Харизмата му се подхранва от почтеност в живота и неотстъпчивост в справедливи каузи.
Медицината на новото хилядолетие използва драстична интелектуална сила, за да вижда в детайли вътре в тялото, да премоделира собствените имунни клетки да лекуват рака, да дава втори живот чрез трансплантации и да опитва принтиране на органи.
Едновременно става все по-щадяща и безкръвна. Например фантастичните само допреди едно поколение време операции в сърцето и мозъка без отваряне на тялото и главата.
Разделителната черта между добрата медицина и най-добрата медицина днес е
интелигентното
използване на
силата по
неразрушителен
начин
Това е и житейският подход във всяка област на лекаря с 4 медицински специалности проф. Иво Петров, медицински директор на “Аджибадем Сити Клиник - Сърдечно-съдов център” и многократен национален консултант по кардиология и инвазивна кардиология. Той е едно от новите и надпартийни лица в листата за общински съветници на ГЕРБ в София.
Известен е сред хората с простичкото описание “специалиста по сърцата”. И в това също има нещо повече от буквално определение. Близкият му кръг знае, че на ниво лекар и човек притежава чувствителност да разбира чуждата емоция и болка. Това е в дъното на силно развитото му гражданско чувство и непримиримост към изкривяването на понятията за отговорност, ред, морал, национални идеали.
В директорския му кабинет - така му казва, а всъщност е семпло бунгало в двора на болницата, стената срещу вратата е като в музей на патриотизма. Закачил е карта на военните успехи на България, автентичната сабя на участник в Балканската война и копие на портрет на Левски.
Професорът по сърцата често казва, че пътят към просперитета ни като общество минава задължително през уважението към хората, дали живота си, за да я има България. Написано звучи високопарно. Когато говори обаче, искреността му е толкова убедителна, че увлича дори най-обезверените.
За харизмата му помага и това, че
отдалече усеща
кухите каузи и
ги заобикаля
Убедителен е благодарение на доказаната в личния живот и в професията му отдаденост и липсата на пресметливост на човек, който знае 2 и 200.
“Аз съм момче от село. Родителите ми са живели 5 г. разделени, защото баща ми е следвал в Хавана, а през това време майка ми ме е отглеждала сама. След като се преместихме да живеем в София, повече от 15 г. бяхме под наем в една стаичка с тоалетна.
Като млад лекар
заплатата ми беше
12 долара
- разказва сегашният директор и търсен лекар проф. Петров. - През най-трудните години, когато нещата бяха катастрофални и България буквално летеше в пропастта, много лекари, учители, творци станаха шофьори на такси, продавачи в магазин, берачи на плодове в чужбина. Казах си, че трябва да направя нещо да се експонирам в медицината така, че да не съм принуден да изоставям професията, която обичах. Откъснах се от семейството си и отидох да специализирам в чужбина, за да оцелеем.
За да специализирам
в чужбина, взех заем
от двама приятели
и от родителите ми,
за да тръгна. Едновременно работех и специализирах. Преходът от обучаващ се лекар към такъв, който може да преподава наученото, беше период на огромни лишения. Медицината не е професия, а мисия, трябва да ѝ дадеш цялото си внимание, цялото си сърце, иначе не ти се получава.”
Като национален консултант по кардиология и инвазивното ѝ направление бавно - поради съпротивата на системата - но неотстъпчиво налага справедливостта повече хора да имат достъп до модерното лечение на инфаркта и инсулта. Онези “безкръвни” процедури, при които през кръвоносен съд на крака или ръката умни устройства стигат до тромбите и ги обезвреждат.
“Много неща трябва да бъдат променени не само в медицината и здравеопазването. Нашето поколение, което беше призвано при излизане от диктатурата да създаде модерна държава, не успя. Всички сме виновни, че не използвахме многото възможности, които имахме, за да направим модерна и просперираща България. Бяхме подложени на изпитанието да оцелеем. Когато дъщеря ми Глория беше бебе, в 4 сутринта отивах да се редя за кисело мляко за жена ми, за да може да я кърми. Много хора ще си спомнят подобни примери. Тази трудна ситуация допринесе да се срутят драматично ценностите, да се изкривят представите. Дивашкият капитализъм от онези първи години деформира нормите. Това, че виждам недостатъци, не ми пречи да съм позитивен. Шансът е да приемем, че
всички ние
трябва първо
да дадем на
държавата,
за да може тя да ни “извади” и предостави това, което очакваме. Ако не се коригират отношенията между нас самите, правилната промяна отново няма да се случи. И в същото време промяната не може да дойде без подкрепата на тези, които я управляват. Това би накарало много хора отново да повярват в държавата”, казва проф. Петров.