Късметлии сме ние, учителите!

https://www.24chasa.bg/projects/article/10051244 www.24chasa.bg

Съвместната рубрика на издателство Клет България и 24 часа “Учителите на България” ни отвежда в Габрово, за да ни срещне с историята на началния учител Теодора Карапавлова и нейните “25 усмивки”.

Усмихната, уверена, млада. Такова е първото впечатление от Теодора Карапавлова, начален учител в Основно училище “Ран Босилек”, Габрово. Излъчва спокойствието на човек, спечелил един от най-важните избори в живота си - този на професия, която изпълва човек с радост и удовлетворение всеки ден.

В ОУ “Ран Босилек” Теодора се чувства в свои води, там минават прогимназиалните й години, заражда се увлечението й по книгите и литературата и интересът към политиката. Пленена от европейската идея за единство, записва “Европеистика” в Софийския университет. Две магистратури по-късно, вместо да продължи с платен стаж в европейска структура в Брюксел, се завръща в родното Габрово, следвайки императива на любовта. Животът й в малкото градче се осмисля и с още едно ново предизвикателство. Теодора започва работа като преподавател по английски, и то директно с големи ученици, дванадесетокласници. Осъзнава, че работата й харесва, дава й положителни емоции повече от очакваното, и тя решава да се завърне в своето училище “Ран Босилек”, отначало като възпитател, а вече три години начален учител.

Началото се оказва доста трудно и за нея, и за децата, защото ги поема направо във втори клас, след друг учител, с когото те вече били свикнали. “Не ми беше трудно преподаването на материала, а по-скоро да се напасна към децата, да ги накарам те да бъдат едно цяло, а впоследствие - заедно да бъдем едно цяло, да работим заедно”, споделя Теодора. Постепенно се сближили и когато идва моментът да се разделят, ситуацията била малко като във филма “Бавачката Макфий”, смее се младата учителка - “Когато не ме искате, аз съм тук. Когато вече ме поискахте, трябва да си тръгна”. “Бяхме се опитомили взаимно по такъв начин, че не можехме един без друг”, спомня си тя.

После идват сегашните “25 усмивки”, както г-жа Карапавлова нарича своите третокласници. Ученолюбиви са, попиват всичко, отворени за всичко, което им предлага, беладжии са, но без това не може - с любов разказва Теодора. Трудностите след университета са свързани със срещата с характерите на децата, напасването към тях, индивидуалния подход към всеки. Учителят не е подготвен за това, научава се с времето.

Началният учител оформя бъдещето, дава на децата познания за основните ценности и това прави неговата фигура толкова важна. В клас тези малки човеци имат нужда да знаят, това си личи от погледите, от гората от ръце, всички искат да покажат, че са слушали. Не случайно се смята, че началните класове приличат на класните си ръководители - учителят формира, мотивира малките ученици, дава им началните знания и умения и възпитава.

Изграждането на доверието прави спойката, вярва Теодора. Подхожда с цялата си обич и загриженост към децата, които усещат безпогрешно дали обяснява урока с желание и ентусиазъм. И тогава 25 от 25 разбират веднага, хващат нишката. Това е работещият подход на младата учителка. Когато разказва например по “Човек и природа”, децата я гледат със зяпнали уста, даже я питат била ли е там.

Разнообразни практики улесняват процеса в клас всеки ден. Започват с “математика за събуждане”, а когато децата се поразсеят, специална “кодова” дума за концентрация ги мобилизира. Работят често по групи, за да се научат да бъдат единни. Табла в класната стая отбелязват постиженията по различните дисциплини. Децата си имат аватари и подобно на дигиталните игри, печелят ХР точки и минават на следващо ниво. “Това е поколение, което расте с дигиталната информация и устройства и в това отношение на тях им е по-лесно отколкото на учителя.” Геймификацията на учебния процес, ученето чрез правене, а не само слушане, е много полезна практика според Теодора, защото така придобитото знание остава в дълготрайната памет. Прилага похвати на проектно базираното обучение, особено в разказвателните предмети. За разнообразяването на иновативните техники допринася и работата й по проект Еразъм”, който тя движи в училището, както и познаването на европейски практики на колеги. Всяка учебна година променя украсата на класната стая с различна тематика. В първи клас са пчеличките, във втори клас - цветовете на дъгата - защото и децата са различни, весели, шарени, а тази година са заедно с Алиса в Страната на чудесата.

“Българският учител може много неща, важното е средата, в която работи, да му позволява да експериментира и да дава най-доброто”, смята Теодора и е доволна, че с останалите колеги, много от които също са млади учители, се сработва прекрасно, а тези с повече години опит им се доверяват и казват, че са спокойни за смяната, която идва.

Според Теодора учителите съчетават всички останали професии, защото от класната стая тръгват бъдещите успешни и реализирани професионалисти. Знанието е ценност и сила, която никой не може да им вземе - това е най-важният урок, който Теодора преподава в училище. А най-важният урок за самата нея е, че самоусъвършенстването е ежедневна работа. Учителят се учи всеки ден как по-добре да възпитава добри хора, мечтатели с амбиции за утрешния ден - нещо, което младата учителка и нейните ученици са превърнали в свое мото. “Да преподаваш е отговорност, привилегия и удоволствие”, казва Теодора и добавя уверено: “Късметлии сме ние, учителите!”

Как г-жа Теодора Карапавлова вдъхновява своите ученици, можете да прочетете на Инстаграм профила на издателство Клет България.

Следвайте във Viber