Иван Стамболов – Сула е известен български публицист и анализатор. Издател на едно от първите списания след 1989 „Авалон“. Сценарист и продуцент в БНТ, БНР и Дарик. Собственик на частен консултантски бизнес и специалист по политически и корпоративен PR. Член на редакционния съвет на Conservative quarterly, създател на „Петте кьошета“. Автор на няколко книги. Завършил е филология със специалност теория на литературата – класически и нов роман, риторика на сатирата.
Наред с всички други роли, Иван Стамболов – Сула е и член на обществения съвет на БНТ и с него разговаряме за сесията за филмопроизводство, която обществената телевизия пусна на 16 ноември. Всички правила за кандидатстване са на сайта www.bnt.bg
На фона на пандемията, 4,5 млн. лв. не са малка сума за финансиране на направата на филми. Какви са критериите за одобрение, какви проекти да очакваме и какви цели си поставя БНТ?
- Г-н Стамболов, БНТ обяви новата сесия за филмопроизводство. Кой и как може да се включи?
- Продуцент, разбира се, е БНТ чрез СТФ „Екран“ и тя сключва договори с филмови продуценти, копродуценти, автори и носители на авторски и сродни права, стига да не е налице конфликт на интереси по смисъла на правилника за реда и условията на продуциране и копродуциране на филми в Българската национална телевизия. Сигурен съм, че всички професионално заинтригувани вече са чели документа на сайта на телевизията. В България не са много хората, които умеят да правят филми. Страхувам се даже, че са много по-малко, отколкото е прието да мислим.
- И все пак има няколко успешни сериала и награждавани фими, на които БНТ е копродуцент. Кое е специфичното, което иска да предостави на зрителите си БНТ с новата сесия за филмопроизводство?
- Идеята е да се върнем към сюжети от класическата българска литература. Онази, която се е създавала и консумирала преди колапса на ценностите в средата на ХХ век. Той е резултат от започнала доста по-рано криза, но след Втората световна война и особено след технологичното преодоляване на последиците от нея, става тревожно видим и осезаем във всички области на обществения живот. Както може да се очаква, националните култури са сред първите жертви. Целта не е да се възроди и механично да се въведе естетиката и поетиката на довоенната литература, а по-скоро да се даде на човешката мисъл различна перспектива и допълнителна гледна точка и то на основата на доказани български културни постижения. Много често публиката жадува за култура, която никой не ѝ предлага и обществената телевизия има не само правото, но и задължението да се заеме с това.
- Какво съдържание очаквате?
- Нямам абсолютно никакви очаквания, но се надявам, че хора, които разбират по-добре от мен от кино и които консумират кино в пъти повече от мен, ще наложат разумни критерии и ще направят полезен подбор. Ще ми се да отпаднат всички творчески търсения на неразбрани гении, всички саги за мутри и градски потайности, всички „малки хора“ и плоски персонажи, всички изсмукани от пръстите философски обобщения и гърчове на „уникалната“ душа, всички напъни на недообразовани съвременници „да бъдат каквито са“ и да „следват мечтите си“. Ще ми се да видя художествено обобщение на допотопния проблем за доброто и злото със съвременни художествени средства – интелигентни и отговарящи на актуалната естетическа дискусия в обществото, на очакванията на нормалните хора, а не на шумните ексхибиционисти. И като казвам „съвременни“, никак нямам предвид „модерни“ – двете неща са различни.
- Къде е балансът между зрителския интерес и обществената мисия на БНТ?
- Мисията на една обществена телевизия е двояка: да забавлява и да възпитава. За мен второто е по-важно, но то не може да се постигне без първото. Телевизията е средство за масова забава, което като мощен пилот-сигнал (термин от свързочното дело) носи мънички порции полезна информация. Ако само забавлява, то в програмата ѝ ще се редуват чалга и криминални хроники. И може би малко софт порно след полунощ. Балансът между зрителския интерес и обществената мисия на БНТ е там, където е спазена мярата между удовлетворяването и възпитаването на вкусовете. Това е граница, която при добро управление, настъпателно се измества към второто. Никой не се родил готов да слуша класическа музика. Това се учи. Отначало се страда, после се изтърпява и накрая идва удоволствието. Духовното усъвършенстване е подвиг, а не развлечение.
- Достатъчен ли е бюджетът за целите на новата сесия за филмопроизводство?
Не мога да преценя. Ако решат да направят един филм, сигурно ще е достатъчен. Ако искат да направят сто, няма да е достатъчен. Бюджетът на „Клеопатра“ е 350 млн. долара. Зависи от целите и възможностите. Дошли на инспекция в едно поделение и питали войниците:
– Доволни ли сте, всичко ли си имате?
– Тъй вярно, доволни сме.
– Храната стига ли ви?
– О-о-о, стига ни, даже ни остава!
– А това, което ви остава, какво го правите?
– И него си го изяждаме…
Така и с бюджетите. Какво значи „достатъчно“?
- Какъв е периодът на кандидатстване?
- Сесията е отворена до 31 януари 2021 г. И всички подробности по кандидатстването са на сайта на БНТ – www.bnt.bg
- Как искате новите филми да повлияят на обществото?
- Както всяко друго произведение на изкуството – по талантлив начин да покажат що е Истина, що е Добро и що е Красота. Главните букви не са случайни. Изкуството е като молитва – ако не е адресирано, тогава е празен брътвеж, безсмислица. Всяка държава трябва да има ясна и дори разписана визия за националната култура, трябва да има представа какво е необходимо и да подкрепя неговото създаване. Един от инструментите това да се случи са обществените телевизии. За целта държавата трябва да е наясно със себе си – социалистическа ли е или капиталистическа; национална или мултикултурна; йерархична или демократическа; християнска или някаква друга; евроатлантическа или евразийска; кое от културното си наследство цени и кое иска да забрави. И още много такива въпроси, които трябва да получат отговора си, преди държавата да дефинира своята културна политика и да я даде за провеждане на обществената телевизия. Слава Богу, по много от тези въпроси сме наясно и на питането ви как искам новите филми да повлияят на обществото, ще отговоря така: да отстранят деформациите от историческите ни представи за Първото, Второто и Третото български царства; да интерпретират обективно периода 1944-1989; да засилят християнския характер на националното самосъзнание; да издигнат вярата, надеждата и любовта като фундаментални добродетели; да създадат художествен образ на човека в цялата му сложност и красота, като по този начин променят представите на хората за самите тях; да покажат грозното лице на алиенацията и егоизма; да покажат, че отчаянието е грях. И много други. Поне така мисля, което не ангажира никого с нищо.