Вселенският патриарх Вартоломей Първи ще опее лично Димитър Атанасов

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9773954 Вселенският патриарх Вартоломей Първи ще опее лично Димитър Атанасов Вселенският патриарх Вартоломей Първи ще опее лично Димитър Атанасов www.24chasa.bg
Истанбул, 2018 г. 90-годишният юбилей на Димитър Атанасов. До него вдясно е Симеон Сакскобургготски, а от лявата му страна са Йордан Динев и Марин Делчев. СНИМКА: Личен архив

Блюстителят на българщината в Цариград вече я брани от небето

Вселенският патриарх Вартоломей Първи ще опее лично 93-годишния Димитър Атанасов на погребението му в неделя.

Цариградският българин, който е най-дългогодишният член на настоятелството на Българската екзархия в Турция, почина на 3 май в Истанбул от COVID.

До последно той се бореше за запазването на българските имоти там. През последния четвърт век работеше в тясно съдействие с в. “24 часа”.

Погребението му ще бъде на българското гробище в Истанбул в кв. “Ферекьой”, където са погребани родителите му Благородна и Михаил Атанасови, в най-тесен кръг заради локдауна.

Бай Димитър, както уважително го наричаха приятелите му, достойно представяше лицето на България в Цариград. Високообразован, той бе част от дипломатическия и икономическия елит на Турция. Шапка му сваляха всички - от Вселенския патриарх Вартоломей Първи до турския президент Ердоган. А той не се церемонеше с никого и искаше - не за себе си, а за Българската екзархия.

Роден и израснал в Истанбул в семейство на българи от Егейска Македония, образовал се на Запад, Димитър Атанасов бе човек на света. С еднаква лекота

говореше

9 езика

и правеше успешен бизнес. Беше заможен и можеше да живее където си поиска. Избра да се отдаде на Българската екзархия в Истанбул. Имаше няколко европейски паспорта, но навсякъде изтъкваше българската си принадлежност. Димитър Атанасов и председателят на настоятелството Васил Лязе имат голямата заслуга за връщането на българските имоти в Турция. Това е една от причините през 2012 г. двамата да бъдат наградени с орден “Св. св. Кирил и Методий първа степен”, от президента Росен Плевнелиев.

Животът на Димитър Атанасов бе като българска приказка в Истанбул. Предлагаме ви части от нея, описани в книгата “Патриарх Вартоломей Първи и България”, издадена през 2015 г. в съавторство на Божидар Димитров, ктитора Йордан Динев и журналиста Марин Делчев.

Димитър Атанасов

представяше

българското

лице в Истанбул

“Неговото семейство е сред елита на Истанбул. Димитър Атанасов беше добре приет във Вселенската патриаршия, в президентството, в средите на бизнеса. Винаги елегантният в костюм, смокинг или фрак Димитър Атанасов беше неизменен и желан гост на по-първите хора и в дипломатическите мисии на Истанбул. Говореше множество езици и можеше да намери разрешение на всеки проблем.

Роден през 1928 година в Истанбул, той преживял всички перипетии на цариградските българи, за да заслужи в крайна сметка висока почит и уважение благодарение и единствено на качествата си. Баща му, Михаил Атанасов, е изселник от село Прекопана, Костурско, изгорено заради участие на населението му в Илинденското въстание. Когато попитах това в Егейска Македония ли е, бай Димитър ме сконфузи:

- Тогава Македония беше една - Българска! Баща ми дойде 13-годишен в Истанбул като чирак в 1903 година с паспорт, на който пише: “Българин”. Всички в Македония тогава бяха българи. Разделението дойде след това, когато осакатиха България, допълни бай Димитър. И най-големият писател не може да опише човешките трагедии, които са преживели българите от Македония, смяташе той.

Така неговият баща - българинът Михаил, живеел в Истанбул с български паспорт, а братята му останали в Костур като гръцки поданици. Когато започнала Първата световна, България и Турция станали съюзници срещу Гърция. Тогава българското генерално консулство в Истанбул мобилизирало мъжете, български граждани. Откарали ги в София, където преминали курс на военно обучение, разпределили ги на кой фронт да отидат. За късмет, тогава войната приключила. Така Михаил Атанасов не успял да отиде на бойното поле. И слава богу! Защото родният му брат, останал в Костур, по същото това време бил мобилизиран в гръцката армия като гръцки гражданин, за да се бие срещу “вражеска” България.

- Само Господ предпази двама кръвни братя да се изправят един срещу друг на бойното поле, горчиво заключи бай Димитър. - Кой да разкаже тези балкански истории и да покаже докъде ни докараха тогавашните политици? - риторично питаше той.

В началото на ХХ век баща му Михаил Атанасов започнал в Истанбул като чирак в млекарница. За няколко години създал печеливш бизнес. Семейството постигнало добър стандарт и моят приятел, тогава шестгодишният Димитър, бил записан в едно от елитните училища в Цариград. След трети клас баща му го изпратил в австрийското училище, а после го приели в Техническия университет на Истанбул.

Тогава пламнала Втората световна, започнало и преследване срещу християните. Правителството на Исмет Иньоню национализирало бизнеса на българи, гърци, арменци. Семейство Атанасови застигнало съдбата на повечето истанбулски българи по онова време - фалит и гонения, запалили магазина на фамилията. Техническият университет остава на заден план - 18-годишният младеж върши всякаква работа, за да оцелява.

Бай Димитър разказа любопитен детайл от онези трудни времена за българите в Турция. В началото на 40-те години извикали баща му в българската легация на Истанбул. Тогавашният генерален консул му предложил

да вложи част от

средствата си в БНБ,

за да не бъдат конфискувани от турските власти.

- Семейството ми даде на консула 5 хиляди златни жълтици, които за онова време бяха повече от 50 000 лева, спомни си Димитър Атанасов. След година-две обаче на власт в България дошли комунистите. Те национализирали всичко, в това число и парите на цариградското семейство Атанасови. След 1990 година наследникът на фамилията, Димитър Атанасов, отишъл в София и представил сключения договор преди 50 години в БНБ. Там му обяснили, че заради многобройните смени на курса на лева към момента от 5-те хиляди златни лева са останали... 500 лева! - Подарих ги на България, усмихна се бай Димитър.

В началото на 50-те години той успял да събере средства, за да си плати висшето образование в австрийския град Грац. В университета там срещнал и бъдещата си съпруга - виенчанката Доротея. Още след завръщането си в Истанбул станал представител в Турция на големите европейски автомобилни заводи. Заедно с бизнеса си той станал несменяем член на българското църковно настоятелство - и така до последния си ден.

Димитър Атанасов бе един от най-близките хора до Вселенската патриаршия, която го удостои с почетната титла “архонт”. Патриарх Вартоломей Първи имаше слабост към него и организираше в дома му част от неофициалните си срещи с чуждестранни гости. Нерядко на тези срещи присъствахме тримата - Божидар Димитров като директор на Националния исторически музей, българският ктитор Йордан Динев и моя милост - тогава кореспондент на “Свободна Европа” в Истанбул.

Близостта на бай Димитър до Вселенската патриаршия бе от полза и за България, защото Димитър Атанасов беше и официален представител на Българската православна църква пред “Фенер”. Без да шуми, той защитаваше интересите на българщината в Турция, помагаше на българския Свети синод и на всички, които търсят български следи в Истанбул. През последния четвърт век той работеше в тази насока най-вече с фондация “Българска памет - братя Диневи", с вече покойния Божидар Димитров, с президента Петър Стоянов и с НВ Симеон Втори.

Малцина знаят, че благодарение на Димитър Атанасов български учени могат да работят в библиотеката на Вселенската патриаршия - една инициатива на президента Петър Стоянов и ктитора Йордан Динев, която завърши сполучливо благодарение на Димитър Атанасов. Тогава - след като получихме разрешението от Вартоломей Първи през 2018-а, след като излязохме от сградата на Вселенската патриаршия, четиримата отидохме в близката българска църква “Свети Стефан”. 91-годишният бай Димитър ни представи десетгодишен план за бъдещата ни съвместна работа, а когато ние се спогледахме, вдигна рамене:

- Е, аз тогава ще ви помагам от небето!

Сигурни сме, че ще изпълни обещанието си.

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Възход и падение

Ралица Паскалева и Димо Алексиев пак ще водят “Игри на волята”

Ралица Паскалева и Димо Алексиев пак ще водят “Игри на волята”

Парис Джексън СНИМКА: Инстаграм/parisjackson

Парис Джексън: Папараците ми нанесоха тежки психотравми

"168 часа": Проф. Кантарджиев, който носи бялата престилка, както апостолите - вярата

"168 часа": Проф. Кантарджиев, който носи бялата престилка, както апостолите - вярата

Мария Ванкова
СНИМКА: БИ ТИ ВИ

Мария Ванкова става водещ на късните емисии на bTV Новините от тази вечер

Актьорът Нед Бийти от "Супермен" почина
на 83 г.

Актьорът Нед Бийти от "Супермен" почина на 83 г.

Танер Йолмез (в средата) е в образа на гениалния млад лекар.

Турската версия на “Добрият доктор” - най-добър сериал за 2020 г., тръгва у нас

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber