У нас има общо 37 000 километра маркирани екопътеки, които правят достъпни невероятни природни богатства
Всеки българин учи още в началното училище, че релефът и природата на страната са изключително разнообразни – тук има плодородни низини и долини, достъп до море чрез красиви плажове със ситен пясък, а една трета от страната е заета от високи за европейските мащаби планини.
Самите планини са
изключително
разнообразни
и съдържат в себе си богатства, които не се показват току-така на всеки.
За планинския туризъм, при който няма излежаване под сянката на чадъра, а активно ходене, се иска известна подготовка. Плюс това две от българските планини – Рила и Пирин, имат алпийски характер, т.е. пълни са с вечно заледени високи върхове и стръмни била, чието изкачване е предизвикателство.
Въпреки това
ски туризмът
у нас е доста
добре развит
В продължение на около 130 дни в годината в по-високите планински части на България има условия за каране на ски, сноуборд, шейни и за практикуване на всякакви зимни спортове. Около една трета от чуждите туристи, които посещават България всяка година, идват през декември, януари и февруари и за планинските курорти като Банско, Боровец, Пампорово, Чепеларе и др. това е активният туристически сезон.
Банско например е курорт от европейска и световна величина, домакин през последните години на кръгове от световните и европейски купи по ски и биатлон, впечатляващ със своите писти, хотели и традиционна пиринска кухня. И останалите планински курорти разполагат с голяма хотелска база.
А и едва ли в света има столица, която да разполага толкова близо до себе си с планина, чийто връх е на 2400 метра надморска височина. Възможностите, които дава Витоша за туризма в София, а и в цялата страна, едва ли са усвоени и наполовина.
Но българските планини от, друга страна, имат и изключително
голямо
биооразнообразие
и уникални природни забележителности - пещери и каньони, ледникови езера, алпийски маршрути, над 12 хиляди вида растения, 27 хиляди вида животни и горски фонд от над 4 милиона хектара. Те са още по-достъпни през лятото и потенциалът на планинския туризъм през този сезон е доста голям и в същото време все още неизползван.
У нас например едва през последните десетина години бе направено повече за създаването на екомаршрути из планините и за маркирането им според съвременните изисквания. В нашите планини вече са маркирани пътеки с обща дължина над 37 000 километра. Те дават достъп до много скрити съкровища на българската природа.
През територията на страната преминават
международни
туристически
маршрути
– финалната отсечка (Ком - Емине) на европейския туристически маршрут Е-3, който тръгва от Пиренеите и стига накрая до Бяло море, европейският туристически маршрут Е-4, който у нас обхваща Витоша, Верила, Рила и Пирин, и европейският маршрут Е-8 – Рила – Родопи.
Всички български планини имат какво да предложат на гостите си и зиме, и лете. В Стара планина има отлични условия за планински, ски или спа туризъм например в Берковица, Рибарица, Белоградчик, Беклемето, Узана, Карандила, Чипровци, Вършец, Троян, Тетевен, Априлци, Трявна, Елена, Котел, Жеравна, Боженци и много други. Манастирите, разположени в планината, дават възможност на почиващите да се докоснат до твърдините на българската вяра.
В Рила се намира една от най-големите забележителности на България –
седемте
ледникови езера,
разположени на надморска височина от 2095 м до 2535 м. В Рила е и най-големият курорт - Боровец, който предлага възможности за съчетаване на планински, ски и спа туризъм, също както и Паничище, Сапарева баня, ски център Мальовица, Семково и Говедарци.
С природните си дадености Пирин също предлага много: Банско, Добринище, Предела, хижа “Попови ливади”, хижа “Каменица” и други.
А Родопите разполагат с курорта Пампорово, с Чепеларе, Юндола, Белмекен, Батак и Бяла черква. Туристите могат да се насладят на уникалната архитектура на родопските села – Момчиловци, Гела, Долен, Лещен, Ковачевица, Широка лъка и много други, и да опитат традиционни родопски ястия.
Планините в България са гостоприемни през всички сезони на годината, но нека не забравяме, че за да се наслади на красотите им, човек трябва да бъде подготвен, като си осигури информация за избраните маршрути, за метеорологичните условия, както и да подходи отговорно и да пази природата чиста.
Врачанският Балкан - 170 водопада, пещери и безброй забележителности
Разположен в северозападната част на България, Врачанският Балкан е изключително благоприятен за планински туризъм заради добре разработените си маршрути и купищата природни забележителности в района. От 2003 г. той е обявен за национален природен парк.
Територията му се простира на площ от 28 844 хектара и е богата на животински и растителни видове. В природния парк преобладават дъбовите и буковите гори. Тук има
над 180 вида птици,
от бозайниците се срещат сърна, дива котка, язовец, видра, черен пор и други. През май и юни във Врачанския Балкан може да бъдат видени над 170 водопада, като от тях целогодишно вода имат 17. Скакля е най-високият непостоянно течащ водопад в България - 141 метра. Намира се на около 10 км северно от Своге.
Друг интересен водопад е Боров камък, името му идва от находището от черен бор в местността. Водопадът има височина 63 метра и се намира в района на село Згориград.
На територията на парка се намира природната забележителност Вратцата. Това е естествено скално образувание - 400-метрови отвесни варовикови скали, които са най-високите на Балканския полуостров. Тук се намират и останките от средновековната крепост “Вратица” от Х-ХII век. През прохода минава и шосето, водещо за пещерата Леденика.
С разнообразния си релеф и близостта си до град Враца и множеството малки населени места на територията му природен парк “Врачански Балкан” е едно от предпочитаните места за еко- и планински туризъм. Срещу село Лютиброд се намира природната забележителност Ритлите. Това са четири успоредни една на друга каменни стени. Местните хора са ги оприличили на ритли, а по зъберите им личат останки от крепостни стени.
Лакатнишките скали
са друга защитена местност в парка с много алпийски и туристически маршрути. Те се намират на левия бряг на река Искър. В този район се намират пещерите Темната дупка и Ръжишката пещера.
На около 4 км от село Осеновлаг се намира Осеновлашкият манастир “Света Богородица” , известен още и като “Седемте престола”. Смята се, че е създаден по времето на Второто българско царство (1185-1393 г.). Според легендата манастирът е основан от седем боляри или седем братя. В църквата му има седем отделни олтара, това е и единственият храм в България с подобно архитектурно решение. Манастирът предлага и настаняване.
В квартал “Бистрец” на Враца се намира друг манастир - “Св. Иван Пусти”, познат е още с името Бистрешки манастир.
На връх Околчица (1048 м), който също е на територията на природния парк, се издига каменен кръст в памет на подвига на Христо Ботев и неговата чета по време на Априлското въстание от 1876 г. Всяка година в подножието на паметника на 2 юни - датата, на която загива Ботев, се провеждат национални тържества в памет на загиналите. На 2 км от връх Околчица в местността Йолковица, на връх Камарата е лобното място на Христо Ботев.
Най-популярните маршрути
Дирекцията на природния парк и местните туристически дружества са разработили през годините и поддържат най-известните маршрути за планински туризъм, които се ползват с голяма популярност сред любителите на планините.
Врачанска екопътека “Боров камък”
Маршрутът, който се изминава за 3 часа, започва от края на близкото до Враца село Згориград, следва каньонът на река Лева. Дървени мостове, множество стълби и парапети, построени от двете страни на реката, отвеждат до водопада Боров камък. Пътеката минава непосредствено под водопада и се изкачва по дървена стълба вдясно. Над водопада е изградена обзорна площадка.
Враца - Локумчето - връх Замбина
могила - хижа “Пършевица”
Преминаването на 4-часовия маршрут започва от природен център “Натура”. Върви се по пътя за пещерата Леденика. След първия остър завой след прохода Вратцата се отбива вляво по добре очертан коларски път, който преминава в планинска пътека, която отново излиза на шосето. На следващия остър завой пътеката се отклонява вляво, преминава през дере с течаща вода и през красива букова гора се изкачва по хребета Локумчето, като излиза отново на шосето. След около 1 км по шосето вдясно по дере се достига Трудовашката чешма. От чешмата се продължава нагоре, като се пресичат серпентините на шосето и се достига разклона за хижа “Леденика” и хижа “Пършевица”.
Враца - водопад Скакля -
Патлейна - Избата - връх Околчица
Времето за преминаване на маршрута е около 3 часа. Пътеката минава покрай изоставена кариера за варовик и завива вляво, като пресича коритото на потока, спускащ се от водопада. С леко изкачване извежда до карстов извор, където отново пресича потока и започва стръмно да се изкачва към водопада. След като достигне до подножието му, пътеката завива рязко вляво, преодолява много стръмен участък, минавайки покрай входа на голяма, но плитка пещера, и извежда на обширна поляна в горната част на скалния венец, където има кът за отдих с пейки и маса. Пътеката завива вдясно и в югозападна посока през карни полета извежда на просторни пасища с кошари. Продължава се срещу течението на потока и се достига до голям карстов извор, където също има кът за отдих.
Оттук следва плавно изкачване в югоизточна посока по коларски път и се достига разклон, от който се отклонява пътят за хижа “Пършевица”. Продължава се по пътя направо, който изкачва към местността Царево ливаге и през местностите Избата и Клено извежда на шосето, по което вляво за около 10 минути се достига паметникът на връх Околчица.
Враца - кв. “Медковец” - местност
Женската вода - връх Околчица
Времето за преминаването на този маршрут е 4 часа.
От центъра на врачанския квартал “Медковец” се излиза до крайните къщи в най-високата му част, завива се вляво и се пресича потокът в Медковски дол. Тук започва каменист коларски път, който с множество серпентини и по преки пътеки, пресичащи завоите, извежда на теснината под връх Света гора. Пътят навлиза в гора и покрай няколко кошари извежда до карстов извор. Оттук пътеката изкачва през борова гора и след това през широка поляна с млади борови насаждения и извежда на коларски път, по който се достига връх Околчица.
Хижа “Околчица” - местност Погледец
- местност Рашов дол - село Люти брод
Нужни са около 3 часа за преминаването на този маршрут, тръгващ от паметника до връх Околчица. След около 40 минути се отбива вляво и през обширно поле покрай кошара пътеката се спуска към местността Погледец, където е построена беседка. Спускането продължава през местността Кривульо и покрай заслон “Погледец”, като се пресичат серпентините на шосето и при характерен остър завой на шосето се отклонява вдясно. Продължава се към местността Промката, откъдето следва стръмно спускане към Рашов дол и близкото село Лютиброд.
с. Очин дол - хижа “Пършевица”
Изминава се за 4 часа. От площада на селото стръмна уличка изкачва към местността Пресветица в севeрния край на селото, където са открити останки от раннохристиянски храм от V-VI век. Продължава да се набира височина по пътя през Рачова ливада към местността Падеш. Оттук пътеката върви на север по билото на Томовски рът и преминава през местността Горен ключ, където е построен малък каменен заслон. Подсича се от изток връх Остра могила и се навлиза в широкия Кузманишки валог. Вдясно се виждат отвесите на Кобилини стени, вляво остава връх Бегличка могила, първенецът на Врачанска планина. Оттук за около 30 минути се слиза на хижа “Пършевица”.
Царството на еделвайса е в Пирин
Ако екстремните летни температури, навалицата по плажовете и мързелуването на сянка под чадъра не е за вас, спокойно може да изберете планински туризъм. Ще се спасите от жегите, ще дишате чист въздух на спокойствие и уединение, а и ще се раздвижите, ако водите заседнал начин на живот.
Със сигурност и ще научите още нещо за дивата природа и неповторимото биологично разнообразие и забележителните природни образувания, ако тръгнете на поход в Пирин. Почти цялата планина е в границите на Национален парк “Пирин” – това е площ от 40 000 хектара защитена територия. Безценното българско и световно богатство е включено в програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Има три резервата - “Баюви дупки - Джинджирица”, “Юлен” и “Тисата”.
Пирин е втората по височина планина в България след Рила, с първенеца си връх Вихрен - 2914 м. Любима дестинация е заради близо
180-те планински
езера с
кристално чисти
и студени води,
над 100 вида редки растения и възможността да срещнете дива коза по пътя си към някой от върховете.
Пирин е царството на еделвайсите, които се срещат около Вихрен, Казана, Баюви дупки, Каменитица. Но не се изкушавайте да откъснете стръкче, защото е забранено.
За навлизане в територията на Пирин може да се подходи основно откъм Банско за хижа “Вихрен”, хижа “Бъндерица” и хижа “Демяница”. От Добринище пък е най-удобно, за да поемете към хижа “Гоце Делчев” и хижа “Безбог”.
На входните места към парка, оформени като основни подходи, има информационни табла с карта, означени туристическите маршрути и друга основна информация. Там са посочени и важните правила, с които трябва да се съобразява всеки.
Утвърдените и маркирани пешеходни туристически маршрути са 22, означени с римски цифри и трайна туристическа маркировка в различни цветове. Всеки от тях е с различна дължина и трудност, а
общата им дължина
е над 370 км,
като на места те се препокриват. Има подходящи както за начинаещи туристи, така и за опитни планинари, които са издръжливи и тренирани в стръмните изкачвания.
През Пирин преминава и европейският туристически маршрут Е4 - Пиренеи - Алпи - Рила - Пирин - Пелопонес. Частта му в Пирин е от хижа “Предел” през “Яворов”, “Вихрен”, заслона “Тевно езеро”, хижа “Пирин” и местността Попови ливади.
Освен утвърдените и маркирани маршрути има още около 30 немаркирани, които обаче са се наложили с годините. Добре е обаче преходите по тях да се правят с планински водачи.
Безспорно най-голямото предизвикателство е
изкачването на
връх Вихрен
Има няколко варианта, по които да се достигне първенецът. Тръгва се от едноименната хижа и пътят за по-неопитните през лятото е като магистрала - десетки планинари пълзят към върха по наричания “царски път”. Стига се за около 2-3 часа.
Търсачите на адреналин обаче избират варианта през Казаните и седловината Кончето. И все пак, ако не се чувствате достатъчно подготвени или пък имате страх от височини, откажете се. Минаването през Кончето е голямо предизвикателство, защото седловината се смята за най-опасния от трите алпинистки маршрута в България. Скалният ръб е с дължина 150 м и свързва върховете Бански Суходол и Кутело II.
Преминаването му е рисковано, трябва да се придържате за метално въже, а мястото, по което може да вървите в колона по един, е широко около 50 см.
Много от маршрутите минават покрай красивите високопланински езера. Поповото езеро, на 2234 м надморска височина, е най-голямото по площ и най-дълбокото езеро в Пирин. Водният му обем е 1 270 000 куб. м.
Красива е и групата от
16 Бъндеришки езера
в централен северен Пирин, с обща площ от 126 дка. Край тях минават пътеките от хижа “Вихрен” към хижа “Демяница”, към заслон “Тевно езеро” и към хижа “Синаница”.
Срещу Муратовото езеро, с площ от 12 дка и дълбочина само около 3 метра, извисява снага връх Тодорка.
Други 10 езера оформят групата на
Валявишките езера
в северната част на Пирин, разположени терасовидно между 2300 и 2475 м надморска височина.
В долината на река Демяница са четирите Превалски езера, разположени в Превалския циркус между върховете Валявишки чукар и Превалски чукар.
Добре е да се знае, че в Пирин е забранено безразборното бивакуване. Има определени места за опъване на до 10 броя палатки. Местата са до хижите “Безбог”, “Яворов”, “Демяница”, “Синаница”, “Пирин”, “Беговица”, “Загаза” и до заслоните “Тевно езеро” и “Спано поле”.
Планинари, които пък са пристигнали в Пирин с опознавателна цел, могат да ползват образователни пътеки - “Демянишка река разказва”, “Към Башлийца”, “Към царството на еделвайса” или пътеката в м. Драгостинов чарк, пригодена за хора със специфични нужди.
Задължително е да се види и
Байкушевата мура,
най-старото иглолистно дърво у нас. Намира се на около 15 км от Банско по пътя за хижа “Вихрен”, на около 300 м от хижа “Бъндерица”.
След уморителен планински преход мускулната треска се предотвратява с един басейн с топла минерална вода, каквито има в изобилие в района. Наблизо е разложкото село Баня със 72 минерални извора, Добринище с минералния си плаж, а от другата страна на Пирин е Сандански с най-чистия въздух и също така лековитата минерална вода.
Родопите са Божи дар
С красивите и гъсти гори, скалисти върхове над просторни била, покрити с килими от цветя, величествени ждрела и пещери, които спират дъха, буйни реки и водопади, Родопите привличат много туристи и зиме, и лете.
Тъй като тя е най-обширната планина в България и заема една седма от територията на страната, е трудно да се изброи всичко и е нужно много време да се опознае. За сметка на това в почти всяко селище в района вече има къщи за гости и хотели. Почти
на всеки километър
има места за храна
и почивка,
а природата като че ли приканва да спреш и да снимаш на всяко от тях, за да се види как напук на всичко дървета растат от процепите в скалите, а цветовете на цветята се сливат като в картина.
Районът има десетки добре поддържани пешеходни туристически маршрути с актуализирана маркировка и благоустрояване - места за пикници, панорамни площадки, заслони, беседки, покрити скамейки, чешми и тоалетни. Тези маршрути са концентрирани около зони със статут на защитени територии, природни забележителности и феномени, като ги правят достъпни за широката публика.
В западната част на планината е язовир “Доспат”, който е на 1300 метра надморска височина и е едно от най-предпочитаните места за отдих през лятото. Язовирът е с водна площ от 22 000 декара. По североизточния му бряг минава живописният път между градовете Сърница и Доспат. А по целия му бряг има постоянно десетки рибари заради изобилието от пъстърва, костур, кефал, уклей, шаран, червеноперка и др.
На брега на язовир “Доспат” е изграден модерен и разполагащ с удобства екокъмпинг. Той е общински. В чертите на къмпинга има кухня, столова с изглед към язовира, място за паркиране, ток, вода, 6 самостоятелни санитарни възела, пералня, барбекю, детска площадка, безжичен интернет, кабелна телевизия. Къмпингът се намира на югозападната страна на язовира.
Заради големия интерес на туристите общината планира да построи втори къмпинг.
На крайбрежието е изграден екопарк “Кел тепе”, с алпийска пътека и
парк музей на
родопската чешма,
в който в реални размери са представени макети на 45 действителни чешми от общината, както и фотоси на около 350 чешми.
В близост до Доспат в източна посока са известните пещери Дяволското гърло и Ягодинската пещера, както и топлите минерални извори на Девин.
Мнозина свързват Пампорово само със зимата и снежните писти. Всъщност първата туристическа постройка в сегашния курорт, която е издигната през 1933 г., е построена с идеята да се почива през лятото. Построява я банковият служител от Чепеларе Никола Чичовски.
В онова време, заради чистия въздух,
повечето от
почиващите са
били през лятото,
предимно интелектуалци, общественици, писатели, художници и търговци.
При едно от летуванията си в района писателят Елин Пелин възкликнал: “Това е Божи дар! Името на района трябва да бъде Божидарица!”.
Вместо предложеното от големия писател име, след национализацията на всички частни постройки на територията на днешния курорт той е прекръстен на “Васил Коларов”. Утвърденото име на курорта обаче се свързва със смолянчанина Райчо Хаджи Белев-Пампора, който имал мандра и много земи в района.
С базата си от над 5000 легла в курорта и зоните около него залагат много и на летния туризъм. Всички хотели с четири и пет звезди в Пампорово имат спа и уелнес центрове. Спа термална зона, включваща басейн, джакузи, финландска и инфраред сауна, парна баня и хамам има и в хотелите с по-малко звезди.
През последните години в Пампорово са изградени велопаркове, различни маршрути за планинско колоездене, трасета с разнообразни нива на трудност, паркове за търсачи на силни усещания, както и въжени градини и тролеи.
Организират се и разходки до многото природни чудеса в околността, приключения в пещерите, скално катерене и дори водни спортове.