В България има всичко: оживени курорти, но и диви, романтични места, недокоснати от цивилизацията
Опашките на границата с Гърция още в първия ден, в който бе възможно свободното без карантина влизане, са факт. Дали са от хора, които умират от желание да летуват в южната ни съседка, защото са отвратени от нашето Черноморие, или ще берат портокали, е друг въпрос.
По-важното е, когато сравняваме летуването на едно море с летуването на друго, да не сравняваме ябълки с круши.
Някои хора предпочитат постоянния купон и трудно биха стояли дори половин ден на плаж, който е красив, но няма Wi-Fi, течаща вода, душ, магазини наблизо, сянка, шезлонг, шалте, масажист и др. Други за нищо на света не биха искали да чуват друг шум освен този от разбиването на вълните.
Трети са с малки деца и искат, ако може, водата да е до коленете. Четвърти сигурно възнамеряват да си стоят с маските на устата дори на пясъка и да не доближават никого на по-малко от метър и половина.
Но на света няма плаж, който да съчетава всичко това. Който търси красота, тишина и романтика, ще трябва да ходи пеша и да си носи храна. Който иска удобства, ще трябва да се примири с многото хотели.
В крайна сметка на Българското Черноморие има от всичко по малко – цивилизация, лукс, диви места, незастроени ивици, огромни пясъчни плажове и закътани заливи.
По Северното Черноморие магнит за любителите на диви пясъци и все още девствени места са емблематичните Кара дере, плажовете край Бяла, Шкорпиловци, Камчийски пясъци, Паша дере. На повечето от тези места по цяло лято има биваци с къмпингуващи, които буквално живеят до вълните.
Там няма да платите и стотинка за чадър просто защото в повечето случаи няма. Трябва да си носите.
Шкорпиловци е един от най-емблематичните в тази класация. Плажът, който е на 45 км от Варна, е 13 км дълъг и на места е широк по 100 метра, което го прави най-дългия и просторен, непрекъснат плаж в България.
Има 230-метрова естакада и разрушен мост под водата за любителите на гмуркането.
Това е един от малкото плажове с все още запазени дюни. Тази уникална пясъчна ивица е любимо място на поколения къмпингари.
За разлика от много други места по морето това е един изключително екологично чист район. Именно този факт привлича любителите на дивото къмпингуване, които опъват палатки и тенти директно на плажа и стоят в тях с дни. Крайбрежната ивица е широка и чиста. Има място за много туристи. В близост до този плаж има и нудистки. Водата в целия район е чиста, със ситен пясък. Само че трябва много да се внимава, защото има много подводни ями.
“Крадем си често по един уикенд и идваме с приятели, за да посрещнем изгрева тук край огъня”, разказва варненката Меглена Ганева.
Само на 28 км от Варна има друго магическо кътче – буйна, почти тропическа гора и безкрайна ивица, разделена на три плажа. Това е устието на Камчия.
Необичайното тук са нетипичните червеникави скали, плиткото морско дъно и неповторимото съчетание на гора и море.
Варненката Мира Василева разказва, че във всеки удобен момент води децата си да събират слънце тук. Ивицата е разделена условно на три плажа, като най-екзотичният, разбира се, е около устието. Морската вода е с по-ниска соленост, плажната ивица е от фин златист пясък.
Само че тук плуването е доста опасно, защото реката образува подводни течения и ями. Плажуващите трябва да са внимателни, защото красивата гледка крие много опасности. Посетителите на плажа могат да се повозят с лодка по реката и да се насладят на красивата растителност в региона, но само толкова.
Но за онези, които търсят романтиката, нищо не може да се сравни с едно от големите бижута на България – Паша дере.
Това е една от любимите дестинации на варненци, търсещи скрит и спокоен плаж за уикенда. Намира се близо до един от кварталите на Варна - “Галата”, и се слави с обширен и чист плаж, с прекрасна дива природа, незасегната от туристическия бизнес, както и с липсата на урбанизация.
Паша дере е природна забележителност и защитена територия, затова на брега няма изградени хотели и заведения. Но няма и удобен път. До плажа на Паша дере отвежда нещо, което е разклонение от главния път за Бургас. Независимо че е страшно тесен и е черен в последния си километър, все пак по него може да се пътува с кола.
Тук е безспорният рай на палаткаджиите. Трудният достъп го прави предпочитан от хора, които търсят тишината и екзотиката. Морето е изключително чисто и богато на морски видове. Перфектно бягство от действителността.
Хората, които идват тук, прекарват дните си в излежаване на плажа, готвят на пясъка, а доматите си мият в морето. Тези, които търсят прохлада, отиват в гората над ивицата, която всяка лятна вечер се оглася от китари и песни.
Любопитното е, че хората тук редовно си почистват плажа. Паша дере е любима кауза на природозащитниците, които често правят доброволчески акции, за да изглежда той чист и девствен.
Кара дере също е едно от най-дивите места по Българското Черноморие и е любимо място за тези, които обичат девствената природа и предпочитат да почиват далеч от цивилизацията.
Плажът се намира между село Горица и Бяла, а до него води черен път. Плажната ивица е четирикилометрова и въпреки че няма фирма, която да я почиства, пясъкът е изключително чист. Една от причините е, че ивицата е широка и това дава възможност на морето да я почиства. Затова камъните, водораслите и медузите тук са изключително рядка гледка.
Тъй като няма ясно изразен залив, духат силни ветрове и това прави плажа любимо място за почитателите на уиндсърфа. В гората се намира извор с питейна вода, а в единия край на плажа има лечебна кал.
Варненци го избират, защото е сгушен и скрит. Поради същата причина е любимо място и за шумни компании и за влюбени, които търсят романтика.
Най-близкият до плажа град е Бяла, който се намира точно над местността и с кола се стига за около 5 минути. Пеша ще се наложи да походите около 30-40, защото се изкачва умерено стръмен наклон. Именно от Бяла туристите, които се отдават на почивка на Кара дере, купуват всичко, от което се нуждаят.
На юг Българското Черноморие също не страда от липса на красиви и спокойни места за летуване. Например Аркутино.
Уникалната местност, която се намира между Созопол и Приморско, става все по-популярна през последните години. Красивият аркутински плаж се намира в буферната зона на резервата Ропотамо. Хубавото му е, че има и платена зона, която е в близост до двата хотелски комплекса в района, и просторна свободна територия, в която може да се намери уединение.
В платената зона има няколко плажни бара, на които освен разхладителни коктейли може да се хапне прясна риба или скара. За съжаление, култовото ресторантче до някогашния мотел, в който са отсядали известни политици от близкото и по-далечно минало, не работи от няколко години.
Цивилизацията в близост до двата хотелски комплекса отстъпва на дивото в южната част на плажната ивица в посока към устието на река Ропотамо. А там, където реката се влива в морето, са едни от най-живописните плажове. До тях обаче се стига или по море, или след пешеходен преход по два маршрута.
Единият вариант е да стигнете с автомобил до бариерата, която забранява навлизането в зоната на резервата, преминавайки покрай резиденция “Перла” край Приморско. Върви се около 20 минути пеша до устието, а теренът е подходящ, ако сте с малки деца, защото пътеката е широка и удобна.
Другият маршрут е по-живописен и по-приключенски - поема се по тясна пътечка, която започва от края на плажната ивица и лъкатуши покрай река Ропотамо, като на места се преминава през гъста лонгозна гора. Навремето при повече късмет можеше да се наеме лодката на прочутия рибар Тотко Ропотамски, който на символична цена превозваше туристи от кея на Аркутино (под недовършения мастодонт от времето на социализма, който трябваше да бъде международен колеж за надарени деца) до устието на Ропотамо.
Само на 2-3 км от устието се намира прекрасен малък залив, наречен Света Параскева. Той също е идеално място за уединение с природата, а до него се стига по маркирана туристическа пътека. Бонус е, че както се придвижвате, може да зърнете елен или сърна, явно по-любопитни от самите вас.
Има и втора пътека през гората откъм тракийското светилище Бегликташ край Приморско. В залива ще попаднете на останки от църква, която според исторически данни е била опожарена от турците. Около храма са открити следи от други постройки и част от аязмо.
Заливът Света Параскева е обвит в мистика и легенди за пиратски кораби, кръстосвали морето, пълни със съкровища. Туристическата пътека до залива всъщност е един от осемте пешеходни маршрута в резервата, които могат да се обходят по време на лятната почивка по Южното Черноморие.
Ако сте на плаж в Аркутино, задължително се отбийте до блатото Аркутино, известно с красивите си водни лилии. Името му означава Мечо блато и е известно с находищата от бяла водна лилия, която цъфти от юни до септември.
Блатото е отделено от морето с пясъчни дюни, на които със сигурност ще видите красиви пясъчни лилии с характерните им бели уханни цветове. Тук се намира най-високата пясъчна дюна на Балканите и тя също е включена в туристическите маршрути на резервата.
Всъщност многото и добре запазени пясъчни дюни около плажната ивица придават на Аркутино онзи неповторим чар и поне засега го пазят от бетоновата инвазия по морето.
Прословутият Миден плаж на Маслен нос е другото култово място, което си струва да посетите, ако сте избрали почивка в района на Приморско. Но трябва да сте подготвени за преодоляване на препятствия, ако ще ходите на плажа не по вода, а по черния път, който се вие покрай бившата резиденция “Перла” на Тодор Живков. Трябва да сте или с джип, или на колело, или просто да извървите около 3-4 км пеша в едната посока по пътеката от тракийското светилище Бегликташ към Маслен нос - последното убежище на тюлена монах.
Има и трети, много по-лесен и романтичен вариант - да наемете корабче от яхтения кей в Приморско. Поне до миналото лято оттам всеки ден тръгваха лодки с туристи за Маслен нос.
Стигнете ли веднъж, ще останете очаровани от невероятния бял миден плаж, над който се извисява малко параклисче. На плажа има само едно заведение, направено от дърво и слама, което вече отвори и посреща първите туристи.
Мястото е любимо и за гмуркачите заради живописните подводни скали наоколо. Тук се намира и прочутата Тюленова пещера, в която преди много години е имало тюлени.
Ако обаче сте от хората, които не обичат да ходят дълго пеша, а и държите на удобствата, по Черноморието ще се намерят места и за вас, и извън големите и известни курорти. На север такъв плаж е Кабакум.
Името означава ронлив пясък. Този плаж е един от най-посещаваните от варненци в сезона. Ври от туристи заради широката ивица и многото хотели и заведения. Намира се между Златни пясъци и Св. Константин и Елена. Характерни за него са чистата вода, финият пясък и чудесните условия за желаещите да практикуват спортни занимания. Пълно е с хотели, така че място за настаняване може да се намери със сигурност. Районът на плажа се поддържа в добро състояние, има платени чадъри и шезлонги, а има и безплатна зона. Подръка могат да бъдат намерени достатъчно кръчмета с прясна морска храна и магазини.
Плажни атракции не липсват, а цената на сянката е по-ниска от тази в останалите курортни плажове край града. Много варненци притежават вили в района или дори си живеят целогодишно тук и заради това слизат на плажа “по пантофи”.
Чужденците пък го избират заради евтините заведения и множеството атракциони, в това число водни колелета, джетове и др. Плажът разполага с безплатен паркинг. До Кабакум може да се стигне и с градски транспорт.
В крайна сметка по българското Черноморие има и достатъчно курорти, както и малки градчета и села, в които може спокойно да ес отседне. Зависи какво иска човек.
ТЕКСТОВЕТЕ ПОДГОТВИХА: ТОНИ ЩИЛИЯНОВА, ДИМЧО РАЙКОВ, АЛБЕНА МАРАШЛИЕВА, ХРИСТО НИКОЛОВ