В Исландия геотермалното езеро е лазурно, но с нулева прозрачност, в Малта е бистро като сълза
Дългите уикенди могат да бъдат релаксиращи по различен начин. Алтернатива на градинските барбекюта и тежките трапези можем да намерим в задграничните пътувания. Ако посетим някоя съседна държава, няма да се измъкнем от балканската атмосфера - най-вероятно отново богати софри, но с автентична сръбска, гръцка, турска, румънска или македонска музика.
В ерата на евтините самолетни превозвачи и безвизовото европейско пространство можем да си позволим и по-далечни дестинации в рамките на неколкостотин лева, като организираме пътуването си сами. Предлагам ви кратко бягство в околностите на две европейски столици, които се намират на противоположните краища на Стария континент.
Рейкявик и Ла Валета се различават почти във всичко, но имат
емблематична
туристическа
атракция
с еднакво име
Синята лагуна (Blue Lagoon) е уникално привлекателно място, което си струва да се посети, дори ако имаме на разположение само по един уикенд в столицата на Исландия или Малта.
Исландия, Рейкявик
Исландия, окъпана в слънце. Пътувам с микробус до Синята лагуна - само 40 километра от столицата. Зад прозореца се редят прекрасни гледки! Планински върхове до края на хоризонта, сурови вулканични скали, обрасли с арктически мъх, малко, но красиви къщички и широк път с гладък асфалт. Слънчевият ден (май месец е) повдига живака на термометъра силно нагоре и мога да се радвам на доста висока като за тази част на годината температура - плюс осем градуса.
Малта, Ла Валета
Малта, окъпана в слънце. Днес - 5 септември, е един от 320-те дни в годината (статистически), в които слънчевите лъчи заливат цялата държава. Пътувам до Синята лагуна - някакви 30 километра от столицата, тоест прекосяване на страната от единия край до другия. Навън се откриват прекрасни гледки. Чудесна архитектура на гъсто застроени градчета, малки парчета обработваема земя с екзотични насаждения, красиви заливчета зад всеки завой на неравното шосе и поредните прекрасни гледки към Средиземно море. По обяд слънчевите лъчи поддържат показанията на термометъра на същото положение вече от месец - 32 градуса. Пътувам с градски автобус китайско производство. Той е нов, модерен и като за такава тълпа от пътници предлага доста комфортни условия за пътуване. Има само един недостатък - мощният климатик поддържа 20 градуса и силно навява.
Последната част от пътя преодолявам с корабче. Морският бриз, лекият душ от морските вълни и разказите на стария малтийски морски вълк превръщат 32-та градуса в съвсем поносима температура.
Исландия. Стигаме до Синята лагуна. След пътуването през равнината, покрита с черни вулканични скали, където изглеждаше, че никакви форми на живот не са възможни, се открива лагуна, над която мистично се вдига пара. На втори план се вижда електроцентрала, която използва геотермални води и над която се вият огромни облаци бяла пара.
Синята лагуна на полуостров Рейкянес в Исландия - това са два свята. Огромна промишлена сграда на електроцентралата, абсолютно непасваща на обкръжаващата я природа, и очарователна лазурна лагуна, която живописно залива скалистата равнина и създава хармонично единство между сушата и водата. Интересното е това, че едното е свързано с другото, съществуването на лагуната не е възможно без функционирането на електроцентралата. Промишленият комплекс е бил построен от американската армия през седемдесетте години на миналия век. Идеята горещата вода, изхвърляна от електроцентралата, да се използва за рекреативни цели, дошла на исландското правителство след напускането на острова от янките в края на миналото столетие.
Малта. Доплувахме до Синята лагуна. Възхитен съм от това, което виждам! Синята лагуна е живописен залив между островите Комино и Коминото. Преди да стигнем, на хоризонта се виждаха само масивните крайбрежни скали на Комино, а в далечината се очертаваха суровите скални форми на остров Гозо. Капитанът на нашия кораб умело лавираше между скалите, а аз бях озадачен какво толкова ще видим в тези скални пустинаци. След последния завой дъхът спира в гърдите - картинка като в рая! Лазурна прозрачна вода, пясъчно дъно на залива, пясъчни плажове и острови, притеглящи със своето очарование и тайнственост.
Островчето Комино е било заселено още през III век пр.н.е. Легендата разказва, че тук нимфата Калипсо е държала като затворник Одисей цели седем години. По време на голямата блокада на Малта от турците през XVI век островът е бил изселен. Векове наред малкият залив е бил използван от пиратите, защото е бил изключително подходящ като укритие. През
XIX век хората се върнали на острова и до края на 90-те години на XX век там
живеели 12 души,
които се занимавали
със земеделие -
отглеждали
главно кимион
Отглеждането на това растение имало вековни традиции, от него идва и наименованието на Комино. През седемдесетте години на миналия век лагуната си я харесали хипитата, но не били добре приети - да не забравяме, че Малта е получила своята независимост от англичаните едва през 1964 година и всяка проява на глобализъм е била приемана като налагане на колониални обичаи.
В края на деветдесетте години островът отново е бил “колонизиран” от швейцарците по мирен начин. Купили земя и построили малък много луксозен хотел. Във връзка с това трябвало да осигурят на гостите плаж и транспорт до “голямата земя”, т.е. до островите Малта и Гозо.
Исландия. До Синята лагуна мечтаех да стигна от момента, в който реших да пътувам до Исландия. Това бе такава любов от пръв поглед (в пътеводителя). Пристигнахме на голям паркинг между вулканичните скали, пълен с луксозни автобуси и скъпи коли. Алеята към SPA комплекса водеше през черни базалтови скали.
Welcome to Blue Lagoon (“Добре дошли в Синята лагуна”) - посрещат на входа усмихнати красиви служителки на комплекса. Ценоразписът започва от 6990 ISK (исландски крони) за билет за възрастен - около 50 евро. Всеки посетител получава гривна с чип, която, освен че служи за ключ на шкафчето, има и зареден кредит от няколко хиляди крони. Той може да бъде похарчен в заведенията на обекта. Всичко е добре означено, ясно, уредено, осигуряващо комфорт и изключващо каквито и да е затруднения. Шкафчетата са широки, удобни, елегантни чехли, хавлия и халат очакват клиента, топла връзка към лагуната, панорамна тераса с удобни шезлонги и релаксираща музика.
Самата лагуна представлява езеро с геотермална вода с постоянна температура 37 градуса.
Лазурен цвят на
водата, но нулева
прозрачност
Плиткото скално дъно (най-голямата дълбочина е 180 см) е покрито с бяла рядка глина, която е много здравословна за кожата.
Част от посетителите си правеха лицеви маски от нея и затова имах странното чувство, че съм на карнавал във Венеция. Такава лечебна глина в ексклузивни опаковки на доста закръглени цени видях по-късно в луксозните козметични магазини на Рейкявик.
По време на моето посещени гостите бяха около 200. Имах чувството, че сме едно голямо семейство. По средата на лагуната се намира бар с островна конструкция, където не трябва да се излиза от водата, за да се поръча нещо. А там предлагаха такива изкушения във форма на студена бира и бяло вино - при 37-градусовата температура на водата питие, струващо си греха. Обикалях три пъти бара, докато се реша да се спра и да поръчам една бира. Барманката - русо ангелче, ми казва на развален английски с полски акцент, че нищо не плащам, само трябва да доближа чипа до касовото устройство. Разплатих се на излизане от комплекса - 8 евро.
Малта. За малтийската Синя лагуна мечтаех от момента, когато реших, че ще посетя средиземноморската държава. Изгаряше ме любопитството да сравня тази лагуна с онази, намираща се 3000 километра на север.
Пристигнахме в заливче, където бяха акостирали стотици лодки, катери, катамарани, яхти, корабчета. Бреговете на лагуната бяха осеяни с чадъри, и навсякъде, докъдето стигаше погледът, туристи. Тълпи, глъчка, оживление. При добро желание и малко късмет на скалистия бряг на Комино може да се намери шезлонг или 2-3 квадратни метра за разпъване на хавлията. Алтернативата е близкият отсрещен бряг на остров Коминото, където се простира
чудесен пясъчен
плаж, но дотам
може да се стигне
по вода
Гмурнах се в лагуната. Какво удоволствие, разкош, фантазия!!! Водата чиста като сълза, освежително хладна (23 градуса), прозрачна. Доплувах до островчето, а там - пещера, която води директно към откритото море. Изкуших се да продължа, плувайки по-нататък. За пръв път попадах в такова място - малко мрачно и зловещо, но затова пък колко живописно! На места водата ставаше много студена и тъмна, не достигах дъното (по-късно гмуркачите казваха, че дълбочината достига 4 метра). Но аз плувах по-нататък. След като стигнах до морето, прекрасните гледки възнаградиха усилията ми. Невероятни картини - скали, извисяващи се на 150 метра в най-различни чудни форми, и разбиващи се в брега морски вълни.
На връщане, проправяйки си път през тълпата, стигнах до лодката, която трябваше да ме откара до остров Гозо. Попитах капитана дали има време да си купя бира. Отговори ми утвърдително, но се учуди защо ще давам толкова пари, след като тук бирата струва евро и половина, а там, където отиваме, е два пъти по-евтина.
Исландия. В студения неделен следобед самолетът плавно се откъсна от пистата на летище Кефлавик в полет до Варшава. След няколко минути в илюминатора се показа Синята лагуна. Скътана в скалите между изгасналите вулкани, привлекателна, девствена, чиста като сълза. По-нататък се редуваха заснежените върхове на поредните изгаснали вулкани и още нататък - безбрежната шир на Атлантическия океан. За миг в далечината видях откъснал се от материка айсберг, който ми припомни за друга идея, възникнала при обмислянето на пътешествието до Исландия. От перспективата на България в близко съседство се намира остров, който е 50 пъти по-голям от колонизиралата го държава Дания - Гренландия. Но това е тема за някой следващ дълъг уикенд.
Малта. В знойния неделен следобед самолетът плавно се откъсна от пистата на летище Ла Валета в полет до София. Почти веднага в илюминатора се показа Синята лагуна. Скътана в скалите на Комино и Коминото, привлекателна, девствена, чиста като сълза. По-нататък прелетяхме над остров Гозо и се понесохме над синевата на Средиземно море. Не след дълго под нас отново се появи суша и когато надвиснахме над вулкана Етна, си припомних за друга идея, възникнала при обмислянето на воаяжа до Малта. В близко съседство се намира остров, който е сравняван с топка, ритана от ботуша, наречен Апенински полуостров - Сицилия.
Рейкявик - Малта, 2019