Камбуров: Синът ми беше за първи път на на мой мач и изравних рекорда, донесе ми късмет

https://www.24chasa.bg/sport/article/10114213 Камбуров: Синът ми беше за първи път на на мой мач и изравних рекорда, донесе ми късмет Камбуров: Синът ми беше за първи път на на мой мач и изравних рекорда, донесе ми късмет www.24chasa.bg
Камбуров: Синът ми беше за първи път на на мой мач и изравних рекорда, донесе ми късмет

Ако човек се е родил при първия гол на Мартин Камбуров в българския футболен елит, сега можеше да е завършил висше образование.

На 6 март 1999 г. нападателят дебютира в “А” група с екипа на “Ботев” (Пд) при гостуването на “Нефтохимик” и се разписва за загубата 1:3. Със сигурност тогава 18-годишното момче от Свиленград не си е дори и мечтало, че ще се сдобие със статута на легенда на българския футбол, изравнявайки рекорда на емблематичния голмайстор Петър Жеков от 253 попадения в елита.

На 23 август 2021 г. това стана факт. Камбуров донесе победата на “Берое” с 1:0 срещу “Ботев” (Вр), след като бе точен от дузпа, а мачът завърши малко преди 23 ч.

Във вторник Мартин стана рано заради възстановителна тренировка. След това 40-годишният нападател се отдаде на заслужена почивка, а по-късно през деня отговори любезно на въпросите на “24 часа”.

- Мартине, поздравления за постижението, което окончателно те превърна в една от емблемите на българския футбол. Какво означава това за теб - да си голмайстор №1 на първенството ни за всички времена редом до Петър Жеков?

- За мен е нещо много голямо. Човек усеща едно удовлетворение след толкова дълга кариера. Да се изравни такова уникално постижение, което е отпреди сума ти години, е наистина специален момент за мен. Много съм щастлив.

Тук е моментът да кажа едно голямо благодаря на Петър Жеков, защото той беше моето вдъхновение. Човек, за да постигне подобно нещо, има нужда някой да го е мотивирал и това е той. Така че усещането да стигна дотук е уникално. След толкова години това се случи и няма как да не бъда страшно щастлив.

- С какво чувство се събуди тази сутрин?

- Беше много приятно. Особено след напрежението през последните 2 г., в които изразходва доста емоции. Пътят до този рекорд бе изключително труден. Събудих се с усещането за човек, който е успял в сферата си и който ще остави следа в българския футбол.

- Спомняш ли си първия си гол в “А” група?

- Разбира се. Първият ми гол е с екипа на “Ботев” (Пд) като юноша. Той дойде при дебюта ми в “А” група. Мачът беше в Бургас срещу “Нефтохимик”. Играех халф, получих една хубава топка и шутирах към вратата.

Получи се доста хубав, ефектен гол в горния ъгъл. Не помня обаче кой пазеше. Смятах, че е Данчо Господинов, но той ми каза, че не е бил на вратата. Явно е бил някой друг. Свилен Симеонов или друг.

- Когато вкара този гол, какво знаеше за Петър Жеков?

- Ами честно казано, все още нищо. Даже не съм знаел кой е топстрелецът на България. А и не съм имал честта да гледам Петър Жеков на терена заради възрастта си. Аз съм от поколението, което израсна с Наско Сираков, Христо Стоичков, Петър Михтарски, Пламен Гетов, Любо Пенев. Така че не съм знаел много за Петър Жеков и впоследствие разбрах кой е и какво е постигнал.

- Самият Жеков обяви преди време, че ще го настигнеш.

- Рекордът дойде в последните 2 г. Преди това бе в сферата на фантастиката да достигна тези 253 гола. След 2020-а, когато станаха голмайстор на първенството за 6-и път, целта започна да изглежда реална.

Само трябваше да съм здрав и да продължа да вкарвам, мога да кажа смело, както съм го правил през последните 7-8 сезона, откакто се върнах от Китай. За мое щастие се получи. След като миналата година завърших с 18 гола, ми дойде увереността, че мога да стигна до рекорда.

- Въпросът кой гол ти е най-ценен при цели 253 ми се струва излишен. И все пак, ако не кой е най-ценен, кой си харесваш най-много като изпълнение?

- Разбира се, в съзнанието на феновете остават по-красивите голове. Имам доста такива. Последно вкарах на “Ботев” (Вр) със задна ножица. От преки свободни удари също имам хубави попадения, така че не мога да определя точно едно.

Сещам се за един гол тип “Ибрахимович” за “Локо” в пловдивското дерби срещу “Ботев”. Вкарах с пета от въздуха и се получи красиво. Срещу “Лудогорец” също ми се получи ефектно. На “Лаута” мисля, че ги бихме 2:1. Те имаха много силен сезон отзад с Паломино и Пластун, бяха в Шампионската лига. От движение съм вкарвал на Владо Стоянов.

- Преди дузпата за изравняване на рекорда какво си мислеше?

- След мача казах на съотборниците си, че се молих да не е от дузпа. Исках да вкарам от игра, защото, когато трябва да изпълниш дузпа, напрежението е направо убийствено. Наистина най-малко исках да изравня рекорда от дузпа, но пък така се случи. Трябваше да бъда хладнокръвен. Радвам се, че ми се получи, защото всеки си мисли, че дузпата е сигурен гол, но пропуските са много.

Облекчението, което изпитах, след като отбелязах не може да се сравни с нищо. Огромен товар ми падна от плещите. Тази сутрин се събудих с едно усещане за спокойствие. Даже жена ми каза: “Вече изглеждаш по-спокоен”. Явно съм пренасял напрежението и вкъщи.

- Беше се подготвил за евентуално празнуване с числото 253 на ръкава. Целуването на тревата също ли бе по сценарий?

- Не, така ми дойде, така го почувствах. То трябваше да си целуна краката, че издържах чисто физически толкова години. Фланелката беше подготвена. От суеверие може би не трябваше да я слагам, но рискувахме и то пък се получи.

- Имаше ли празнуване и след мача?

- Не мачът свърши късно. На сутринта имахме възстановяване. Седмицата е къса, защото в събота играем на “Герена” срещу “Левски”. Искаме първо да си свършим работата. След това идва пауза за националния отбор, тъй че ще има време да се почерпим.

- Каза, че посвещаваш този гол на баща си Андрей. Защо реши така?

- Защото никога не съм говорил за семейството си. Избягвал съм да споменавам родителите си или някакви близки мои хора в интервюта през годините. Баща ми е много земен човек. Човек, който страда заедно с мен през всичките тези години.

И така просто инстинктивно реших, че той заслужава. Мисля, че е най-гордият баща в България в момента. Даже майка ми казва, че когато имам мач, все едно той играе. Изживява всичко, тъй че абсолютно заслужава да посветя рекорда на него. Да добавя, че баща ми винаги е бил и най-големият ми критик.

- Имаше ли момент, в който гоненето на рекорда се превърна във фиксидея за теб?

- Както казах, напрежението дойде в последните 2 г. Определено имаше затормозяване. Исках да стигна рекорда, но трябваше да внимавам, защото на моята възраст идват контузии, които можеха да ме спрат. Тъй че имаше обремененост.

Вниманието на медиите и феновете също допринесе. Където и да отида, хората ми казваха: “Хайде, с теб сме, още малко!”. И да не искаш да усещаш напрежение, то те притиска отвсякъде. Преди това обаче никога не се е случвало да съм затормозен. Стигането на рекорда беше фантастика и просто се наслаждавах на играта.

- Сега е лесно да се говори, но какво щеше да чувстваш, ако приключеше кариерата си на един гол от рекорда?

- Да, и това ми е било в главата. След над 20 г. труд е добре, че не се налага да мисля за това.

- Дали някаква роля в постижението ти има и твоят син Мартин, който се роди през декември миналата година?

- Не, детето няма нищо общо. За всеки човек то е най-ценното нещо. Просто се случи така, че рекордът дойде заедно с него. Той за първи път беше на мой мач и явно ми донесе късмет. Още е малък и много не обича да седи на шумно. Но вчера (б.а. - в понеделник) се държа прилично и мъжки.

- Ако не бяха престоите ти в чужбина, вероятно отдавна щеше да си номер 1.

- Не трябва да се разсъждава така, защото винаги е можело да се случи и нещо друго. Близо 5 г. имам общо в чужбина. Радвам се на цялостната си кариера. Изравненият рекорд е нещо като черешката на тортата и най-хубавото е, че оставам в историята на българския футбол.

- Предстои гостуване на “Герена” срещу “Левски”, на който имаш афинитет да бележиш. Не е ли това най-подходящият стадион за подобряване на рекорда?

- Да, наистина, на “Левски” съм вкарал най-много голове. Ако се случи - супер, ако не продължавам напред. “Левски” в каквото и състояние да е, мач на “Герена” е много труден. В момента при тях има криза, но сега в отбора играят много юноши на клуба, които знаят какво означава “Левски”. Раздават се докрай, обичат си клуба.

Гостуването ще е тежко и ако действаме лежерно и не спазваме тактическите указания, ще си изпатим. А за рекорда дали ще е на “Герена”, или в друг мач, е божа работа. Аз се надявам да играем добре и да победим.

- Ще има ли на ръкава на фланелката числото 254?

- Нека да стане, пък ще видим (смее се).

- Щеше ли да продължаваш да играеш на 40 г., ако не бе толкова близо до Петър Жеков?

- Да, защото продължавам да се чувствам добре. Откакто се върнах от Китай, всяка година или аз, или Кешерю печелим голмайсторския приз, а другият е втори. Това ми даваше стимул да продължа напред.

Бях постоянен. Никога не съм бил в тежест в дадения отбор, в който съм бил. Мисля, че е доста добър показател за централен нападател, като вкара 15 или 18 гола. Годините просто са едни цифри. Не виждам защо трябва да се отказвам, когато се чувствам добре и с головете си помагам на отборите си.

- Как поддържаш формата си?

- Няма нещо специално. Спазвам хранителна дисциплина, ограничавам се да не ям по-мазно например, режим, тренировки. Най-важното е, че успявам да се опазвам от травми през годините.

- След евентуално подобряване на рекорда какви цели ще ти останат във футбола?

- Във футбола – не знам, но може би вече ще имам други приоритети – да обърна внимание на малкия Мартин. Доста години съм във футбола и трябва вече да се пренасочвам.

Футболът ми даде много, взе ми много, така че искам до декември да помагам на “Берое” да събере колкото се може повече точки и да е по-напред в класирането и оттам нататък ще видим. Още не съм мислил какво ще се случва след декември.

- В този ред на мисли има ли вариант с окончателното придобиване на статута на легенда този сезон да е последен за теб?

- Да, голяма е вероятността декември да изиграя последния си мач. Но не искам да го заявявам отсега твърдо.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Спорт

Григор Димитров 
Снимка: Ройтерс

Григор се размина с финала в Индиън Уелс

Снимка Фейсбук/Илиана Раева

Ансамбълът на България със злато и рекордна оценка на Гран при в Марбея

Снимки: Велислав Николов

Първа победа за "Левски" със Стоилов

Боряна Калейн. СНИМКА: ЛЮБОМИР АСЕНОВ, LAP.BG

Злато за Боряна Калейн на турнир в Румъния

Снимка ВК ЦСКА

ЦСКА ликува с купа „Борис Гюдеров“

"168 часа": Насън Биляна получи знак от покойната си майка и стана шампион

"168 часа": Насън Биляна получи знак от покойната си майка и стана шампион

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber