Пътешествие към миналото и загадките на една удивителна култура

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8331834 Пътешествие към миналото и загадките на една удивителна култура Пътешествие към миналото и загадките на една удивителна култура www.24chasa.bg
Пътешествие към миналото и загадките на една удивителна култура

Какви са били тези тайнствени хора от древността на американския континент, постигнали изумително развитие в такива науки като математиката и астрономията, в строителството и архитектурата, в земеделието и културата? Как да си обясним, че маите, които не познавали ралото, колелото, желязото, принасяли хора в жертва на боговете и без видима причина напускали градовете си, в същото време строели грандиозни центрове и забележителни пътища, създавали възхитителни произведения на изкуството, първи изобретили нулата, разполагали с най-сложния календар и сложна йероглифна писменост, неразчетена изцяло и досега?...

Книгата “Кукулкан слиза от небето” е едно пътешествие към миналото и загадките на една удивителна и малко позната култура, която въпреки усилията на многобройни “детективи” – археолози и специалисти от различни науки – продължава упорито да крие тайните си.

За Мерида, столицата на Юкатан, тръгнах на 20 септември 1978 г. Така ме посъветваха – да отида малко по-рано преди 21 септември, когато е есенното равноденствие. Не съжалявам, защото получих възможност да разгледам някои от по-важните обекти в Чичен Ица – този изумителен исторически и културен център на маите. Там очаквах да присъствам на нещо необикновено – среща с божеството Кукулкан.

На тази дата (както и на 21 март, когато е пролетното равноденствие) според очевидци богът имал навика да слиза от небето. Бях решил лично да се уверя, че явлението не е измислица. Знаех, че за място на приземяването му щеше да послужи внушителната пирамида, носеща неговото име. Испанските конкистадори я наричали Ел Кастильо (Крепостта), тъй като при нашествието установили там своя щаб.
За хората от племето ица пирамидата на Кукулкан е била център на тържествени ритуали и народни тържества. За мен тя е просто едно великолепно творение на човешките ръце, останало като паметник на тази странна, удивителна и загадъчна цивилизация, корените на която водят до най-дълбока древност.

***

В Мерида самолетът пристигна малко след обед. Вече бях посещавал красивия модерен град с дълбоки корени в древността. Нямах уговорени срещи с представители на официалните власти и следователно нищо не ме задържаше. Изгубих само половин час, докато намеря автобуса, в който имах запазено място.

Мерида е на сто и двадесет километра от Чичен Ица. Изминаваме ги за час и половина. В такъв комфортен автобус с климатична инсталация и затъмнени стъкла се пътува удобно и приятно. Асфалтовото шосе не е широко, но трафикът в делничен ден не е много натоварен.

Юкатан е равна, камениста земя, с еднообразен пейзаж. Пред погледа ми летят сухи пространства с измъчени от жажда храсталаци, редуващи се с остатъци от тропическа гора. Имам чувството, че камъните и скалите са повече от дърветата. Знаменитият епископ от времето на испанската конкиста Диего де Ланда още в ХVI век бе написал: “Юкатан е земя с най-малкото земя, която съм виждал”. И въпреки това плодородието не е чуждо на неблаговидния камънак. Благоприятният климат и географското разположение между Карибско море и Мексиканския залив, дъждовете, които вятърът носи откъм морето, правят чудеса – камъните раждат, хората се прехранват, животът продължава.

Юкатан има малко земя, но на нея е отгледана богата култура. Надписите, които често виждам по пътя, неизменно сочат към един или друг исторически център, развалини на стари градове, храмове и пирамиди, към кладенци, наричани от местните хора “сеноте”. Недостигът на вода е превръщал тези кладенци в магнит, около който израствало селище. Изключение прави само грандиозният Ушмал, с който ще се запознаем по-късно.

***

Чичен Ица в превод означава “при кладенеца на племето ица”. Смята се, че трите квадратни километра, на които е разположен градът, за първи път са заселени през V в. сл. Хр. За такова категорично становище няма сериозни доказателства. По всяка вероятност градът е много по-стар. Според някои източници индианците ица са преселници от земите на маите в Петен, Гватемала. С по-ранния период на града е свързана по-старата му част. В нея постройките не са толкова импозантни и не са напълно реставрирани. Славата си на един от най-прочутите центрове на маянската култура Чичен Ица дължи на паметниците от края на Х и началото на ХI в., когато от север нахлуват толтеките, предвождани от своя владетел Кецалкоатъл, който не трябва да се бърка с божеството, носещо същото име. Те побеждават, изменят реда по свой вкус, налагат нещо от стила си (“толтек” означава строител), но по-многочислените маи бързо ги асимилират. Такава поне е най-разпространената версия, поддържана от повечето учени. Има и друга версия – нищо подобно не се е случвало.

Връзките и сходствата между маите и толтеките са предмет на спорове. Разбира се, взаимното влияние е несъмнено. То се доказва от някои храмове, пирамиди и скулптурни фигури на божества, които сякаш са пренесени от толтекската столица Толан (Тула), която е на север от Мексико, в щата Идалго. Не са малко учените, които смятат, че толтеките въвеждат в Чичен Ица елементи на своята религия, налагат човешките жертвоприношения и основните характеристики на техния архитектурен и строителен стил. други, без да отричат приликите, са на мнение, че точно обратното е вярно – маите пристигнали в Тула. В такъв случай би трябвало да се приеме, че маите отишли в Тула, видели, победили и се върнали, натоварени с толтекско влияние. Защото то не съществува в по- старите им паметници.

***

За Чичен Ица е известно също, че жителите му изоставят града си през 90 г. сл. Хр., след триста години отново се връщат и в края на ХII в. го напускат окончателно. На какво се дължи това тяхно странно поведение, е също въпрос, по който няма общо съгласие.

Смущава ме Чичен Виехо (Старият Чичен). Той смущава и някои изтъкнати специалисти. Останалите го отминават мимоходом. Тук няма и следа от толтекско влияние, но именно на това място за първи път се изправям пред образа на легендарния, многообожавания и многопочитания Кукулкан, който за повечето автори е самият Кецалкоатъл. Двете имена имат еднакъв превод – “перната змия” (в езика на маите киче той се нарича Гукумац). Ако наистина е чисто толтекско божество, тогава какво търси в Чичен Виехо преди толтекското нашествие?

Намирам Кукулкан в една непретенциозна постройка, без каквито и да е орнаменти върху фасадата. Дълга е повече от четиридесет и пет метра и широка близо шестнадесет метра. В центъра фасадата е разделена от полуразрушено стълбище, което се издига на петнадесет метра – до самия таван на сградата. Във вътрешността има осемнадесет помещения и аз търся входа откъм южната страна, който ще ме отведе при голямата мистерия на Чичен Ица.

Предназначението на сградата е неясно. Наименованието – също. Акабцииб е вероятно модерна измислица. В буквален превод означава “писане в мрак” (или в мъгла). Не е трудно да се разбере защо.

Южният вход ме въвежда в почти тъмен салон. В дъното му виждам обработена плоча – метър на седемдесет и пет сантиметра – със странен релеф. Божеството в него представлява брадат мъж. Чертите на лицето му нямат нищо общо с индианските. Прическата му е украсена с пера.

Пред него е поставен някакъв съд или ваза, която за специалистите обикновено символизира слънцето. От двете му страни, както и над вратата, се виждат йероглифи, изсечени или “изписани в мрака” на тази зала. От тях е разчетена само датата, която според “дългото броене” от календара на маите отговаря на 879 г. сл. Хр. Не е ли любопитно? Какво по-голямо доказателство, че градът е бил заселен от маите преди идването на толтеките, че Кукулкан е бил там, когато първите завоеватели надникнали през вратата на Акабцииб?

Най-близо до Акабцииб е Караколът (охлюв – исп.) – един от най-интересните археологически паметници в Чичен Ица, изграден върху масивни тераси. Това е единствената постройка с кръгла форма в цялата територия на маите. Името си носи от спираловидната стълба във вътрешността, която води към малка “лаборатория” на върха. На стените са оставени три тесни отверстия. Предполага се, че през тях жреците звездобройци са наблюдавали небесните тела. Независимо от противоречивите мнения Караколът е известен като астрономическа обсерватория.

Надниквам в малко популярния кладенец Штолок (игуана), но не спирам при него. Бреговете му не са така стръмни, водата е чиста и индианците са го използвали като основен питеен източник. Знам, че домашният адрес на бога на дъжда Чак Моол не е тук, и продължавам покрай пирамидата на Кукулкан. Пред нея и пред централното стълбище винаги се трупат много хора. Не се присъединявам към тях. Тази пирамида съм оставил за следващия ден. Най-хубавото оставям за накрая.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Култура

Излезе бр. 1 на сп. "Съвременник"  за 2020 г.

Излезе бр. 1 на сп. "Съвременник" за 2020 г.

Излезе брой 1. за 2020 година на най-авторитетното списание за литература "Съвременник". В него са представени романът "Нощен влак" от Мартин Еймис; поезия от Иван Теофилов, Федя Филкова, Йоргос Хулиарас и др.; разкази от Джоан Силбър, Ема Клайн, Джонатан Бъкли, Керана Ангелова, Анна Матвеева, Лъчезар Лозанов и др

Клуът за народни танци "Чанове" празнува 15 г.

Клуът за народни танци "Чанове" празнува 15 г.

Най-големият круб по народни танци "Чанове" празнува 15 г. с уебинар по родолюбие. Първото живо предаване е на 5 април от 13 часа Най-големият клуб по български народни танци - „Чанове”, ще отбележи 15 години от създаването си с първия по рода си УЕБИНАР ПО РОДОЛЮБИЕ С КЛУБ „ЧАНОВЕ И ПРИЯТЕЛИ”, насочен към хилядите им членове и приятели от

Младежкият театър и Софийската филхармония събират пари за респиратор и защитни облекла за ИСУЛ

Младежкият театър и Софийската филхармония събират пари за респиратор и защитни облекла за ИСУЛ

Младежкият театър и Софийската филхармония организират обща кампания, с която искат да наберат за респираторен апарат, защитни облекла и дезинфекционни материали за УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". "Софийската филхармония се присъединява към инициативата на Младежки театър "Николай Бинев", който инициира дарителска кампания

Детският радиохор с диригента Венеция Караманова
СНИМКА: НДК

Детският радиохор вече на 60 г. Ще празнува през октомври пак в НДК (Видео)

Преди дни Детският радиохор на БНР навърши 60 г., но планираният концерт в зала 1 на НДК бе отложен. “Концерт ще има през октомври, вече говорихме с НДК за нова дата”, казаха от екипа на радиото. Специално за празничния спектакъл бивши хористи идват от цял свят, някои за да бъдат участници в него, а други - специални гости

Борислав Велков

Председателят на НДК: Правим всичко възможно да съхраним и пренасочим културните събития

Пред нас стои тежко житейско и професионално изпитание, казва Борислав Велков, който е председател на Съвета на директорите на НДК НДК - мястото, където културният живот на страната ни буквално се случва във всяка от залите на Двореца, сега прави всичко възможно културните събития и дейности да бъдат съхранени и пренасочени тогава

Народният театър пуска онлайн постановката "Опит за летене" по повод Деня на театъра

Народният театър пуска онлайн постановката "Опит за летене" по повод Деня на театъра

По повод професионалния си празник днес екипът на Народния театър реши да подари на всички свои зрители напълно безплатно онлайн излъчване на на един истински театрален шедьовър от активния ни репертоар – „Опит за летене". "Отваряме за вас вратите на виртуалния салон на Голяма сцена точно в 19:05 часа на този адрес да се насладите на гения Йордан

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Култура

И Болшой театър пусна онлайн спектаклите си

И Болшой театър пусна онлайн спектаклите си

Московският Болшой театър е поредният голям световен оперен театър, който пуска онлайн спектаклите си по време на коронакризата. Те започват днес от 17 часа българско време с „Лебедово езеро“ с участието на Светлана Захарова като Одета-Одилия, Денис Родкин като принц Зигфрирд и Артемий Беляков като Ротбарт. Спектакълът е заснет през януари 2015 г

Румен Радев: Духът на творците продължава да лекува душите ни

Румен Радев: Духът на творците продължава да лекува душите ни

Честит Международен ден на театъра на всички представители на театралната общност и на българската култура и изкуство! Това написа президентът Румен Радев във фейсбук.  Вижте какво написа още той. Българският театър никога не е опустявал, дори и в най-трудни времена. Защото духовната връзка между твореца и всички, които вярваме

СНИМКА: ИК "Труд"

Скучно ви е? Намерете любимите си четива в ИК "Труд"!

Изправени сме пред ситуация, за която никой не е подготвен. В тези предизвикателни времена следваме всички изисквания на правителството и местните власти. Приспособяваме се към непрекъснато променящата се ситуация и се опитваме да не спрем възможността да получавате книгите на ИК "Труд" до всяко кътче на България

СНИМКА: Софийска опера и балет

От 17 ч. днес гледайте "Джоконда" от Понкиели в страницата на Софийската опера

Скъпи приятели на Софийската опера, щастливи сме да получаваме Вашите съобщения за комфорта, удоволствието и радостта, с която ни споделяте, че Ви даряваме, благодарение на инициативата ни да бъдем близо до Вас с перли от оперни и балетни постановки, със SOFIA OPERA PEARLS STREAMS, написа Пламен Карталов, директорът на Софийската опера и балет

Снимка: Pixabay

Краки филми за едно кафе време ни радват по време на карантината

Карантината е време за дълги кафета и късо кино. Поне така изглежда сега, когато няколко платформи за късометражни филми обявиха, че пускат кратки филми, които да изгледаме с удоволствие, докато си седим вкъщи.  "Кинематограф" обявиха, че всяка сутрин в 8 ч ще пускат нов филм.  "Нашият „Месец на българското кино” предприе неочаквано развитие след

“Силата на навиците” от Чарлс Дюиг е за промяната в живота

“Силата на навиците” от Чарлс Дюиг е за промяната в живота

Достатъчно е да променим един ключов навик, за да постигнем значима промяна. До този извод стига американският журналист Чарлс Дюиг в задълбочената си книга “Силата на навиците”, издадена от ИК “Хермес”. След сериозно проучване на навиците на отделни хора, на големи компании и дори на обществото като цяло

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber