Аржентина трябва да бие Нигерия и се класира за 1/8-финалите. Ако не го направи, значи наистина не е за това световно.
Така в две изречения може да се резюмира положението преди последните мачове в предварителна група D. С малката уговорка, че, разбира се, Хърватия може да легне на исландците, за да прекара Лео Меси и компания. Но едва ли ще го направи. Първо, заради собствения си авторитет, и второ, заради съперника в 1/8-финалите. Да, вярно е, че за да станеш световен шампион, трябва да биеш и най-силните, но все пак не е все едно дали още в първия мач от преките елиминации ще се изправиш срещу Франция, или срещу Дания. А чисто във футболен план Лука Модрич и хората около него са не една, а поне две класи над скромните островитяни, които едва ли ще повторят викингския си поход отпреди две години на френска земя.
Така че, колкото и да искат аржентинците да избягат от отговорност след всичко, което им се струпа на главата, ще трябва сами да се измъкват - както го направиха германците например. Защото в момента изборът им се свежда до това или да кажат “досвидания” на Русия и световното, или “бонжур” на французите, които почти сигурно ще са техен съперник в 1/8-финала.
Лошото е, че в лагера на “албиселесте” (“бяло-небесносините”) нещата, вместо да се подобряват, вървят към по-зле. Единственото по-конкретно нещо е, че вероятно наистина треньорът Хорхе Сампаоли ще го играе манекен до края. За да бъде избегнат публичният скандал, един вид - да не се изложим пред чужденците, той ще е на пейката и публично няма да бъде обявена оставката му, но съставът за мача с Нигерия и евентуално за всеки следващ ще бъде определян от съвет от най-опитните играчи. Разбирай - Меси, Маскерано, евентуално Игуаин и Отаменди. Последното решение, взето от Сампаоли към този момент, е изваждането на Агуеро от състава заради реплики по адрес на треньора веднага след злополучното 0:3 от хърватите. Но Кун, както го наричат от дете, никога не е бил от кръга “Меси” и това може наистина да му изяде главата за сметка на звездата на “Ювентус” Пауло Дибала.
Освен хаоса в състава проблем за аржентинците е и тактиката. След изненадващия равен с Исландия в първия мач Сампаоли рязко премина от 4-3-2-1 към 3-4-3, като смяташе, че по този начин ще неутрализира първата линия на хърватската отбрана, пращайки там четирима халфове, вместо двамата, които пусна срещу исландците. Той обаче не взе предвид, че при този атакуващ вариант огромна отговорност ляга върху централния нападател. Очевидно нито Агуеро, нито влезлият на неговото място Игуаин бяха в състояние да решат поставените им задачи и не се откриваха достатъчно, за да получат топката. Тогава тримата централни защитници бяха принудени да комбинират на къс пас помежду си и с неуверения на вратата Кабайеро, което доведе до гола на Ребич. След това ситуацията стана, казано на народен език, “късно е, чадо, мандалото лопна”.
На аржентинските фенове остава единствено надеждата футболният им господ Лео Меси да възкръсне малко по-рано от библейските 33 години. Десетката на “Барселона” отразнува два дни преди мача 31-ия си рожден ден и бе почетен с торта, която представляваше негова статуя от шоколад и сметана в естествен ръст. Футболистът не излезе да си я получи и тя бе разделена между феновете в малкото градче Броници, където е настанен отборът, но надеждата огънят отново да се появи в погледа на Бълхата остава.
Проблемът е, че самият Меси не е много наясно какво трябва да прави. Лишен от партньорите, които имаше и продължава да има в “Барселона”, той се губи по терена и картата на придвижванията му срещу Хърватия го показва недвусмислено. Тя е по-характерна за опорен халф или ляво крило, отколкото за атакуващ халф или дори нападател, който непрекъснато чупи голови рекорди. Отделно не е повод за оптимизъм и броят отигравания - срещу хърватите Лео се срещна с топката 49 пъти, което е едва седми показател измежду всички аржентинци.