Най-лошото в професията ми са пътуванията
Италианската звезда Марио Бионди ще направи концерт в зала 1 на НДК на 18 октомври. За него казват, че е достоен наследник на Бари Уайт заради тембъра на гласа му. Соул изпълнителят идва по покана на Национален дворец на културата и фондация “Аполония”, а концертът е част от турнето му за 2019 г.
Бионди има зад гърба си издадени 9 албума, като последният излезе през март 2018 г. и носи заглавието Brasil.
- В музикалната индустрия сте от доста време, започнали сте да пеете в църковен хор, това ли ви запали по музиката?
- За всичко трябва да благодаря на баща си, който ме запозна с музиката и ме научи да я обичам. Когато бях на 12, влязох в църквата в Катания, където съм роден,
чух григорианските
хорали
(типични за католическата църква - б. а.) и моментално се влюбих в тях. Започнах да ги уча на латински език и беше невероятно.
- Църковната музика влече ли ви все още?
- Често слушам госпъли - те са друг вид църковна музика. Влюбих се и във вокални групи като New York Voices и много други. Една от любимите ми песни в този стил се казва High and lifted up и определено трябва да се чуе.
- Нещо друго, което бихте препоръчали да чуем?
- О, израснах с Ал Жаро и по-специално албума му от 1983 г. Песента, която всички трябва да чуят, се казва Not like this и е една от любимите ми. Жаро е и един от хората, които ме вдъхновиха и запалиха толкова много по музиката. Като малък бях заобиколен от негови касетки, които започнах да слушам по-сериозно, като навърших 12, и го приемам като ментор.
- Мислили ли сте да разчупите малко и да пробвате различни музикални стилове?
- Задължително. Не се ограничавам по никакъв начин. Слушам рокендрол, хевиметъл, както и класическа музика. Също така и от време на време пея рок или поп... Просто съм си влюбен в музиката като цяло. Когато е добра, няма как да не я обичаш, какъвто и стил да е.
- Работите с много музиканти....
- За което съм късметлия! (Смее се.)
- Имате ли любима история с някого от тях?
- За мен винаги е голямо удоволствие да колаборирам с различни музиканти. Преживяването е неописуемо, но винаги ще запомня срещата си с Бърт Бакарак. Той беше много близо до сцената и точно когато излизах, той просто се пресегна, удари ме в корема и ми каза: “Човече, ти си жесток, нали знаеш!”.
- С кого бихте искали да работите? Жив или мъртъв.
- Майкъл Макдоналд също е един от любимците ми след Ал Жаро, но обичам много от новите певци като Джон Ледженд или Лейди Гага. Определено бих пял с тях, както и с много други.
- Кое е любимото нещо от професията ви?
- Мога да ти кажа най-лошото. (Смее се.) Пътуването. Често ми се налага да спя по самолети, чакални, коли и къде ли не. Един мой добър приятел, с когото работя често, обича да
заспива подпрян
с лакти на масата,
докато вечеряме. Просто си захърква. Наистина липсата на сън е ужасна. Понякога работим спали само по два часа, което никак не е достатъчно.
- Предполагам е и трудно, ако си семеен човек?
- О, семеен човек съм и още как. Баща съм на 8 деца - 4 момчета и 4 момичета. Запазил съм баланса. Най-големият е на 23, а най-малкото е на 3. Може би трябва да напиша цяла книга за тях - историята е дълга (Смее се). Две от момичетата дори идват на турнета с мен като беквокалистки, но в момента работят с друг италиански певец.
- Ревнувате ли?
- Напротив, много се гордея с тях. Чакам две от момчетата да попораснат малко - единият свири на барабани, пиано и китара, а другият пее и свири на китара. Нямам търпение да ги взема с мен на турне.
- Имате ли си рецепта за писане на песни?
- Това е странен момент за всеки артист - когато създаваш песен. Не е нещо, което очакваш.
Може да ти
се случи в колата,
докато караш, или дори в тоалетната. Усещаш, че нещо се появява в мозъка ти и бързаш да го запишеш по някакъв начин. Затова съм толкова благодарен за новите технологии - мога да извадя телефона си и (започва да пее). След което имам времето да работя над записаното, да го надградя и оформя.
- Знам, че бързате да хапнете, но… Предстои ви концерт в София...
- За който съм изключително трогнат и благодарен. Нямам търпение да се запозная с българската публика.
- А слушали ли сте българска музика?
- Оооо, разбира се. Българските гласове са световноизвестни, направо са чудо. Наистина съм влюбен в български женски фолклорни хорове. Когато ги чух за пръв път, бях пленен от цялата феерия от гласове. Само жени! Изумително.
- Вие сте добре запознат с музикалната индустрия…
- За жалост...
- Какво бихте променили в нея?
- Хората, които работят в нея. Всичките. Хората без вкус, без вродената любов към музиката… Всички хора, които работят само за пари. Парите не са правилният път към музиката. А сега ме извини, но умирам от глад и този ориз изглежда прекрасно.