Синът на Гунди - Андрей Аспарухов, прикрепя своята любима Изабела. А тя целува баща си. Сбогува се. Изпраща го към футболния рай. А вратата му за рая ще отвори отново човекът, посрещнал го и на “Герена” - бащата на Андрей, великият Георги Аспарухов. Те отново са заедно.
Небесният отбор
на “Левски”
става
непобедим...
21 февруари. Ритуалната зала на Централните софийски гробища е тясна да побере всички, дошли да се поклонят за последно пред Павел Панов. Така както стадионите са били тесни, за да поберат всички желаещи да видят финтовете на русия магьосник. Така както националният стадион се пръска по шевовете и 70 000 зрители виждат паметната победа на “Левски” над “Барселона” с 5:4 през 1976 г. с първия и победния пети гол, вкарани от Пальо...
Стотици дойдоха да се сбогуват с легендарния Павел Панов, починал внезапно на 67 г. в мрачната вечер на 18 февруари, докато гледа мач на любимия си “Левски”. Андрей и Изабела пристигнаха от САЩ, където живеят. Дъщерята на големия футболист, брат ѝ Павел-младши и майка им приемаха съболезнования над един час. Друга силна жена милва плачещата Изабела... Тъгата е обзела и Величка Аспарухова, изпращаща лъчезарна част от своето семейство, каквато представляваше Павел Панов, към небесното царство... При нейния Георги. Георги Аспарухов.
Българският футбол плачеше в един глас. Всеки, който има възможност, бе дошъл да изпрати Панов. И бивши съотборници от “Левски”, и съперници от ЦСКА, приятели в различни футболни цветове... Шефове на футбола, хора, заемали ръководни постове в държавата, треньори, колеги, журналисти, фенове - всички, обединени от понятието “приятели на Павел Панов”. Приятели на красотата и добротата...
Президентът на БФС Борислав Михайлов бе сред първите, поклонили се пред легендата, работил всеотдайно до последно за юношеските национални отбори на България. След него почитта си изразиха колегите на Михайлов от ръководството на футболния съюз - Емил Костадинов, Михаил Касабов, Павел Колев и Антон Попов, националният селекционер Петър Хубчев, помощникът му Георги Донков, треньорът на младежките национали Антони Здравков, израснал край съблекалнята на “Левски”, както децата на Панов и Аспарухов, бивши и настоящи треньори на юношеските ни национални отбори, редица служители на БФС, имали щастието да работят заедно с Панов...
Футболната плеяда в ритуалната зала беше внушителна. Изброяването на част от имената само ще затвърди значението на Павел Панов в историята. На поклонението присъстваха Наско Сираков, Божидар Искренов, Иван Вуцов, Кирил Ивков, Добромир Жечев, Емил Спасов, Стефан Павлов, Георги Цветков, Пламен Николов, Даниел Боримиров, Николай Илиев, Валентин Михов, Сашо Костов, Воин Воинов, Цветан Веселинов-Меци, Емил Велев, Бончо Генчев, Борис Ангелов, Ангел Станков, Томас Лафчис, Чавдар Цветков, Стефан Грозданов, Велислав Вуцов, Станислав Ангелов, Димитър Иванков, Кристиян Добрев, Захари Сираков, Асен Букарев, Бисер Хаздай...
Станимир Стоилов нямаше как да присъства, но изпрати специален венец. Бившият ръководител в “Левски” Константин Баждеков, много служители на клуба през годините и много фенове също редуваха сълзи със светли истории за Пальо.
От настоящото ръководство на “сините” директорът Красимир Иванов дълго чете ода за Панов с ридаещ глас. А с автобуса на “Левски” от “Герена” бяха докарани още куп цветя, поставени от играчи и фенове в памет на легендата. Думи от името на президента на България, спортния министър, от колегите от БФС разчувстваха всички. Накрая беше време за писмо от часовете след трагичната вест.
Писмо, напоено с
много повече
сълзи, отколкото
мастило...
Беше озаглавено “На тате”... С всяка следваща дума сълзите зачестяваха полета си към пода в залата, както са зачестявали възможностите за гол, когато Павел Панов е излизал на терена...
Но всички, плакали за него, знаят - и днес, и утре споменаването на името Павел Панов ще навява и болка, и тъга, но най-вече гордост и светлина.
“Първо той беше мой идол, както и на половин България. За много кратко бях съотборник с него, след което ми беше треньор. След отказването ми от футбола той беше мой голям приятел. Изпращам мой учител и изключителен човек”, каза Наско Сираков.
“Когато прохождах във футбола, той ми помогна най-много, за да постигна това, което съм мечтал. Хората като него са рядкост в днешно време. Истински хора, истински мъже, истински футболисти”, добави Божидар Искренов.
“Отиде си голям човек. Беше опора и стълб за всички”, каза Иван Вуцов.
А облян в сълзи, Вальо Михов обобщи:
“Спортсмен,
символ на
феърплей…
В много случаи е показвал на терена, че спортсменството е над всичко. Той го доказа и в живота. Тих, никога не съм го чувал да повиши тон. Във футболния свят го помним. Левичарите са нещо забележително - Начко, той... Сбогом, Павка!”