При желание Франция може да направи доста силен втори национален отбор на световното с играчи, родени в страната, но играещи за други отбори. Защото реално точно 50 от футболистите на терените в Русия са се появили на бял свят точно там. И в новия отбор биха влезли трима еврошампиони с Португалия, както и един от най-добрите нападатели на света Гонсало Игуаин.
В средата на XX век Франция бе една от най-големите колониални империи, като притежаваше почти цяла Северна Африка. 58 държави са част от огранизацията “Франкофония”. През 2015 г. по официални данни между 8 и 22 процента от населението на страната има родители, които не са родени там.
В големия отбор, който стана световен шампион през 1998 г. и след това европейски през 2000 г. незаменими бяха алжирецът Зинедин Зидан, Марсел Десаи, появил се на бял свят като Оденеке Абей, от Гана, Лилиан Тюрам от Гваделупа, както и най-странната комбинация - синът на полукалмик и полуполяк и арменка - Юри Джоркаеф.
През 2003 г. ФИФА разреши на играчите да участват в приятелски мачове за даден национален отбор, без да са задължени да продължат да го правят след това. Промяната в “спортното гражданство” става едва, когато си играл в официален мач. И това силно разви футболната миграция.
Така родените във Франция заляха най-вече Африка. На континенталното първенство през миналата година официално всеки трети бе роден и възпитан в Европа. Съставът на Алжир бе 60 на сто от такива футболисти. Трима от отбора на Тунис на световното в Русия решиха да играят за него, без да са стъпвали никога в Африка.
Стигна се и до куриоз, като с вратарите Стив и Парфе Манданда. Големият Стив е роден в ДР Конго, но е френски национал, а малкият - роден в Новара, младежки национал на Франция, но от 2008 година реши да играе за родината на предците си в Африка.
Така французите станаха един от най-големите износители на футболисти и алтернативният национален отбор не е по-слаб от този, който е официален.
Трима от него - вратарят Антони Лопес, левият бранител Рафаел Герейро и централният полузащитник Андриен Силва, само преди две години станаха европейски шампиони с Португалия. В центъра на защитата застават лидерът на Мароко и една от звездите на “Ювентус” Мехди Бенатия и камерунецът Калиду Кулибали, който е незаменим в “Наполи” и трансферна цел на всеки голям отбор в света.
По дясното крило на този отбор е сенегалецът Юсуф Сабали, който през 2013 година в състава на Франция стана световен шампион за младежи до 20 години. С него тогава бяха Пол Погба, Алфонс Ареола и Флориан Товен.
На дясното крило е друг сенегалец - Мбай Ниянг, който освен във Франция игра за клубове от Италия и Англия и спечели суперкупата на Италия с “Милан” през 2016 г. Атакуващ халф пък може да е Амин Арит от Мароко, който с Килиан Мбапе е европейски шампион за юноши до 19 години за Франция.
И, разбира се, централен нападател ще е Игуаин. През 2006 година лично Раймонд Доменек го атакува да стане национал на Франция, но той му отказва и остава верен на Аржентина.
Мотивациите за смяната на националността на футболистите са различни. Африканците отдават дължимото на произхода си, но и осъзнават, че ще им е трудно да станат твърди титуляри във Франция например. При португалците е фактът на географска близост. Игуаин е само роден във Франция, където татко му е професионален футболист, но е израснал и започва да играе в Аржентина. Раните от войната в Югославия също не са зараснали. И родните места на сръбски и хърватски национали се оказаха на територията на днешна Босна и Херцеговина и Косово.
Над 80 играчи от всички отбори, или близо 11% от всички, са родени извън територията на страната, за която играят. При Мароко този процент е цели 74, като 17 от 23-ма картотекирани са такъв случай. Там има родени в Канада и Белгия (по един), Холандия (5), Испания (2) и Франция (8). Много подобни играчи са в съставите на Сенегал, Тунис и Швейцария.
Представени са държави, които не стигнаха до световното, като Холандия, Италия, Камерун, САЩ, Ангола, Австрия, Ямайка и дори Северна Македония поновому.
Всеки от фаворитите също има подобен играч. При Аржентина е Игуаин, в Испания са бразилците Диего Коста и Родриго, както и Тиаго Алкантара, който е роден в Италия, при Англия - Рахим Стърлинг е от Ямайка, при португалците освен тримата французи Седрик е от Германия, Пепе е бразилец, Уилям Карвальо е от Ангола, а Жедсон Мартинш е от Кабо Верде. Освен Манданда в националния на Франция и Самуел Юмтити, роден в Камерун.
Интересен случай има и с Русия. В състава на Станислав Черчесов твърд титуляр е 27-годишният бразилец Марио Фернандеш. Десният защитник подписа с ЦСКА (Москва) през 2012 година и 4 години по-късно получи паспорт. И вече изигра два мача на световното. В състава на Нигерия пък е 26-годишният Браян Идову. Син на нигериец и полурускиня с корени от Нигерия той е роден в Санкт Петербург. Цял живот е живял в Русия, но след като не получава покана от националния отбор приема предложението на африканците. И сега е на световно, но като нигериец.