Училището в лясковското село е единственото иновативно в област Велико Търново - в него няма отпадащи ученици
Има класове “Изследователи”, “Всезнайковци”, “Пазители на историята”
Министерството на образованието и науката събра в понеделник повече от 800 представители на училищата, университетите, бизнеса и родителски организации на първия национален форум за иновации в образованието. Медиен партньор на събитието е “24 часа”. Много от училищата показаха своите добри практики. Министър Красимир Вълчев съобщи, че се създава национална електронна платформа за споделяне на иновации в образованието, която да се превърне в своеобразен форум за иновации. “24 часа” ще ви представи част от иновативните училища.
Ако доскоро лясковското село Джулюница се асоциираше само с Котоошу и вкусните домати, то вече си има друга забележителност - училището. “Петко Р. Славейков” е иновативно и е уникален модел на интеркултурно учебно заведение във Великотърновска област, признават образователните експерти.
Половината от
120-те ученици
в него са от
ромски произход
и от различни села в общините Лясковец, Стражица, Златарица, но няма отпадащи деца и безброй неизвинени отсъствия. Охранителни камери, пазач и педагогически съветник също няма. Нещо повече, родителите са добре дошли и заедно с педагозите решават всеки възникнал проблем, затова и случаи на агресия почти няма. Мобилните устройства не са забранени в клас, а са част от учебния процес.
“Цялата ни училищна политика е насочена към изграждане на толерантни отношения, тъй като при нас учат деца от различни етноси, с различен социален статус и с различни академични познания.
Винаги сме работили на няколко скорости. Когато избирахме иновативен модел, решихме че той трябва да бъде така организиран, че да е насочен към всички деца. При нас проблемът не е да ги задържаме в училище. Нещата стоят така, че
трябва да
направим
интересен
престоя им
и да им дадем знания. Особено по български език, тъй като спецификата на ромската група е миллет и те говорят турски език”, обяснява директорката Даниела Христова.
Решили да започнат от начален курс да прилагат иновациите и да променят начина на преподаване.
“Т.е. не включва кой знае какви финансови средства, с каквито училището не разполага, а усъвършенстване и промяна на училищната обстановка, на подредбата на класната стая, на организацията на урока”, допълва Христова.
Първолаците в Джулюница са клас “Изследователи”. Мисията им е да придобият практически умения.
“Това, което учат, могат да го видят, да го пипнат, да го помиришат, да го вкусят дори. Опитът ни показа, че само така децата усвояват наистина материала, с който са препълнени учебниците, а не просто зубрят”, обяснява директорката.
В снежното утро хлапетата са събули ботушите и са насядали с буквари в ръце под дървото на четенето в специално уреден кът с килим, възглавници и пейки. С помощта на учителката Марияна Дончева и младата възпитателка Симона Николова, току-що завършила университета, те сричат кратки думички.
“Гледаме да няма стресови ситуации, докато осъзнаят къде се намират”, обясняват педагозите. Във веселата класна стая на видно място е поставен
емоциометър,
който най-често
стои на
усмихнато личице
Имат занимания по йога след края на учебните занятия. Директорката уточнява, че йогата и зона “Релакс” е проект, който училището реализира заедно с великотърновската неправителствена организация “Амалипе”.
С центъра работят от 9 г. Включени са в програмата за намаляване на отсъствията, която днес е проект “Всеки ученик ще бъде отличник”, финансиран от Тръста за социална алтернатива.
Обучението е целодневно за 90% от децата в училище. Храната е безплатна и те прекарват повече време от деня в школото.
“Тук трябва да има страшна динамика, за да не им е скучно, и целта е да развиват други умения, освен да се занимават с учебна дейност”, пояснява директорката, докато отваря вратата към класната стая на “Всезнайковци”, или II клас. Наричат се така, защото се оказали будни и любознателни.
Намираме ги с мобилни телефони и таблети в ръце. Учат математика, докато играят в специална онлайн образователна платформа.
“Госпожата ни разрешава да ги ползваме за текстови задачи по български и математика. Излизат ни примерно 4 отговора и ние трябва да натиснем правилния. Пишем и в тетрадките, но повечето пъти сме на таблетите. Госпожата е много добра, защото тя ни пуска много бърз интернет и много я обичаме”, не спира да обяснява Ариана Пападопулу за класната Ана Стоянова.
За всеки от класа има таблет, набавени са по проекти. “Миналата година още около Коледа се бяха научили да четат, само и само да могат да играят.
Имат голям
напредък,
всичко ново,
ги вълнува”,
казва учителката и не крие, че устройствата са много полезни и в компютърното моделиране, въведено от т.г. за второкласниците.
В класната стая отглеждат папагала Чочо, аквариумни рибки, грижат се за градинка. Столовете са обърнати и увити със стреч фолио. Хрумнало им да рисуват пролет върху своеобразната артинсталация. Децата в хор отвръщат, че им е много интересно и идват с нетърпение в клас. Третокласниците са се нарекли “Приятели”. Те работят по метода “Връстници помагат на връстници”, или ученически наставници.
“Искахме да има приятел, на когото да се доверят, за да им помогне, друго е съученик да ги подкрепи. Те са разделени по двойки - дете, което е по-напред с материала, и друго, което има нужда от подкрепа”, разяснява учителката.
Целта - да научат децата да са добри и да си помагат. Да умеят да спорят и да се карат, но и да си прощават. Третокласниците си имат специален поздрав с девиза на мускетарите “Един за всички, всички за един”.
Имат си и ковчеже на приятелството, в което са заключени интересни цитати, поговорки, стихчета. Написани са от родителите, за да могат да участват и те в експеримента.
Моделът на четвъртокласниците е “Пазители на историята”. Имат мултимедийна лаборатория, в която събират данни за различни исторически местности и събития в района, за местните етнически групи, техните празници и ритуали. Събират различни животински и растителни видове, в близост до Джулюница.
Цялата иновация е насочена към учениците, застрашени от отпадане. Мерки, които да се наложат, но не агресивно - един вид ти си изоставащ и по-различен от останалите, развиват идеята педагозите.
“От години ние нямаме отпадащи ученици, имаме деца, заминали за чужбина с родителите си, но с голямо нежелание, само защото тук няма кой да се грижи за тях”, казва директорката.
Тази година Министерството на образованието отпусна по програма “Информационни и комуникационни технологии” 8000 лв. за
изграждане на
безжична мрежа
в цялото училище
в Джулюница. Всеки момент ще бъдат монтирани и шкафчета за децата.
“Ние очакваме все пак да има и някакво финансиране за нашия модел, който Министерството на образованието призна за работещ. Всичко, което е набавено като обзавеждане и оборудване, е с проекти. Ако едно училище от този тип трябва само от издръжка да направи на децата позитивна и конкурентоспособна среда, е невъзможно”, допълва Христова.
От миналата година “Петко Р. Славейков” в Джулюница е обединено училище. В него се обучават ученици до Х клас. Те се подготвят професионално за готвачи и ще получат диплома за завършена първа гимназиална степен.