна по-жестоко сърбите, отколкото албанците и накрая те играха на европейско, а съседите само го гледаха по телевизията.
Почетното гражданство на Мохамед Салах
Световното в Русия не беше първенството на звездата на “Ливърпул” и Египет Мохамед Салах. Всъщност несгодите му започнаха още с контузията му във финала на Шампионската лига, когато капитанът на “Реал” (Мадрид) Серхио Рамос се опита да му изтръгне ръката от рамото.
Салах направи всичко възможно да се възстанови, излезе във втория и третия мач от групата, дори вкара по гол във всеки, но Египет ги загуби, а с тях и шансовете да продължи напред.
Това не бяха всички неприятности за Салах. В родината си, а и във Великобритания той бе призован да обясни решението си да приеме почетното гражданство на Чечня, дадено му от противоречивия президент на автономната република Рамзан Кадиров. Той е критикуван за редица нарушения на правата на човека в поверените му от руския президент Владимир Путин територии, особено насочени срещу хората с нетрадиционна сексуална ориентация.
В Чечня се изповядва ислямската религия, затова египетският отбор, който бе избрал столицата Грозни за своя база, се радваше на невероятна популярност, а Салах бе с ранга на полубог. В негова чест бе даден прием с официална вечеря от президента Кадиров, на която нападателят бе обявен за почетен гражданин със специален указ.
Фенската групировка от Ливърпул Kop Outs, която представлява LGBT общността сред привържениците на отбора, и организацията LGBT alliance group pride заявиха в съвместно изявление, че играчите трябва да имат определени стандарти за поведение.
“Ние настояваме за спешен диалог с Moхамед и ФИФА, за да бъде изяснено колко несъстоятелно е това”, обявиха те. “Искаме и извинение от египетския федерален съд за явното пренебрегване на мъченията, които в момента се практикуват в Чечня”, се казва още в позицията им.
Расистките атаки като кампания срещу бежанците
Шведският национал Джими Дурмаз осъди расистките атаки, на които бе подложен след загубата на националния отбор с 1:2 от Германия.
Дурмаз е роден в Швеция в семейство на сирийци, емигрирали от Турция. Той беше обвинен, че нарочно е извършил нарушението, довело до пряк свободен удар, от който Тони Кроос донесе победата на Германия. Това беше отчетено като част от развихрилата се в много страни кампания срещу бежанци и техните деца.
В изявление, прочетено пред камерите, футболистът обяви: “Аз съм швед и съм горд да играя в шведския национален отбор. Това е най-голямото нещо, което можеш да направиш като футболист. Никога няма да позволя на расистите да унищожат гордостта ми. Заедно трябва да се противопоставим на всички форми на расизъм.”
Иранските фенки
На иранските жени досега беше забранено да присъстват на живо на стадионите и да гледат футболен мач, ако в него играят мъже.
Това остана в миналото за мача им с Испания, втори в предварителната група, в крайна сметка загубен с 0:1. Но за първи път на дамите в Иран бе позволено да гледат мач на стадион. Е, това не беше мач на живо, а просто на стадион в Техеран бе изграден огромен екран. Но все пак е голяма стъпка напред за страна, в която от 1979 г., когато победи Ислямската революция на аятолах Хомейни, жените са лишени от редица елементарни права.
Всъщност на стадиона в Казан, както и няколко дни по-късно в Саранск срещу Португалия, имаше доста иранки, които не изглеждаха по-различно от която и да е фенка на световното - незабрадена глава, къси панталонки, фланелка по тялото.
Това обаче са все жени, които от години живеят в Европа или Америка и нямат никакво намерение да се връщат. Вероятно и семействата им са извън Иран, защото дори появата на подобна снимка в тамошните медии би довела до скандал и тежки последствия.
“Петролното” ръкостискане на Салман и Путин
Когато руският национален отбор откри резултата в първия мач на световното на стадион “Лужники”, камерите веднага се фокусираха не върху голмайстора Юрий Газински, неизвестен почти никому извън родината си полузащитник на “Краснодар”, а върху седящите в официалната ложа принц - наследник на Саудитска Арабия, Салман и руския президент Владимир Путин.
Двамата размениха приятелско ръкостискане веднага след гола, а в течение на мача оживено продължиха да коментират случващото се на терена, докато милиони пред екрана се питаха: А дали само него?
Камерата показа дори леко извинителната физиономия на Путин след един от головете, за който имаше съмнение, че е от засада.
Там положението очевидно се опита да спаси и президентът на ФИФА Джани Инфантино, който вероятно е обяснил, че с новата система VAR съдиите вече са безгрешни. О, sancta simplicitas!
Но защо ръкостискането на Салман и Путин е толкова важно? Двамата и съответно техните държави и армии подкрепят противоположните страни в сирийската гражданска война, която е убила повече от половин милион души.
Русия е зад сирийския президент Башар ал Асад, докато Саудитска Арабия подкрепя бунтовниците срещу режима му.
Въпреки това Москва и Рияд имат общи интереси, защото са едновременно глобални петролни суперсили и доминират световното производство на суров петрол.
Дъгата - строго забранена
Темата за правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация е доста чувствителна, когато е замесена Русия.
Властите бягат от обвиненията, че мачкат въпросните малцинства, като дявол от тамян, обаче техните организации непрекъснато вадят доказателства, че това е факт.
Английски фенове се оплакаха, след като тяхното знаме с цветовете на дъгата, което се смята за официален символ на ЛГБТ обществото, не бе допуснато на стадиона в Нижний Новгород за мача на “трите лъва” срещу Панама, спечелен с 6:1. Запалянко на име Джо Уайт заяви, че стюард му е обяснил на влизане, че тези цветове не са разрешени за показване. Фенът се е свързал веднага с представител на ФИФА и на федерацията на привържениците, които са отправили остър протест пред руските власти. В крайна сметка знамето е било допуснато.
Групата фенове около Джо Уайт сподели, че е в Русия не само за да подкрепи английския национален отбор, но и да предизвика интерес към проблемите на ЛГБТ обществото в Русия.
Бой по двама германци заради Ердоган и изборите
Месец преди световното двама германски национали от турски произход - Месут Йозил и Илхан Гюндоган, се срещнаха в Лондон с президента на страната Реджеп Тайип Ердоган. През следващите дни това измести от спортните страници подготовката на бундестима за световното, приятелските мачове и дори обявяването на окончателния списък с 23-мата избраници на треньора Льов.
Проблемът беше, че в края на юни, тоест в разгара на световното, в Турция се проведоха президентски избори, които очаквано, макар и не лесно, Ердоган спечели. Така се оказа, че Йозил и Гюндоган са участвали в кандидатската му кампания, защото снимките им излязоха по всички медии и бяха недвусмислено изтълкувани като подкрепа.
В същото време в Германия Ердоган има репутацията на нещо като диктатор, който наказва за инакомислие, мачка опозицията и прокарва закони, каквито са му удобни. По тази причина изцепката на Йозил и Гюндоган въобще, ама въобще не се хареса на футболните им началници.
“Ние подкрепяме ценности, които президентът Ердоган не уважава или изобщо игнорира. Нашите футболисти не трябва да се поддават на манипулации. Йозил и Гюндоган трябваше да се концентрират върху футбола, а не върху подобни светски изяви”, написа в туитър президентът на германския футболен съюз Райнхард Гриндел.
В последната контрола преди световното срещу Саудитска Арабия Гюндоган влезе като резерва през второто полувреме и при всяко докосване на топката чуваше освиркванията на публиката. “След мача влязох в съблекалнята, за да подкрепя Илкан. Той изглеждаше напълно съсипан, явно подобна реакция го беше наранила”, разказа старши треньорът на Германия Йоахим Льов.
Тогава Йозил се отърва, защото въобще не излезе на терена. Но на световното получи своята порция запалянковски хейт и никой няма да се учуди, ако именно той и Гюндоган бъдат обявени за едни от главните виновници за първото в историята отпадане на Германия в предварителната група.