Къде се крие майсторството на учителската професия

https://www.24chasa.bg/projects/article/10156080 www.24chasa.bg

Учителската професия е една от най-благородните, но и най-трудните. Да си учител, е призвание, а не просто работа. След лятната ваканция любимата рубрика „Учителите на България - #НовотоПоколение“ на издателство Клет България, съвместно с вестник 24 часа, се завръща с нови истории на млади, вдъхновени български учители, отдадени на най-ценното - професията и бъдещето на нашите деца.

Мнозина вероятно свързват учителите по български език и литература с безброй сложни граматически правила и стотици страници литература за четене. За младата учителка от СУ “Иван Момчилов” в град Елена - Даяна Акпунарлиева, часовете по БЕЛ са не само време за граматика и литература, но и възможност да предаде на учениците си частица от своя житейски опит, който да им помогне в реалния живот. Макар и само с две години учителски стаж, тя мечтае учениците й да я запомнят като човека, който ги е подкрепял и научил на важни за тяхното израстване неща.

До училището в малкото балканско градче Даяна стига по криволичеща пътека. Признава си, че невинаги е искала да стане учител, макар че като малка обичала да си играе на учителка със сестра си и братовчедите. Дори дълги години е била категорична, че няма да поиска някога да бъде част от образователната система. В гимназията се увлича от литературата заради учителката в осми клас. Тогава за първи път й се разкрива красотата на предмета, започва да разбира изучаваните произведения по-надълбоко, да вниква в техния смисъл и да осъзнава, че литературата може да е интересна и разбираема за децата. “Повечето от произведенията са неразбираеми за малките деца, виждам го и сега, когато съм и от другата страна, и точно затова всеки час се опитвам да ги преведа през материята по най-достъпния и полезен за тях начин”, казва младата г-жа Акпунарлиева.

При следващите си учители Диана не усеща същия интерес към литературата, макар да участва в олимпиади. Така се насочва към друга сфера, придобива висше икономическо образование, специалност “Публична администрация” във Великотърновския университет и започва административна работа в СУ “Иван Момчилов”.

Тогава се случва нещо неочаквано и за самата нея. Срещайки децата всеки ден, виждайки колко са любопитни и енергични, как имат нужда от някой близък до тяхната възраст, тя усеща как те разпалват различна енергия в нея. Това я мотивира да запише магистратура отново във Великотърновския университет, но този път по педагогика. Попива не само методиката на преподаването, но и цялата магия, която учителската професия дава на тези, които й се посветят. Признава си и моментите на колебание по време на магистратурата, когато преподава икономика на десетокласници и изпитва съмнение дали ще се справи с трудните тийнейджъри, толкова близки до нейната възраст.

“Все пак направих завой и това, което за мен беше най-добро, се върна при мен. По-скоро аз се върнах”, с типичната за младостта откровеност разказва Даяна. Така от категоричното “Няма да стана учител” става “Здравей, ти си учител”! Нещо повече - не само учител, но и класен ръководител на петокласници, и то от първия учебен ден. Директорката на училището смело й се доверява, а оценката от Инспектората само месец по-късно потвърждава, че не е сгрешила. Даяна също получава за себе си ценното убеждение, че се справя и изборът й е правилен.

Споделя, че все още опознава и себе си, и децата, заедно са си полезни. Във всеки час Даяна влиза не просто да преподава урока, а да достигне до децата, да ги докосне, да знаят, че могат да имат нейната подкрепа. “Да си учител, е почти като да си втора майка, но също и психолог, и доктор, ти си всичко”, казва Даяна. Със сигурност за децата училището е като втори дом, в който прекарват значително време, всички хубави и лоши неща се случват първо тук. И точно тук, в точния баланс между професионалното и личното във взаимоотношенията с подрастващите, е майсторството в професията.

Предизвикателство е да разнообрази часовете с електронни ресурси и игри така, че да станат интересни и забавни за учениците, без да е за сметка на учебния процес или дисциплината. “Днешните ученици имат огромна нужда да усещат, че образованието е свързано с живота. То трябва да е не толкова теоретично, както и без “розови очила”. Децата са различни, поколенията са различни, подходите също трябва да са различни”, смята Даяна. “В процеса на работа аз също се уча, може би докрая ще се уча.” Свързва уроците с полезните, приложими в живота знания и така превежда децата през трудните моменти в порастването.

Даяна е учител, който не иска да налага уважението към себе си, а да го спечели. Хубавите моменти, които си заслужават всичките й усилия, са, когато усети, че е успяла да достигне до душата на децата и види в очите им благодарността, че могат да разчитат на нея. “Учителската професия е трудна, но си заслужава. Преди да започнеш да я практикуваш, трудно преценяваш дали можеш да я издържиш, защото темпото е динамично, средата е променлива. С децата си вечно млад, карат те да сияеш от щастие заради любовта, която носят, и чистотата, която излъчват.” Професията си струва да бъде на пиедестал, убедена е Даяна, която се надява в нея да има все повече млади колеги, които да им предадат моралните си качества и опита си как по-лесно да приемат трудностите в живота. Това е в основата на учителската професия. “Учителите са като ангели пазители, те са винаги там, за да обичат, помагат, да вдъхват кураж, да посрещат и изпращат своите малки или вече пораснали деца!”

Как г-жа Даяна Акпунарлиева вдъхновява своите ученици, можете да прочетете на Инстаграм профила на издателство Клет България.

Следвайте във Viber