Една дегустация може да обхване 9 или 10 различни напитки - червени, бели, десертни
Поморие успешно комбинира вино и море
40 изби посрещат гости в Мелник
По данни на Световната организация по туризъм (UNWTO) през миналата година средният приход от посещението на всеки гост на испанска винарска изба е бил 28 евро. Общите приходи от винения и гурме туризъм в тази държава е бил около 200 млн. евро.
По същото време Италия е отбелязала
двойно нарастване в
сравнение с предишната
година на туристите,
чиято цел на посещението
е да обикалят из винарните
или да присъстват на специални събития като винени или кулинарни фестивали. Тя отбелязва 2,5 млрд. евро приходи от винен туризъм и средно 85 евро приход от посещение на един турист в една изба.
В това отношение безспорно първо място заема Франция. Миналата година тя е имала 5,2 млрд. евро приходи само от винен туризъм и 240 евро среден приход от посетител във френска винарна.
Това са трите държави, от които преди няколко десетилетия тръгна винено-кулинарният туризъм като обособена част от туризма и които са безспорните първенци в тази област.
Разликите между тях и България по отношение на виното и кулинарията не са особено големи. Мащабите са, разбира се, несъизмерими, но
богатството от сортове
винени лозя и
от местни ястия
особено в планинските селища на Пирин и Родопите са наистина безгранични. А и всичко, което една държава предлага по отношение на виното и храната, неминуемо е уникално.
В България обаче се организират съвсем малко, даже недостатъчно специални събития, свързани с виното и местната кулинария. Макар да имаме вече доста винарни, този вид туризъм има нужда от цяла подсистема, за да се развие: магазини за вино, винени музеи, дегустационни, места за настаняване там, където гроздето се преработва във вино. И разбира се – инфраструктура и достатъчно туроператорски фирми и туристически агенции, които да се специализират в този нишов вид туризъм.
За България няма никакви данни какви приходи носи виненият туризъм. През 2019 г. по данни на туристическото министерство
у нас е имало около
220 000 туристи,
чиято цел на посещението повече или по-малко е била свързана с винарска изба.
Евтиният по принцип алкохол в България в сравнение с цените му в повечето европейски държави обаче определено прави лоша услуга на винения туризъм. За съжаление, в представите на много жители на Западна Европа България се свързва предимно с летуване на морето, където алкохолът и други удоволствия са суперевтини.
Виненият туризъм е съвсем друго нещо. Виненият турист не е някакъв пътуващ пияница, който непременно иска по време на почивката си да опита максимален брой вина, и то в големи количества. Преживяването, към което все повече се стреми съвременният турист, за него представлява да опита вкуса на местните напитки и храна и чрез тях да разбере що за хора живеят в тази страна.
Освен това само допреди 3-4 години у нас имаше доста случаи, в които винарни затваряха в събота и неделя или по време на национални празници. Други пък изобщо нямаха обособени помещения за дегустация и собствениците им по принцип не гледаха с ентусиазъм на това да продават част от виното си и през този търговски канал. Разчитаха на това, което успяват да продадат на търговските вериги, и да изнесат в чужбина. Днес те с учудване забелязват, че
около една трета
от продажбите им
се дължи на хора, които са ги посещавали по някакъв повод, харесали са виното им и се връщат повторно да си го купят на място.
Да не говорим, че виното върви само с храна, и то не каква да е, а автентична, приготвена от местни майстори. Тя трябва да е достатъчно разнообразна и да се съчетава по уникален начин с предлаганите вина. Защото една дегустация понякога може да обхване до 9-10 вина – червени, бели, десертни.
Преди три години в България бяха създадени съвместно от Министерството на туризма и от земеделското министерство
12 винено-кулинарни
дестинации:
“Южно Черноморие”, “Добруджа и Северно Черноморие”, “Родопи”, “Сакар”, “Долината на Места”, “Източна Тракия”, “Розова долина”, “Стари столици”, “Западна Тракия”, “Златия”, “Долината на Струма” и “Мизия”.
Те обединяват повече от 100 туристически обекта, разпределени равномерно из вътрешността на страната, така че целеносоченото им рекламиране да засили и вътрешния туризъм. Все още е рано да се прецени с какво е допринесло това за развитието на този специфичен вид туризъм.
Впоследствие частен интерес провокира създаването и на няколко онлайн платформи, които събират на едно място информацията за обекти за винен и кулинарен туризъм. Една такава беше изградена по трансгранинен проект между България и Турция.
По-късно съветът по туризъм в Пловдив и местната община направиха интерактивна онлайн карта, която показва как се стига до около 100 такива обекта в цялата Тракийска низина заедно с информация за тях.
Врачанските винари залагат на местни сортове
Целият Врачански регион от Балкана до Дунав е осеян с лозя, от които качествено вино се е правило още от времето на траките.
През последните
години изникнаха
десетки винарни,
които разчитат преди всичко на традиционните местни сортове грозде и предлагат вина, които не може да бъдат произведени другаде.
В инициативата за винен туризъм в България от няколко години най-активно се включват избите от Врачанско, а някои вече са известни и извън пределите на страната. Те станаха популярни и у нас с редовните си участия в различните празници на виното, които се провеждат в различни градове на страната.
На голяма почит в региона е една разновидност на мискета, наречен “Врачанска теменуга”. От този уникален сорт се произвеждат свежите и елегантни вина, които правят силно впечатление и на гостите на Враца, участващи в инициативите за винен туризъм.
Всъщност във Врачанско почти във всяка къща се прави домашно вино и ценителите му могат да се насладят както на продукти от чисти сортове, така и на невероятни винени букети от червено или бяло грозде.
Основните сортове са “Каберне”, “Мерло”, “Шардоне”, “Мускат”, “Ризлинг”, “Тамянка”, “Траминер” и “Отел”.
Който иска да се наслади на вкуса на домашното вино от този край, може да направи това във Враца в навечерието на Коледа. Тогава в центъра на града се провежда станалият традиционен празник на местните вина, ракии и мезета, който вече има и конкурсен характер.
Много любители на виното смятат, че по-хладният климат в Северозападна България предразполага районът да е по-благосклонен към белите вина. Според специалистите обаче това е предразсъдък, защото във Врачанско произвеждат червени вина, които са истинско предизвикателство за почитателите.
И на белите, и на червените сортове залагат и производителите на къси серии вина в с. Типченица край Мездра. От засадените през последните години огромни лозови масиви се правят прекрасни вина от традиционните за този край сортове, както и купажи от нови сортове за изтънчените любители на специални вина.
С голяма популярност през последните години
сред любителите
на доброто вино
се ползва районът
на Оряхово
край Дунава. От огромните масиви лозя край брега на реката местна изба прави чудесни вина от собствено грозде, което се бере и сортира ръчно.
В лозята край Дунав се отглеждат 11 международни и два местни сорта грозде - “Гъмза” и “Тамянка”.
Поморие - българската Тоскана, успешно комбинира вино и море
Когато говорим за лозарство в Бургаско, първата асоциация е за Поморие. Районът е с хилядолетна традиция във винопроизводството и успешно го надгражда с винени турове и фестивали, които допълват романтиката на морето.
В Поморие се произвеждат качествени бели вина от сортовете “Шардоне”, “Алиготе”, “Димят”, “Траминер” и “Мускат отонел”. Около града е пълно с кокетни изби, които предлагат голямо разнообразие от еликсира. Често до тях се правят организирани турове и влизат в програмата на официални делегации от чужбина при посещението им в Бургас.
Бутилка отлежало поморийско вино е сред задължителните подаръци за спомен от посещението в града. Местният винпром пък се е утвърдил на пазара с качеството на произвежданите напитки и успешно изнася продукция в чужбина, включително и екстракт за прочутия френски коняк.
“Море от вино” е един от най-популярните фестивали в Поморие и много се цени от познавачите. На него може да се опитат страхотни вина, а съчетанието на дегустация с богата културна програма го прави още по-привлекателна дестинация. През последните години виненият туризъм в Поморие успешно се комбинира и с традиционния. Доказателство за това са десетките хотели и курортни комплекси, вдигнати насред лозята.
Гледката напомня на Тоскана и особено се цени от туристите, които намират спокойствие далеч от суетата на шумния град и разнообразяват уикенда си до някое шато. Местните изби по нищо не отстъпват на френските, италианските и калифорнийските, твърдят винари, обикаляли света.
В района на Поморие има най-много лозя в Бургаска област - там са съсредоточени над 20 хил. дка масиви с грозде. Бели и червени сортове грозде се отглеждат и на други места в региона, но там поминъкът най-органично се преплита с морския туризъм. Близостта на града до Бургас - само на 20 км, допълнително улеснява посещаемостта на тамошните изби, които процъфтяват. Някои от тях вече ползват и опита на технолози от Италия.
Гостите на Поморие не пропускат да посетят и старините. Такава е античната куполна гробница, разположена насред поддържаните лозови и овощни градини, на 300 метра от пътя за града.
Архитекти от цял свят изучават и днес тази гробница, за да разгадаят тайната на нейния купол, вдигнат в периода около II-IV в.
Плевенското вино: много наука от лозето до избата
Плевенското вино сякаш е правено с магия, казват ценители. Ключът към разгадаването е, че освен много труд от лозето до избата, е вложена и солидна наука.
“По баирите, докъдето погледът стига - все лозя, отрупани с грозде. Във всяка къща има каца с вино.
Този поминък може
да ни прочуе извън
държавата, ако го
подковем с наука
Така разсъждават първенците от Плевен в края на XIX век и през 1890 г. отварят винарско училище.
След 3 г. в учебната изба наливат вино, добито от училищните лозя. Бутилки от реколта 1893 г. влизат в училищната енотека - сега тя наброява над 12 000 броя.
През 1902 г. по препоръка на проф. Пиер Виала от Парижкия аграрен университет в Плевен е създадена опитна станция за изпитване и проучване на лозата. Днес неин наследник е единственият у нас и на Балканите Институт по лозарство и винарство.
В долината на Дунав типично континенталният климат - със студени нощи и топли дни - е много благоприятен за лозата. През есента, когато гроздето започва да зрее, дневните температури са над 30 градуса, а нощните падат под 15.
Играта на
термометъра
помага на
лозата да
натрупа захари,
а на гроздето - аромати.
“Създадените в института сортове не отстъпват на световноизвестните по вкусови качества. Нашият “Кайлъшки рубин” взе златен медал през 2015 г. на панаира в Пловдив. Той е устойчив на ниски зимни температури - може да изтърпи до минус 25 градуса без измръзвания.
Въобще не му
влияят и гъбните
заболявания
- обикновената и брашнестата мана.
Сред устойчивите на заболявания и ниски зимни температури са червеният винен сорт “Сторгозия”, “Кайлъшкият бял мискет” и др. От 1990 г. насам в института са създадени 29 нови сорта, 5 са утвърдените през последната година, в подготовка са още 5”, обобщава проф. Иван Пачев, директор на Института по лозарство и винарство.
Завръща се и легендарната “Плевенска гъмза”. В миналото сортът е характерен единствено за Централна Северна България. С времето насажденията остарели и почти изчезнали.
“Институтът е нашата генобанка, има над 2000 сорта. В генофонда сме запазили “Плевенска гъмза”, сега помагаме за нови насаждения, вече има стотина декара”, уточнява проф. Пачев.
С цвят на рубин, виното “Плевенска гъмза” е меко, с не много висок алкохолен градус - 11-12. Наричаме го българското божоле”, описват производители в наши дни.
Голямото
събуждане
в отрасъла
е от 2010 г., откакто Европейският съюз дава субсидии за създаване на нови лозя. В Плевенска област те вече са увеличени с около 15%.
Музеят на виното, подслонен в парка “Кайлъка”, е задължителна спирка за ценителите на еликсира. Маршрутът на винения тур отвежда до издълбана в карста пещера. Вътре над 7000 експоната разказват как от древността хората са отглеждали лозя и са правили вино по българските земи.
В музея са показани над 6000 вина от всички региони, посетителите могат да дегустират и закупят бутилки по избор. Своя продукция предлагат и институтът и винарското училище.
Почвата в Северозапада дава плътен аромат на еликсира
Всеки турист, докоснал се до девствената природа на Северозапада, отсяда на чаша нашенско вино. Тук климатът е благоприятен за гроздовия кехлибар, а почвата дава плътен аромат.
Да вкусиш вино от лозе на баир, е чародейство, казват местните. 7200 декара лозя отглеждат в Монтанска област. Производителите на качествени вина твърдят, че местният тероар (местоположение, климат, почва, изложение, води) дава прекрасно вино.
Северозападът има древна история, изпълнена с превратности. Тук производството на вино е отколешна традиция, която днес професионалистите възстановяват успешно и предлагат на туристите едни от най-добрите дестинации за винен туризъм.
Според специалистите в Северозападна България има още много неизследвани микрорайони, които обещават в бъдеще да станат “тероар” на нови вълшебни серии българско вино.
Почвите имат ясно
изразено зониране в
посока север - юг
В Дунавската равнина са типичните черноземи с техните разновидности.
Винарната в село Георги Дамяново е построена през 1936 г. Тя се намира в тунел, издълбан в скала, с дължина 47,5 м и ширина 4,5 м и създава възможност за съхраняване с цел стареене и отлежаване на виното. Целогодишно поддържаната температура е 12 градуса. Изградена е принудителна вентилация и се поддържа постоянна влажност, необходима за правилното съхранение на висококачествени вина.
Във винарната се произвежда прословутото лопушанско вино. Отглеждат се близо 400 декара масиви от червените “Каберне совиньон”, “Пино ноар” и “Каберне фран”, “Шардоне”, “Совиньон блан”.
Произвеждат се предимно бутикови вина за пазара в Русия, Китай и Белгия и за вътрешния пазар.
Нейни вина са печелили награди на фестивал в Лондон през 2009 г. и на фестивала на виното “Дионисий”, в Китай има интерес към виното в провинция Бен Джин.
Сомелиери описват виното като тъмно рубинено с вишнев оттенък. На нос преобладават аромати на черни плодове, синя слива и какао. Хармонично, с дълъг плодов финал.
Край Мелник 40 изби правят вино от висок клас
Да произвеждаш вино, не е просто един занаят. То е изкуство, сътворено с любов, защото потребителите са ценители, които не може да излъжеш. Това е водещият принцип на винарите от Мелнишко, където набира скорост все по-популярният у нас винен туризъм.
Вече успешно се съчетават удоволствието от пътуването, вкусът на истинското вино, уникалните традиционни мезета и културно-исторически обекти като успешна комбинация за алтернативен туризъм.
Виното винаги се е свързвало с историята, традициите, културата и кулинарията на всеки регион. Мелнишкият е известен с лозарство и винарство още от времето на траките. Заради географските характеристики и релефа площите с лозя не са големи, но пък произвежданото вино е от висок клас.
Климатичните
характеристики се
доближават до
Средиземноморието
заради топлите въздушни течения по поречието на Струма. Това е слънчевата част на България и много специфичен лозаро-винарски район. Хълмистите терени, сравнително бедните почви, високите годишни температури и сухия климат като цяло са предпоставка за отглеждане основно на червени сортове - “Мерло”, “Каберне совиньон”, “Каберне фран” и тези от групата на “Широка мелнишка лоза”, който е емблематичен за района и специфичен винен сорт. Червените вина от този район са с топли южни тонове в аромата, наситен цвят, висока плътност и меки танини.
Най-големите лозови масиви са сред хълмове и беломорски вятър. Най-добрите условия за отглеждане на лозята са на южни скатове.
Близо 40 са регистрираните обекти за винопроизводство. Най-много са около Мелник, Сандански, селата Хърсово, Враня, Капатово, Хотово, Кромидово, Дамяница, Зорница, Коларово и др.
От векове най-разпространеният сорт грозде там е “Широка мелнишка лоза”, който вече има и много производни - “Мелник 55” (кръстоска между “Широка мелнишка” и френския “Валдигие”), “Руен” (кръстоска на “Широка мелнишка” с “Каберне”), “Мелнишки рубин” и др.
В последните години новооткритите винарни затварят производствения си цикъл, като засаждат все повече собствени лозя.
Вече има и масиви със сортовете “Мерло”, “Каберне”, “Сира”. Разширяват лозовите си насаждения за бутикови вина от сортове “Небиоло”, “Пти Вердо”, “Санджовезе”, “Каберне фран”, “Гренаш ноар”, “Примитиво”, “Марселан”, “Мурведър”, както и белите “Шардоне”, “Пино гри” и “Асиртика”. Правят смели купажи с български и международни сортове.
Долината на Струма е мястото, където единствено у нас вирее сортът “Керацуда” - в района на Струмяни и Кресна.
Избите в Югозападна България са основно семейни бутикови винарни и предлагат винени турове с дегустация. Има възможности за разглеждане на производствените бази, където технолог разказва за пътя на виното от лозята до бутилката.
Енолог пък на чаша питие разяснява характеристиките на различните видове напитки. Дегустациите се организират не само в зали на производствените бази, но и в специални шатри сред лозовите насаждения. Някои винарни вече са сформирали и свои клубове, като членовете им се ползват с редица привилегии, като това например да си поръчват за следващия сезон специално вино, да ползват отстъпки от цените и др.
Други предлагат и организиране на сватбени тържества сред лозята, семейни празници и др.
В Мелнишко част от избите са вкопани от векове в скалите или пък бъчвите са складирани под земята, за да се съхрани виното при постоянна по-ниска температура. Подземните тунели са и най-интересни за посещение от туристите. Докато се разхождат в тези пещери, гостите ще чуят и интересни истории как мелнишкото вино се е прочуло по света. Заслуга за това имали дубровнишките търговци, които открили свои представителства в Мелник и извозвали цели кервани с вино.
Мелнишко вино е
пътувало и до
Солун и Венеция,
транспортирано в специални кожени мехове, натоварени на катъри и коне.
Най-известният почитател на мелнишкото вино бил Уинстън Чърчил, който в имението си държал постоянно запаси и с тях черпел високопоставените си гости.
Виненият тур може да се съчетае и с разглеждане на исторически обекти, които са в изобилие наоколо. Самият архитектурен резерват Мелник е запазил оригиналната си средновековна и възрожденска визия. Имал е 70 църкви, но действащи и запазени досега са малко.
Десетки са къщите - паметници на културата. Реставрирана и подходяща за посещение е Деспот-Славовата крепост. В центъра на Сандански е Епископският комплекс с базилика от раннохристиянския период. Открит е сравнително скоро, реставриран и превърнат в туристическа атракция.
Манастирският комплекс “Ванга” в Рупите е неизменна част от туристическите дестинации на юг. В непосредствена близост в подножието на вулкана Кожух е и античният град Хераклея Синтика, който след успешна работа на археолози е социализиран и интересен за разглеждане.
Нафпавок и бански старец - добрите мезета
Заради традиционните ястия, които може да се опитат само в Пиринския край, си струва да се посети районът на Банско и Разлог. Освен планинския и зимен туризъм там може да се отиде и на кулинарен туризъм.
Безспорен фаворит сред уникалните продукти е нафпавокът, който казват, че може да придобие автентичен вкус единствено в Разложката котловина заради специфичните климатични особености. Нафпавокът е суровосушен, добре отлежал деликатес, който се е правил от векове в Горно Драглище, Долно Драглище, Добърско, Бачево и др. села от Разложко. Сравняват го с испанския хамон серано или италианското прошуто крудо.
Въпреки че традицията в приготвянето на нафпавока постепенно е затихнала, все още има къщи за гости, където домакините ще ви предложат от деликатеса със странно име, който се приготвя през декември. Нарича се така, защото кълцаното месо се пълни в бабичка или дедец. То буквално се натъпква, което на разложки диалект е “нафпъва”.
Задължително е да се ползва само най-хубавото месо от домашни прасета - рибица, плешка и бут. Реже се на малки парчета и се овкусява със сол, кимион, домашна чубрица, джоджен, риган, черен пипер. Кълцаното месо се тъпче в стомаха или дванадесетопръстника на прасето. Оставят го да се суши и отлежава на тавана поне 4 месеца върху решетки, за да се проветрява. После се заравя в пепел, която го консервира до края на лятото.
Характерни ястия за Банско са чомлекът, капамата, както и мезетата бански старец, бански суджук и кървавица. Ястията се приготвят бавно, за да се постигне истинският вкус, и най-често в глинени гърнета.
Банскалии се шегуват, че най-вкусните постни ястия се приготвят с месо. Такова е и бъркадата. Уж е качамак от царевично брашно, а в тавата ще откриете “легла” със сирене и кървавица, сланина, дроб или ребра. На постни, но засищащи ястия, които се приготвят само за района начин, залагат в селата от Гоцеделчевско. Специфични за българо-мохамеданите са траханата, кускусът, юфката и др. През есента там съседките се събират заедно и започват да точат корите, да бъркат сместа за траханата и след това я варят в огромни казани.