Ето разказа на София Симеонова, спечелил първа награда на "Братя Мормареви"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7666228 Ето разказа на София Симеонова, спечелил първа награда на "Братя Мормареви" Ето разказа на София Симеонова, спечелил първа награда на "Братя Мормареви" www.24chasa.bg
София Симеонова

Тази седмица фондация “Братя Мормареви” раздаде за 13-и път годишните си награди за млади таланти на перото. Първо място в категорията “Разказ” взе София Симеонова, ученичка във Втора английска езикова гимназия “Томас Джеферсън”, с творбата си “Добре дошла в Париж”. Впрочем есето ѝ “Поколение(то) Z” също бе оценено високо от журито. По нейна препоръка награда получи и преподавателката ѝ Елена Трифонова. Втора награда в същата категория спечели Кирил Димов от Казанлък за “Момичето от квартала”.

В категория “Есе” лауреат за 2019-а година е Лъчезар Йорданов от Казанлък със съчинението си “Различните днес”. Награда получи и неговата преподавателка Валентина Димова, която той самият номинира. Втора награда за есе спечели Доротея Железова от Варна за “Гъсеницата се превръща в пеперуда”.

Наградените в конкурса “Братя Мормареви”
Наградените в конкурса “Братя Мормареви”

Днес публикуваме двете творби на победителката в категория “Разказ” София Симеонова - наградения разказ и есето, което журито също много харесало.

“Добре дошла в Париж”

По прозорците на автобуса от летището към Париж се стичаха малки капки и образуваха дълги ленти от горната чак до долната рамка. Отразяваха светлините на движещите се автомобили и осветленията на малките магазинчета право в лицето ми.

Хората из улиците изглеждаха спокойни. Някои от тях отпускаха дим през присвитите си устни, докато ходят с бърза крачка. Други не отделяха погледа от обувките си. Останалите бяха туристи. Миризмата на града запълваше гърдите ми с едно носталгично чувство от предишното ми идване. Обичам Париж!

На път за апартамента, в който щях да отседна за следващите два месеца, разглеждах внимателно инструкциите, между които бяха “пуснати” няколко тъпи френски шегички. Бъдещият ми съквартирант обаче не беше французин. В профила си в Airbnb беше записал, че е поляк, който живее извън “системата”, работи на свободна практика, има чувство за хумор и че умее да мие само тоалетната. Съквартирант мечта!

Нямах търпение да разбера дали образът му в главата ми ще се докосне до реалността. Отворих тежката порта, на която беше залепен огромен номер 125 - точно по описанието. Запътих се по дългите и тесни стълби и щом преброих петнадесет стъпала, бях пред вратата.

Отключих

внимателно и

влязох в тази

“парижка

мизерия”,

която вече беше моят дом.

Остра миризма се заби в синусите ми. Цигари, смесени с тежък, но хубав мъжки парфюм. Паркетът скърцаше в унисон със звука от влачещия ми се куфар. Погледът ми веднага се спря на бележка, залепена на хладилника в миниатюрната кухня. Буквите бяха големи, написани с розов флумастер:

S’il te plait ne mange pas de mon repas! J'ai une salaire minimal!

-Jon

“Не ми яж от храната! На минимална заплата съм!”

-Йон

От любопитство отворих хладилника, налепен с магнити. Вътре имаше един сос, малко хляб и две ябълки.

Колко странно е всъщност да се влюбиш в нещо толкова многостранно като Париж. Да приемеш всичките му страни и странности с отворено сърце. Бях повече от любопитна, докато чаках комшията по споделеното ни жилище да се върне и да се запознаем. Беше окачил странни картини на човешки лица и фигури в коридора, може би негово творчество. Под всяка имаше малка жълта бележка, на която на френски беше изписано името на картината: “Ръждясалата мивка”, “Бременността на една котка”, “Портата, разделяща безкрайността и крайността”….

Картините бяха

пълни с емоция, която демонстрираше индивидуална история.

Открехнах вратата на стаята му. Във всяка ниша на стената имаше по една ароматна свещ. Бюрото му беше обсипано с листа, моливи, чорапи и други детайли. Имаше поне пет пепелника, пълни с фасове, и две кутии цигари, от най-силните. Разхвърляни дрехи увиваха леглото като завивка. Бяха шарени и странни. Дрехи, които мъж с традиционна сексуалност не би облякъл. Побързах да се прибера в “моята” стая. Йон се беше постарал да я оправи и да изглежда приветливо за парите, които искаше като наем. Поне донякъде.

Отворих прозореца. Гледката беше към вътрешния двор на сградата, строена вероятно преди повече от столетие, както повечето сгради в квартала. Беше 19,08 и се носеше уханието на печен хляб, вино, ванилия и масло. От отворените прозорци се чуваха различни звуци - кълцане от нож, скандал, песни, тропане и може би - прокарване на четка за рисуване през бяло платно. Тези звуци ме приспаха.

Не след дълго чух трясък от външната врата. Станах развълнувана от леглото и излязох в коридора.

Пред мен стоеше

момче на около

20 с изрусена

коса, обеца

между двете

ноздри

и леко унесено изражение. Очите му бяха изморени, но изразяваха доброта и спокойствие, което ме привлече. Бе облякъл високото си и добре оформено тяло с дълги, цветни дрехи, избродирани с различни форми - един добре подбран хаос.

Трябваше ми известно време, за да го анализирам. Когато погледът ми се върна на очите му, Йон ме гледаше леко изплашено.

Благодарих за гостоприемството и се представих, а вместо отговор той изчезна към кухнята. След минута ми донесе лист на който пишеше:

“Ням съм. Изразявам себе си без звук. Добре дошла в Париж!”

“Поколение(то) Z”

СОФИЯ СИМЕОНОВА, ВТОРА АНГЛИЙСКА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ “ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН”

Следобед. Май.

Денят чувства меланхолия към идното лято. Автобусът се клати, като че ли плава в морето, а по прозорците се стичат сълзите на деня. Имам надежда все още, че ще зърна мисъл, очертана по нечие изражение.

До мен седят четири ученички - красиви, но празни.

Заслушвам се в разгорещеният им разговор. Обсъждат утрешния тоалет на една от тях.

- Боже, колко ще си секси! Всички ще са вперили поглед в това бразилско дупе. Направо ще го разбиеш този, гаджето ти!

- Наистина! - обади се друга.

- Само като те види - ще се възбуди и ще иска да правите секс. Но ти трябва да се дърпаш. Мъжете са на този принцип - колкото повече се дърпаш, толкова повече се влюбват в теб. А когато му пуснеш, сексът ще е УНИКАЛЕН! А накрая пък, ще свърши върху тази секси поличка…

Момичето, за което става въпрос, се разкиска лигаво.

- Боже, колко ви обичам! Никога няма да имам по-искрени и добри приятелки от вас!

Не се сдържах и ги погледнах. Всяка една от тях беше с дамска чанта, клин на “Найк” и маратонки. Веждите им бяха прекалено дълги и квадратно очертани в началото. Държаха телефоните си в ръце и две от тях чатеха, дъвчейки дъвки.

Огледах ги. След това се обърнах рязко и извадих слушалките си.

Веднага щом чух музиката - се успокоих.

След три спирки в автобуса се качи момче. Бях го забелязвала преди, често се возеше заедно с мен сутрин, затова реших да се запозная с него. Все пак бяхме от един квартал и винаги хващахме автобуса в “и четиридесет и две”.

Той седна до мен и аз събрах кураж да питам за името му. Но точно в този момент до съзнанието ми стигна мелодията, която се носеше от слушалките му. Тази остра и влиятелна мелодия, която бе поробила цялото поколение Z. Сръбска музика, чалга, поп фолк или каквото е там…

Тогава, сякаш този безумен звук се заби в гърдите ми. Отново върнах своята мелодия в ушите си и слязох на следващата спирка.

Не мога да променя тези хора. Иска ми се. Бясна съм, че съм неспособна. Но това е тяхната мелодия. Единственото, което мога да направя, е да се уча от тяхната реалност и да създам по-добра за себе си. Това сме. Поколението зет.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Култура

Проф. Константин Дочев КАДЪР: БНТ

Археолог: Медальонът на Омуртаг, продаден в Ню Йорк, е оригинален

Въпросните два медальона са изключително рядка археологическа находка. Предполага се, че с тях Омуртаг е награждавал приближените си. Това каза проф. Константин Дочев, който лично е участвал при разкопките край Царевец, където е открит единият от двата златни медальона с лика на владетеля. Златният медальон на хан Омуртаг беше продаден на търг в

70 000 италианчета търсят спасение от мизерията

70 000 италианчета търсят спасение от мизерията

“Детският влак” на Виола Ардоне е роман, написан по действителни събития. Италия е съсипана от Втората световна война. Малкият Америго, се оказва едно от 70 000 деца, откъснати от бедстващите им семейства, за да заживеят временно в по-заможния Север. “Детският влак” вече 5 месеца е бестселър в Италия

2020 г.: Четем Джоджо Мойс, Сандра Браун, Даниъл Силва

2020 г.: Четем Джоджо Мойс, Сандра Браун, Даниъл Силва

ИК “Хермес” не забравя и българските писатели През изминалата година българските читатели отново имаха възможност да се насладят на интригуващи нови заглавия със знака на ИК “Хермес”. Освен романи от обичани български и чужди автори, през 2019 г. бяха публикувани красиво илюстровани детски издания, здравни книги

Ако не можеш да решиш задачите на детето

Ако не можеш да решиш задачите на детето

Премиерата на продължението на забавната книга е на 22 януари Няколко славни майки и бащи ще застанат пред вас, за да си кажат всичко. Две години след успеха на “Да оцелееш като родител” на пазара вече може да откриете неговото още по-смешно продължение - “Да оцелееш като родител 2” (ИК “Сиела”) със съставители Елисавета Белобрадова и Красимира

Небойша Брадич - режисьор на "Цигулар на покрива", Марияна Арпсенова - директор на театър, Анна Пампулова - гост -хореограф и Юли Дамянов - главен диригент

Сърби поставят “Цигулар на покрива” в Музикалния театър

Хитовият бродуейски спектакъл “Цигулар на покрива” се поставя в България за втори път тази година. Спектакълът разказва историята за бедния млекар Тевие, който е изправен пред дилемата да следва повелите на традицията на едно отиващо си вече общество или да разреши на дъщерите си да послушат сърцето си

Николай Урумов в моноспектакъла “Мъжка задушница”
СНИМКА: АРХИВ НА ТРУПАТА

Николай Урумов в уникален моноспектакъл по “Видрица”

Гостува в Театъра на армията на 2 февруари Един сладкодумец ни въвлича с историята си в Българското възраждане по незабравим начин. С любов и неповторимо чувство за хумор той ще ни разходи сред обикновените българи от онези времена - такива, каквито ги е видял по улиците, кръчмите и домовете им. Ще ни разкаже също и за делото на Апостола

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Култура

Нов тираж на “Дипломацията”

Нов тираж на “Дипломацията”

“Дипломацията” на Хенри Кисинджър (книгоиздателска къща “Труд”) е монументален и полемичен труд. Авторът първо отговаря на въпроса какво е “дипломация, сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем, обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс

Росен Михайлов в танцовия пърформанс “Стрелата на Хераклит”.

Росен Михайлов е Златен бог в танцов пърформанс

49-годишният хореограф и танцьор Росен Михайлов ще бъде Златен бог в танцовия пърформанс “Стрелата на Хераклит” в петък вечерта в театралната зала на Софийския университет “Св. Климент Охридски” “Алма Алтер”. 60-минутният спектакъл, какъвто се прави за първи път в България, се опитва да преведе на сценичен език някои от основните философски идеи

СНИМКА: "Радио Китай"

Новите акценти в тазгодишния новогодишен концерт на Китайската медийна група

Вчера успешно приключи първата репетиция за новогодишния концерт на Китайската медийна група по случай Пролетния празник. Над 600 зрители и медийни представители изгледаха спектакъла, съобщав "Радио Китай".  Подобно на предишните издания и този път концертът включва главно музикални изпълнения, танци, скечове

Пристани на ума и сърцето - „Джуншугъ“ (Видео)

Пристани на ума и сърцето - „Джуншугъ“ (Видео)

Скъпи приятели, през последните години в Китай е много популярно нещо, което тук наричаме „разходка из книжарници“. Тъй като китайската държава насърчава активно четенето, логично се появяват и много красиви, със собствен неповторим стил книжарници. Днес ще ви отведа до една такава, която се казва „Джуншугъ“, намира се в Пекин

Проф. д-р Семерджиев - новият стар ректор на НАТФИЗ

Проф. д-р Станислав Семерджиев стана ректор на НАТФИЗ за четвърти път

Общото събрание на НАТФИЗ избра за свой ректор проф. д-р Станислав Семерджиев, с подкрепа от 93%. Той ще оглави Академията за четвърти път (2003-2007, 2007-2011, 2015-2019, 2020-2024). До настоящия момент няма друг законно избран ректор в страната с четири мандата. Гласуваното доверие е спечелено с реформи в методологията на образование

Наградите бяха обявени тържествено в Първо българско читалище "Еленка и Кирил Д.Аврамови"

Мариян Беленкий е 53-ият лауреат в конкурса за къс хумористичен разказ "Алеко"

Писателят Мариян Беленкий от Израел е 53-ият лауреат в Международния конкурс за къс хумористичен разказ на името на Алеко Константинов. Той бе обявен в Свищов на тържественото честване по повод 157 години от рождението на Щастливеца.Традиционният конкурс се организира ежегодно от община Свищов, редакцията на вестник „Стършел“ и Международната

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber