Много домакини предлагат на гостите агрофитнес - да цепят дърва, да доят крава
Независимо че демографските тенденции през последните десетилетия водят до преселване на все повече българи от селата към градовете и от по-малките градове към по-големите, където след още някое десетилетие ще се събере да живее една трета от населението,
корените на повечето
съвременни българи
все пак са селски
Две, най-много три поколения назад всеки втори българин има родно село. Това, че се е откъснал от него, е друг въпрос.
При това много от селата у нас въпреки застаряващото им население все още имат атмосфера, към която се стремят повечето туристи – тя предполага преживяване, а не толкова луксозно настаняване или обилно хранене.
Селски туризъм в България се развива от повече от две десетилетия и въпреки че никога не е бил особено популярен в страната, много такива дестинации в България са добили завидна популярност в чужбина.
Почивката на село се свързва най-вече с отсядане в къща за гости или във вила. За посетителите това се асоциира с допира до селския живот като атмосфера, начин на хранене и прекарване на свободното време.
За много възрастни хора и особено за децата
храненето с
екологично чисти
продукти,
произведени на място,
е рядкост.
Да не говорим, че според съвременното дете млякото се произвежда в картонени кутии, а кравите, козите и прасетата са познати само от картинки в детските книжки.
Хората, ангажирани в този бизнес, дори успяха напоследък да съчинят понятието “агрофитнес”, т.е. всякакви физически дейности, свързани с живота на село – цепене на дърва, бране на грозде и билки, хранене и миене на животните, доене на крава – все неща, които не може да се правят в никой хотел, нито пък курорт, бил той планински или какъвто и да било друг.
Настаняването в селата е обикновено във вили или къщи за гости.
Вилите са имоти, които се отдават за самостоятелно ползване и се наемат от голяма компания. Те се състоят от просторно общо помещение, където да се събере групата, и самостоятелни спални, обикновено на втория и третия етаж.
В някои по-луксозни вили всички стаи са със самостоятелни бани, а в други се ползват санитарните възли на етажа. Във вилите има и всички условия за самостоятелно приготвяне на храна.
Къща за гости е имот, който предлага възможност за наемане на отделна стая. Обикновено вилите
имат условия за
самостоятелно
приготвяне на храна,
докато в къщите за гости, туристите се настаняват и се изхранват от домакините.
Вилите се наемат за уикенд, докато при настаняване в къща често се срещат запитвания за по-дълъг период от време. Отсядането естествено се съчетава с излети в околностите.
Разбира се, не всяка селска къща става за гости. Когато преди двайсетина години наш предприемач се връща от Южна Африка и попада на западнородопското село Лещен, решава да направи нещо, което е виждал в ЮАР.
Но влага огромни средства не само в покупката на десетина къщи, но и в реновирането им така, че хем
да се запази
уникалната им
атмосфера,
хем къщата да има всички градски удобства. На първо място баня и тоалетна вътре, а не на двора. Както и да скрият всички телевизори в старинни ракли.
Макар че гледането на телевизия далеч не е задължително за човек, който е решил да почива на село. В много от добре разработените дестинации за селски туризъм в България на гостите се предлага не само подслон и храна, но и докосване до запазени автентични обреди или просто местен песенен и танцов фолклор.
В Източните Родопи например има няколко села, сгушени в сърцето на планината - Кости, Кондолово, Сливарово, Граматиково и Българи, които всяко лято привличат хиляди българи и чужденци. От тях тръгват нестинарите, които се събират в местността Влахов дол на 3 срещу 4 юни всяка година, за да изпълняват танца на нестинарите под звуците на гайда и тъпан.
Желаещи да присъстват на тези ритуали има не от вчера, а поне от няколко десетилетия.
Малко по-друга слава има прочутото село Ковачевица. Неговата известност се ражда през 60-те години на миналия век от столични кинаджии, които по време на снимки се натъкват на
добре запазените
къщи от XVII
и XVIII век
Останалото, на което гради славата си днес селото, се дължи именно на тези срещи – първо кинаджиите, после художници, писатели, артисти купуват една след друга на много ниски цени къщите в селото и ги превръщат в днешните очарователни кътчета за отмора.
В селата около Смолян има площадки за наблюдение на редки птици и мечки
Примамливи са вкусът на родопската кухня и местните обичаи
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
Почти всяко село в Средните Родопи предлага къщи за гости, семейни хотели и механи, където туристите търсят вкуса на месните продукти от двора на домакините, приготвени по рецепти от характерната местна кухня.
Родопските села предлагат съпътстващи услуги за туристите като конна езда, джип сафари, наблюдение на редки птици и защитени растения, щраусови ферми,
проникване в
необлагородени
пещери, бране
на гъби и билки,
изучаване на родопски танци и песни. Изградени са панорамни площадки на интересни места включително и за наблюдение на редки птици и мечки, както и десетки туристически пътеки към труднодостъпни природни образувания.
Има маршрути за алпийско катерене, площадки за пикници и изкуствени водоеми за риболов, барбекюта.
Смолянското село Момчиловци е едно от първите в страната, което се зае да посреща туристи и да показва родопския живот в своите къщи за гости. Легловата база в семейните хотели, къщи и квартири са около 280.
Селото привлича с прекрасните пейзажи, чистия въздух и близостта до Смолян и Пампорово. От Момчиловци излизат много туристически пътеки, минаващи покрай ливади и вековни гори, достигащи до историческите местности Момина вода, Рожен, Хайдушки поляни, до хижите “Момчил юнак” и “Преспа”, а също и до националната астрономическа обсерватория на Рожен.
В центъра на селото се издига камбанарията на храма “Св. св. Константин и Елена”. Наблизо се намира и Аязмото, от което блика лековита вода. Музейната сбирка в Момчиловци е с над 3000 експоната, разкрива историческото и културното богатство на селото.
В нея има и спомагателен фонд от документи, снимки, доклади и картинна галерия с повече от 300 класическа и модерната живопис и графика. Създадена е с дарения.
Момчиловци е
обградено с
27 параклиса
Те са в основата на един по-малко популярен, но вече факт - културно-религиозния туризъм.
Параклисите, носещи имена на различни светци, са разположени около селото като “огнен кръг”, който е защитавал в миналото жителите му от злини. Всички те са строени от жителите на Момчиловци на обществени начала и до ден днешен местните се грижат за поддръжката им.
Отскоро те са с маршрути, които условно са разделени на северна, източна и западна зона. Обхождането им изисква време и търпение, защото разположението им е в разнообразен природен ландшафт - минава се през приказно красиви кътчета, вият се край бистри реки с огънати над тях каменни мостове, пресичат зелени пасища и вековни иглолистни гори.
По простор на Момчиловци съперничи село Гела. То е на 6 км над Широка лъка нагоре към върхарите на Карлък. Малко преди Гела гората свършва и отпред лъсват хълмистите ливади, върху които са построени селските къщи.
В Гела по
дължината му от
цели 6 километра
се ширят 48 души,
предимно възрастни хора, и може да претендира за най- рядко населеното място у нас.
Селото привлича с невероятната тишина и спокойствие. Идилията може да бъде нарушена най-често от писъка на гайда или от гласовете на местния ансамбъл. В Гела почти всеки свири на гайда и членува в селския ансамбъл “Манол Радичев”.
На територията на Гела има 10-ина малки семейни хотели и два големи.
Всяко лято на поляните край параклиса “Св. Илия” се провежда националното гайдарско надсвирване с международно участие. То е с конкурсен характер, участват само каба гайди по определен регламент.
Заради близостта си до върховете Карлък и Перелик Гела е точка, през която минават десетки туристически маршрути.
Над селото се намира пещерата Ледницата, която е най-студената пещера у нас. В близост до нея има и туристическа хижа. На няколко километра от Гела се намират историческата развалина “Турлата” и уникалната “Градина на Орфей”, направена с помощта на британското посолство.
През лятото един от най-атрактивните райони в Родопите са селата от поречието на река Арда. Броеница от атракции завладяват туристите, тръгнали от Смилян и селата по течението на най-голямата родопска река.
Смилян има над
200 легла за туристи
Селото е популярно с празника на фасула през есента. Смилянчани отвориха и музей на фасула. В него всеки турист може да залепи бобено зърно на огромно пано, с което ще се кандидатства за Книгата на рекордите “Гинес”.
Смилянчани са майстори в приготвянето на фасула и са измислили над 20 вида ястия във вид на чорба, салата, кюфтета, паниран.
Местните готвачи измислят все нови рецепти в прослава на местния боб. Характерният само за този район фасул се отличава по това, че е по-едър и е само в 3 три цвята. Отглежда се покрай реката и се вие на 2-3-метрови колове. За един декар например трябват над 1000 пръта, по които да се вие фасулът.
На изхода за село Горово и в посока към Рудозем има рибарници, където могат да ловят пъстърва, шаран и сом.
Една от най-големите атракции в района са пещерите, сред които подземният дворец Ухловица на 2 км от съседното Кошница. Включена в 100-те национални туристически обекта, Ухловица е една от най-богатите на видове образувания пещери в България.
Предизвикателство са 180 железни стъпала до входа и 288 стъпала вътре. Пещерата има зала на пропастите и завършва с 4 езера, които през пролетта се пълнят с вода. Към най-голямото езеро се спускат каменните струи на Брилянтния водопад.
В района има още
над 20 пещери,
а по различни проекти са направени екопътеки към изворите на река Арда и къмпинги покрай реката.
В близост до село Кошница е пещерата Трите точки, която е пропастна, дълга е 148 метра и е за любителите на екстремни преживявания. Природен феномен е пещерата Калето, от която огромен скален свод води към върха, където се намират останките на едноименна стара крепост.
Между Кошница и Могилица се стига и до пещерата Голубовица, в която се влиза със спелеоложко оборудване. Селото предлага около 160 легла. Известно е най-вече с Агушевите конаци. Те са строени през 1834 г. и градежът им продължил 20 г. Конаците са на 2 декара и представляват комплекс от 3 сгради, оградени с общ зид и кула, които му дават вид на замък.
Всички сгради са с отделен двор, кладенец за вода и всичко необходимо за живот. Строителите от средата на XIX век са направили помещение за къпане и тоалетни. В най-светлата стая с най-много прозорци била библиотеката. Там се съхранявали книги от VI-VII век. Били на персийски, арабски, старотурски.
Замъкът е с 221
прозореца, 86
врати и 24 комина
Летен конак с просторни стаи с дървени тавани пък може да се види в съседното село Буката, където също предлагат стаи за туристите.
Пътят към изворите на река Арда се проточва от Могилица към последното по-голямо село - Арда. То е на 4 км от границата с Гърция. В близкото Горна Арда има общо 120 легла за туристи. От Арда тръгва маршрут за връх Ком, където има старо тракийско светилище и основи от параклис.
Друг маршрут води към местността Ресилца, където също има старо тракийско светилище. По пътя се минава и през пещера Типеца, в която има огромна зала, където местните криели овцете навремето.
Екомаршрути в Странджа водят до тракийски оброчища
Най-мистичната ни планина предлага различната почивка
ТОНИ ЩИЛИЯНОВА
Автентични селца, сгушени в полите на Странджа - най-мистичната планина в България, предлагат възможност за различна почивка, в която можете не само да се насладите на традиционни местни гозби и красива природа, но и да се превърнете в изследователи на древна история.
19 села и 2 града
влизат в границите
на най-големия у
нас природен парк
“Странджа”, на чиято територия има и 5 резервата.
Къщи на 200-300 години посрещат гостите на Странджа, а местни баби ги глезят с домашна баница и характерните за региона специалитети. Почти всяко село е обградено с параклиси, а в много от тях се откриват артефакти още от времето на траките.
Само на 4-5 км от общинския център Малко Търново в посока към границата се намира внушителното и най-древно тракийско светилище в Странджа Мишкова нива, до което може лесно да се стигне с автомобил.
Близо до него е най-високият връх в българската част на планината – Градището. Мястото е обвито в легенди за египетската богиня Бастет, която според преданията е погребана в пещера заедно с древни скрижали, в които са закодирани тайните на Вселената.
Историята за Бастет се свързва с името на Людмила Живкова, която навремето праща експедиция да изследва тайнственото място.
Проучване с георадар, ръководено от археолога Даниел Пантов, преди 2 г. засича подземни тунели под гробницата на Бастет и Мишкова нива.
Днес двата обекта са включени в туристическите маршрути, които местни гидове предлагат.
Едно от най-посещаваните странджански села е Бръшлян, обявено за архитектурен резерват със своите вековни
къщи, някои от
които на близо 300 г.
В центъра на селото се намира черквата “Св. Димитър”, построена в края на XVII век на място, на което е имало тракийско светилище. Към храма е възстановено килийно училище, в селото има и етнографски музей.
Тук могат да се наемат стаи за гости в автентични странджански къщи, има и изграден модерен почивен комплекс.
Указателни табели помагат на туристите лесно да се ориентират какво може да се разгледа в околността. Селото се намира на около 15 км северно от Малко Търново.
Все по-популярно през последните години е и Младежко, разположено край изворите на река Младежка. Има приятна и леснодостъпна екопътека, която отвежда до изворите и до 19 пещери, носещи името Леярниците.
Селото се посещава най-вече през уикендите, когато се правят пикници не само около изворите, но и по цялото течение на реката. Намира се на 36 км от Малко Търново и на 55 от Бургас.
По-трудно достъпни, но места, които си струва да се посетят, са нестинарските села, сгушени в сърцето на планината - Кости, Кондолово, Сливарово, Граматиково и Българи. От всяко навремето са тръгвали лъчовете на нестинарите, които са се събирали в местността Влахов дол (Голямата аязма).
Всяка година на 3 срещу 4 юни в Българи се стичат хиляди, за да видят
автентичния танц
на нестинарите
под звуците на
гайда и тъпан
В Кости пък се намира най-гоямата и една от най-красивите черкви в Странджа.
Край село Сливарово е прочутата пещера Света Марина, също включена в туристическите маршрути заради параклис и лековито аязмо. Смята се, че светицата е покровител на бременните жени, а през годините хиляди, които искали да заченат, преспивали в пещерата.
Близо до селото се намира Индипасха - тракийското оброчище, което странджанци свързват с името на Ванга. Тя пращала болни на оброчището, от чиито скали се стичала “жива вода”. И днес мястото привлича много хора - най-масовото посещение е в неделята след Великден, тъй като се счита, че тогава водата е най-лековита.
Северозападът: добра кухня и гостоприемство
ВАЛЕРИ ВЕДОВ
Селският туризъм се разви доста бурно през последните години във Врачанско и привлече хиляди почитатели на отмората извън градските райони и на добрата селска кухня. Тази алтернатива на туризма е най-развита в полупланинските села около Враца и Мездра заради близостта на Врачанския Балкан и Искърското дефиле.
В полупланинските села около Враца - Згориград, Челопек и Паволче, повечето къщи за гости разчитат на вече посетилите ги веднъж туристи и на забележителната природа. В селата около Мездра - Руска Бела, Оплетня, Зверино, Лик, Лютиброд, Типченица, Ребърково и Очин дол, селският туризъм също има традиции.
Врачанският
Балкан предлага
прекрасни условия
за почти всички видове туризъм. Тук се намира най-богатата зона на пещери в страната - Леденика, Елата, Змеюви дупки, Темната дупка, Понора, Ръжишка, Козарска.
Скалният масив Вратцата представлява отвесна стена, висока повече от 400 метра, и е предпочитано място за скално катерене. В този регион е и уникалното по своята красота Искърско дефиле със свойте скални образувания Ритлите.
Източно от тях на левия бряг на реката се намират руините на едно от най-интересните старобългарски градища - Коритенград.
Непосредствено на запад е историческият Рашов дол - дивна местност, където през лятото на1876 г. паднали в неравен бой Ботеви четници. До мястото на битката в малка гробница се съхраняват костите на 12-те героични българи. По-нагоре по пътекета се излиза на Голямата чукла, докъдето достига маркираният с железни стълбове път на групата Ботеви четници до Околчица.
Селският туризъм се разви и в Дунавската равнина, в неурбанизираните райони, които имат запазена околна среда и самобитен облик, както и в местата, предоставящи най-доброто съчетание на гостоприемство, добра кухня и специфична атмосфера.
Много семейства се радват на престоя в селска среда заради непосредствения контакт с домакините, достъп до стопанството или фермата.
Селският туризъм в тази част на Северозапада може да се яви и в рамките на обиколен тур или уикенд. И в двата случая туристите може
да се включат
в ежедневието на
домакинството
като беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции.
Тези дейности обикновено се допълват с различни видове активен или културен туризъм. С други думи, селският туризъм е отговорно пътуване и отдих до места със съхранена природа и автентична култура.
Той допринася за повишаване благосъстоянието на местната общност, създава уважение към местната култура, щади средата от негативните ефекти на туризма, присъщи за големите курортно-туристически комплекси.
Характерно за този туризъм е, че се упражняват дейности на открито, като се утвърждава практиката самите туристи да участват непосредствено в създаването на един или повече туристически продукти, което за тях носи определени положителни емоции. Това се съчетава с посещения на природни забележителности, местни културни прояви, пешеходни, велосипедни или конни преходи.
Областта е популярна дестинация и сред любителите на планинарството, алпинизма и екстремните спортове като пара- и делтапланеризъм и спелеологията.
Отсядането в някоя селска къща за гости е прекрасна база и за много добре развития в този край пещерен туризъм.
В Балкана има
над 500 пещери,
като най-известните от тях са Леденика и пещерата Понор. Във врачанската планина има предпоставки за практикуване на зимни спортове на ски пистата, разположена край хижа “Пършевица”. Съхраненото културно-историческо наследство във Врачанска област също е богато.
В Западните Родопи селските къщи са на повече от два века
Домакините приготвят домашно сладко, баница с дърпани кори,
боб в гърне
ТОНИ МАСКРЪЧКА
Неподправена автентичност, старинни къщи на повече от два века, вкусна домашна храна, чист въздух и тишина.
Ако човек търси такава почивка, задължително трябва да посети някое от благоевградските села Ковачевица, Лещен, Долен, Делчево.
В най-западната част на Родопите само на 7-8 км едно от друго са Лещен и Ковачевица, разположени на приказно място с многовековна история и красива природа.
Там може да се види и усети истинският стар и автентичен български дух - къщи от камък и дърво,
покрити с тикли,
надвесени над тесни
калдъръмени улички
и прекасни гледки към Родопите.
Ковачевица е с около 30-ина жители и е съхранила специфичната родопска архитектура от Възраждането.
От 1977 г. е исторически и архитектурен резерват. Наричат я Българския Холивуд, защото там са снимани “Мера според мера”, “Селцето”, “Мъжки времена”, “Опашката на дявола” и др.
Легендата гласи, че името е свързано с изкусния ковач и дюлгерин Марко. След неговата смърт жена му Гина поела на своите плещи прехраната и грижата за семейството. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея, казвали: “Отиваме до Ковачевица” - до жената на ковача.
Така се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали околните и оформили сегашното село. Архитектурното му богатство предизвиква интерес у всеки турист, защото всичко тук е уникално и типично.
Ковачевските къщи са с масивна каменна зидария, много проста, но специфична и разпознаваема. Недялани камъни са слепени с пръст. Първият етаж е бил пригоден за животните и за селскостопански нужди. Вторият и третият са еркерни - изнесени над тесните улички. Част от помещенията са отворени, наричат ги чардак, а другите са стаи.
Разхождайки се из това магическо място, човек се потапя в нереална тишина и спокойствие и чува дори бръмченето на мушиците.
Един от символите на Ковачевица е църквата “Св. Никола”, построена през 1847 г. Изискванията на османската власт били тя да е в ниската част на селото и вкопана в земята. Камбанарията е построена през 1900 г. от уста Ангел Митев и уста Тома Марков, а камбаните са отлети на място. Историята на черквата е свързана с местен търговец, който намерил признание в султанския двор в Цариград и работил там като бръснар.
Жителите на селото се обърнали към него да помогне за издаването на разрешение за градеж на храм, което по това време било много трудно. Султанът, впечатлен от таланта на личния си бръснар, родом от Ковачевица,
подписал ферман за
издигане на черква
с условие да не е висока и да не се вижда отдалеч.
През Възраждането е построено първото килийно училище в Неврокопско, завършено през 1«820 г. Първите учители били местните свещеници и до 1854 г. децата са обучавани за духовни лица. През 1854 г. се открива първото светско училище в къщата на младия учител Никола Банев.
В Ковачевица сякаш има нещо мистично. На всеки турист му се иска да обиколи всички улички, да снима
всяка къща,
която е посвоему
различна и красива
и прави селото “приказка от дърво и камък”.
Освен къщите, които хора от филмовите и артистичните среди си купиха преди години, всички местни дават подслон на туристите. Ковачевци са изключително гостоприемни и с удоволствие ще ви разкажат историята на селото, ще ви заведат до водопада Буков дол, местността Рударя, където има останки от желязната епоха, до светилище от I в. пр. Хр. в местността Козия камък или пък до местността Св. Константин, където са открити ценни находки от края на IV и началото на III век пр. Хр.
Приветливите домакини ще ви нагостят с домашно приготвени ястия. Мекици от замесено с мая тесто, баница с дърпани кори, боб в гърне и други традиционни нашенски гозби се предлагат на туристите. Хлябът е домашен, прясно изпечен, а киселото мляко е със сладко от горски плодове. И всичко това е с истинския вкус на българските традиционни ястия.
Лещен също е архитектурен резерват и е много привлекателно заради старинния си и автентичен дух, който витае сред калдъръмените улици и старинните къщи. Много от тях са реставрирани и превърнати в хотели, като има добро съчетание на естествена красота и модерен туристически облик. Килийното училище и църквата “Св. Параскева” от 1836 г. са паметници, които си струва да се разгледат.
В югозападния дял на Родопите пък се е сгушило село Долен - също културно-исторически
резерват със
70 къщи-паметници
на културата
Интересна е черквата “Св. Никола”, построена през 1834 г. в комплекс с килийно училище. И в Долен къщите са от дърво и камък, покрити с тикли, с типично еркерно издаване над тесните улички. Старата част е най-тихото и девствено място, където се чува дори ромонът на реката, а времето сякаш е спряло от векове. Има малки семейни хотелчета, къщи за гости, където домакините готвят за туристите с домашни продукти.
Другото спокойно и живописно село с около 70 жители е Делчево - над Гоце Делчев. Много от къщите там са изкупени от българи или чужденци и реставрирани.
Разложките села - Добърско, Долно и Горно Драглище, Баня и др., също предлагат добри условия за селски туризъм. Там ще ви посрещнат любезни домакини и ще ви накарат да се чувствате като у дома си.
Освен традиционните местни ястия, с които ще ви нагостят, много от тях ще ви предложат и уроци по тъкане на разбой, изработка на бушлета и други традиционни занаяти. Местните певчески групи пък ще ви посрещнат с музика и хор на мегдана.