За шести път в тутраканското село Нова Черна се събраха любители на мамалигата и от двете страни на Дунав. Кулинари от България и Румъния направиха демонстрация как се приготвят деликатеси от царевично брашно.
Някога мамалигата, по-известна у нас като качамак е била наричана „бедняшко ястие“. Била е задължителна част от трапезата и на българи, и на румънци. Дори и някои да акцентират върху царевицата като второстепенна култура след пшеницата, то тя пред добруджанци е на равнопоставени начала. Защото в Добруджа има два момента – уружай и неурожай, и когато е неурожай – царевицата спасява добруджанеца от глад, коментира етнологът Йордан Касабов.
Царевичното брашно е било основно препитание и за румънския народ, в миналото, защото хората са били много бедни, разказа и Релу Котобан, пощенски служител от румънската община Кирнодж, но и изявен кулинар. Днес мамалигата е все още част от традициите на северната ни съседка, но присъства в менютата на ресторантите като деликатес.
За поредна година Релу Котобан гостува в Нова Черна и приготви за гостите на фестивала един чувен с рибена чорба , и един с мамалига.
Като във всичко в кулинарното изкуство и приготвянето на мамалига си има своите ключови моменти. Натуралната мамалига се прави само със солчица и вода – без примеси, сподели Гергина Пърпалова от Нова Черна. А после може да се хапва със сирене, с мляко – кисело или прясно, с пръжки или саламура от риба.
Качамакът е горещо ястие и се приготвя за бърза консумация, разказа пък Йордан Касабов.
А за Димитрина Савова от силистренското село Сребърна – тайната е в бъркането.
В Нова Черна пазят мамалигата като част от бита на поколенията. След Крайовската спогодба хората от румънското село Черна се преселват в българското Турксмил и го преименуват на Нова Черна.
И ако и до днес в Румъния от царевично брашно приготвят само мамалига. У нас то се използва за приготвянето на десетки тестени ястия. Всички обаче са категорични, че е много по-здравословно отколкото пшеничното.