На 18 г. българинът е бил най-младият участник във виетнамския Dancing Stars
Шест минути, един танц и няколко истории - емоционални и потресаващи, на хора от гей общността в Чечня, където да си хомосексуалист, все още се смята за престъпление, това представя документалният филм на 24-годишния българин Коста Каракашян “Чакайки за цвят” (Waiting for color). Той спечели голямата награда “Люмиер” на кинофестивала “Синеданс” в Отава.
Идеята за филма му хрумва преди 2 години, докато все още учи танцово изкуство и хореография в Колумбийския университет в Ню Йорк. “Аз също съм част от ЛГТБ общността. Когато научих за ситуацията в Чечня, се почувствах зле за това, което се случва там. Въпреки че има много международни организации, които се опитват да помагат, няма адекватна реакция”, казва Каракашян. Започва да чете много журналистически материали по темата. “Навсякъде ситуацията беше представена много чисто - само като факти, нямаше никакъв емоционален заряд. Казах си, че искам като танцьор и режисьор да направя нещо, което да достигне до повече хора, да покаже колко е тъжно случващото се и по някакъв начин да ги направи съпричастни”, спомня си артистът.
По случайност на съдбата именно тогава в университета имал класове по скрийнденс - хореографиране на танц, който да бъде заснет с камера. Влязъл в контакт с други талантливи артисти, които знаел, че безвъзмездно ще се включат в проекта. За да създаде хореографията в “Чакайки за цвят”, той се вдъхновява от
реални интервюта на
хора, които са били
измъчвани в Чечня
Тях получава от руската ЛГБТ организация. “Имаха тези, мисля, че бяха 37 анонимни интервюта. От тях направих един събирателен образ. В него има истории както на мъже, така и на жени”, обяснява Каракашян. След това се събира с екипа, за да заснемат краткия филм в изоставен склад в Бруклин.
Танцьорът е родом от Пловдив и макар че от 5-годишен се занимава със спортни танци, в началото планирал да учи медицина. “На 18 г. обаче ми изскочи възможността да замина във Виетнам и да участвам в тяхното Dancing Stars като танцьор и хореограф”, разказва Каракашян. Предаването вече има 7 сезона и във всички танцьорите са предимно българи. Един от тях - Даниел Денев, кани и младия Коста да се присъедини в 5-ия сезон.
“Бях най-младият в
предаването и си
казах, че мога да
върша това
професионално
Видях колко възможности има навън човек да се занимава с танци и да изкарва прехраната си по този начин. Смених специалността в университета. Постепенно се ориентирах повече към кинорежисура, за да може танцът, който правим, да достига до повече хора”, разказва Каракашян.
Родителите му винаги са подкрепяли артистичните му идеи. Не изневеряват на това и когато се отказва да учи медицина, въпреки че майка му, баща му, двете му лели и баба му са доктори. “Много се радваха, че някой ще продължи традицията, но когато в крайна сметка реших да се занимавам с танци, отново абсолютно ме подкрепиха. През януари, когато представяхме “Чакайки за цвят” в България заедно с фондация “Сингъл Степс”, родителите ми дойдоха на събитието. То се казваше “Къде сме ние: ЛГБТ общността в Чечня, България и Западна Европа”, казва Каракашян.
Името на документалния филм избира заради символиката на различните цветове на ЛГБТ общността и на знамето им (то включва цветовете на дъгата, като всеки цвят има свое значение - б.а.). “Ситуацията в Чечня продължава да е обречена. Всички активистки групи и международни организации са се ориентирали просто да евакуират хората и да им помагат да се установят някъде другаде, например в Холандия, Германия или Канада, вместо да се опитат да направят радикална промяна там. Постепенно, според мен, чрез положителни примери може да стане такава. Всъщност покрай филма записах магистратура по защита на човешките права в Италия. С нея искам да изследвам как положителните примери на ЛГБТ общността, отразени в медиите, постепенно могат да направят страните по-толерантни и по-съпричастни”, разказва танцьорът.
“Сега в България се наблюдава огромна кампания на дезинформираност от хора и политици, които се опитват просто да всеят някакъв страх, без значение дали ще е от мигранти, дали ще е от гей общността, или от някоя друга група. Просто да се създаде чувство за страх, за да бъдат останалите по-лесно манипулируеми”, казва танцьорът и допълва: “За да има повече толерантност, хората трябва да видят, че има различни около тях и че
тяхното различие не е
нещо страшно и няма
причина да се съдим
за него
В България липсва и положителен пример от самата ЛГБТ общност - нямаме певци или актьори, които открито да кажат, че не са хетеросексуални, а това може да покаже, че няма нищо страшно в различното”, смята Каракашян.
Той подготвя нов филм, който се казва “Поглед от ръба”. За него си партнира с хореографката и режисьорка Стефани Ханджийска. “Идеята дойде, докато бяхме в Египет. Правехме разни танцови видеа по улиците. Казахме си: “Няма ли да е много яко в България да направим танцов филм, който да покаже колко разнообразна е природата и обществото ни”, спомня си артистът. Двамата пишат проект до националния фонд “Култура”, който го финансира. “Композиторът, операторът и монтажистът от “Чакайки за цвят”, които са ми съученици от Колумбийския университет, дойдоха специално до България за новия проект”, казва Каракашян.
“Поглед от ръба” е късометражен филм, който показва историята на 6-има души, които търсят своето място и себе си. “Ние виждаме тези герои, които постоянно прескачат от една локация към следваща. Това, което ги пренася, винаги е някакъв емоционален момент”, уточнява артистът. Филмът е заснет на 12 културно-исторически локации в Бълария.
“Като завършим постпродукцията, след Нова година сме измислили много амбициозна програма за кандидатура във фестивали. Надяваме се да има международна премиера, след която да го върнем в България наесен”, казва Каракашян.