Kоледа на 2020 г. е особена. Няма я обичайната празнична атмосфера. Светът се е свил в прегръдката на ограниченията, наложени заради смъртоносна и острозаразна болест. Вероятно в такива ненормални условия обаче празникът ще бъде по-истински, защото хората ще го прекарат в тесен семеен кръг. В очакване за идване на по-добри дни по-осезаемо трябва да бъде и духовното съдържание на Рождество като християнски празник, посветен на Спасителя.
Още повече че според съвременни оценки Исус Христос е личността, оказала най-голямо влияние в човешката история, а по думите на Уилям Гладстон той е и “централната надежда на човечеството”.
В тези дни дори и тези, които не са вярващи, подобно на рационалиста сред апостолите - Тома, ще се попитат дали евангелският разказ отговаря на действителни събития.
Всъщност едва ли има по-добре описани събития и личности от този период от древността. Евангелията и другите книги от Новия завет, църковната традиция, както и произведенията на известни историци от епохата, които сами по себе си са доказани като точни, свидетелстват достатъчно подробно за появата на богочовека. Всички уважавани учени от древността също са съгласни, че Исус е съществувал.
Не само четиримата евангелисти, но и известни древни историци като Тацит, Йосиф Флавий, Светоний, Плиний Млади, Целс и др. са оставили свидетелства за живота и делото му, както и за пътя на последователите му.
Затова е парадоксално, че за разлика от която и да е друга личност в историята през последните 200 години само на Исус задълго е била отказвана достоверност въпреки преките доказателства.
Обикновено се приема, че от XVIII век насам се правят три научни търсения за историческия Исус. Всяко от тях е с много различни характеристики и въз основа на различни критерии за изследване. Тази неразбория впоследствие с право е критикувана.
В началото особен тласък дават антиклерикалните настроения като следствие най-вече на Френската революция. Именно те за първи път водят до съмнения в източниците за живота на Исус.
"Първото търсене" е най-продължително и обхваща повече от 100 години. То се свързва с така наречения висш критицизъм на Библията, започнал да действа сериозно в края на ХVIII и през целия ХIХ век. С него се заемат мислители и философи, така наречените екзегети, или тълкуватели на свещените писания.
Интересното е че "научната" критика на Библията тръгва далеч преди развитието на археологията. Важно е също така да се отбележи, че по онова време самата библеистика не е много напреднала и най-старите известни копия на текстове от Светото писание в Европа датират от 12-и век.
На практика първото издирване е съсредоточено върху намирането на доводи срещу достоверността на Светото писание и оттам отричане на Исус Христос като реална историческа личност. Опирайки се на "критиката на чистия разум" и на емпиризма, представителите на митологическата школа в религията довеждат до абсурд всички предходни съчинения по темата.