Поетът прави голям концерт в зала 1 на НДК на 15 октомври
След броени дни - на 15 октомври, авторът на много от най-големите български хитове Александър Петров събира изпълнителите на своите песни на голям концерт в зала 1 на НДК. “Хич не се прави лесно такова събитие, сам се занимавам с цялата организация”, казва поетът. И вероятно е така, на една сцена ще качи емблематични имена в българската рок музика - “Тангра”, “Сигнал”, Б.Т.Р., “Фактор”, Д2, Кирил Маричков, който заедно с Б.Т.Р. ще изпее няколко песни. Ще бъдат още Стенли, Боби Косатката и Ния Петрова, която миналата година спечели “Гласът на България”. Младата изпълнителка е племенница на Александър Петров, а пред публиката тя ще представи много популярно парче с нов аранжимент.
В сетлиста на концерта “Рок поезия” ще бъдат включени общо 24 песни. Ще звучат “Нашият град”, “Любовта, без която не можем”, “Оловният войник”, “Жулиета” на “Тангра”, “В друго време, в друг свят” на “Сигнал”, “Сто надежди” на Б.Т.Р., “Тук и сега” на Д2 и други.
Автор на многобройни парчета, с които израстват няколко поколения българи, Александър Петров има съвсем друга мечта като дете, много далеч от музиката. Представял си, че един ден
ще стане археолог,
изглеждало му много приключенско, без пряк началник, работно време и най-важното - скитане по света. Но така станало, че завършил българска филология и се надявал да се занимава с журналистика. “Тогава беше много трудно без протекции да започнеш работа във вестник или в националните радио и телевизия”, разказва поетът. Докато се чудел какъв път да поеме, срещнал Борис Карадимчев, който му предложил да напише песен. До този момент Александър Петров дори за удоволствие не е писал стихове, но решил да пробва. Така през 1980 г. се ражда “Нашият град” на “Тангра” и още първата му песен се превръща в хит.
На следващата година имало конкурс за написване на песен за 8 декември. Пак с Борис Карадимчев решават да опитат, въпреки че участвала тежката артилерия - членове на Съюза на писателите и на композиторите. “Изобщо не се притеснявах, бях неопитен и не го мислех”, казва поетът. Двамата написали “Богатство”. За тази песен на “Тангра” Александър Петров разказва, че донякъде е автобиографична. Първите две години като студент изкарал във Велико Търново, защото не му стигнал балът за Софийския университет. Та там живеел на едно таванче точно под звездите, имал зла хазайка и в парчето разказал своя собствен живот.
Третия удар прави с “Любовта, без която не можем”. “Всеки е преживял любов, която го е наранила, и в песента се събира болката на всички, които са я преживели”, казва той.
Навремето в музикалните среди всички се познавали, събирали се на едни и същи места. Така покрай веселбите обсъждали и нови песни. В някакъв момент започнал да пътува с “Тангра” по турнета. А синглите се създавали без предварителна тема, просто решавали да направят нещо ново. Започнал да работи и по техни музикални идеи. Обяснява, че всяка мелодия носи някаква характерна емоционалност и авторът на текста трябва да я долови. Музика и думи така трябва да се напаснат, че да се получи завършено цяло - като ансамбъл от дрехи.
Сега има много студиа, нощни клубове, много мераклии за слава. Конкуренцията е много агресивна и се искат сериозни инвестиции за създаването на една песен и клип към нея. А преди са били само две медии и въпреки това авторските права, които получавали, били в пъти по-високи. Сега всеки използва каквато музика си иска и не иска да плаща, има закон, но той не се спазва.
“Никога не ми е било трудно, сега има друга естетика, друга чувствителност. Нямаш никакъв шанс някой да ти обърне внимание, ако напишеш историята за хазяйката с каничка с кафе. Много се материализира естетиката, изчезна романтиката”, казва Александър Петров.
Дори в най-трудните години на прехода не се е изкушил да смени жанра и да започне да пише за попфолк изпълнители. Обяснява, че никога не би допуснал да си развали шестицата, винаги е имал самочувствието, че работи изключително добре и заради временни трудности не би се променил. Категоричен е, че
човек трябва да
работи за името си
Не се е случвало по времето на комунизма да забраняват негови песни. На няколко пъти е имало корекции от тогавашната комисия, която приемала текстовете. За “Безсъние” на Чочо Владовски дали препоръки да се сменят думите “мотори”, “блудници”, “рокери”. Той се съгласил, но не направил промяната и песента била записана в оригиналния вариант. За щастие, нямало последствия.
Сам променя обаче друго свое много известно парче от първите години на прехода - “Последен валс”. “Развод” вече се въртяла с огромен успех и решил да напише нещо ново пак с езоповски език. Първоначално текстът трябвало да гласи: “Днес танцувам последно танго...”. Но си казал, че звучи прекалено агресивно и страстно. Искало му се да бъде по-широко скроен, хората да погледнат на живота от птичи поглед, с ирония и усмивка, и го променил на “Последен валс”. Като приключил с финалния вариант, разпечатал текста в десетина бройки. Събрал няколко музиканти от Синьото кафе, където се събирали по това време, качили се в две таксита и отишли в студио да запишат песента. Никой не знаел какво ще пее, на място уговорили подробностите и всеки от сборната формация записал своята част.
През годините Александър Петров печели всички големи награди на музикалните конкурси у нас, и то по няколко пъти. Два пъти печели и най-голямото отличие “Златният Орфей”. “Беше вълнуващо.
Но не съм
очаквал награди,
защото не бяха орфейски песни със 101 цигулки, тромпети и помпозни аранжименти. И двата пъти ми се ходеше на море, там ставаше страхотен купон. Първия път предложих на Кристиян Бояджиев да направим някаква песен, за да отидем в Слънчев бряг. Една седмица с толкова много колеги си беше страхотно преживяване. И направихме “Близо до мен”, която Вили Кавалджиев изпя. Втората награда беше за “Петък полунощ” на Валди Тотев”, припомня си поетът.
Единственият път, когато му докривяло за липса на признание, е, когато излязъл филмът “Оркестър без име”. Негова е песента “Оставаме”, но името му не било включено във финалните надписи.
Продължава активно да пише, едно от последните му парчета е “На прага” на “Тангра”, която в момента много успешно се върти в ефира. Две песни прави за предстоящия албум на Кирил Маричков. Други две създава за Стенли. Работи и с Жоро Янакиев от “Сигнал”.
Винаги пише текстовете си на ръка, после ги преписва на компютър. Пази си пишещата машина, от която са излезли десетки хитове и ще я дари, ако някой ден се направи музей на българската поп и рок музика.
Съхранява си и чернови на знакови песни. Преди време намерил оригинала на “Вдигни очи” с поправките и го подарил на президента Петър Стоянов, който наистина много се зарадвал и го сложил в рамка.
Другата голяма страст на Александър Петров са пътешествията. Обикаля света с жена си Милена и с дъщеря им Бояна. Още от самото начало на запознанството със съпругата му им тръгнало на приключения. Срещнал я на улицата и я заговорил. За първи път си казал, че иска да остарее с това момиче. Две седмици по-късно ѝ предложил да се оженят в Хавана, където тогава работели нейната майка и неговият баща. Той бил на 33 години, а бъдещата му жена - на 22 г. Купил самолетните билети, а майка му, която била художник в модна къща “Лада” и изпаднала в ужас, че той ще е по гуменки и дънки, ушила за нея бяла лятна рокличка. Подписали в посолството ни в Хавана и заминали за Варадеро. Сега дъщеря им е на 30 години. Учила счетоводство в Щатите, където и останала да живее, а преди две години се омъжила за американец, но сватбата била в Кейптаун. Именно Бояна станала причина да започнат екзотичните пътешествия по света. Предложила им, вместо да се виждат в България, да си правят някъде заедно екскурзии. Ходили са във Филипините, Камбоджа, Тайланд, Индонезия, Сингапур, Виетнам, Южна Африка, Ботувана, Зимбабве, Австралия, Нова Зеландия и т.н. Не пътуват организирано с агенция, а сами си правят програмата ден по ден. Тръгват с по една раница, за да не губят време в чакане на куфари. “Така си много мобилен. Оставили сме Европа за стари години, тя е твърде цивилизована”, смее се поетът.