Почти няма мъж, който да не е хващал въдица в ръка, а истинските фенове на риболова се множат непрекъснато. Лятото и лятната ваканция са чудесно време за това хоби. Напоследък все по-модерен стана риболовът в съседните на България държави и най-вече в Гърция, а една от най-желаните и търсени риби е дорадото.

Предлагаме ви откъс от „Българска риболовна енциклопедия – трето допълнено и преработено издание”, от който ще научите всичко за дорадото, както и подробности за тънкостите при улова му. Наслука!

Дорадо

Научно название – Coryphaena hippurus

Название на гръцки – кинегос (ловец)

Описание и особености

Дорадото има странично сплескано тяло, но най-запомнящото нещо у него е височината на главата в челото и на тила! От там към опашката тялото се стеснява и дава много стремителен силует на рибата. Гръбният плавник е дълъг, опашката и гръдните перки са сърповидни.

Без съмнение дорадото е една от най-красивите риби при спортния и любителския морски риболов изобщо. Гърбът е синьо-зелен с метален блясък. Странично тялото се прелива в невъобразимо хармонични нюанси на златисто-зеленикави цветове. Предните гръдни перки са жълти, оранжеви или син металик. Щом обаче рибата умре, тази вълшебна ярка премяна бързо помътнява и се изгубва.

Максималната дължина на дорадото е 2 метра, с тегло 40 кг. Обичайно ловените риби са по 6 – 10 кила. Видът е топлолюбив и обитава океаните и моретата в тропическите и субтропическите води. В Гърция и Турция може да се лови главно през лятото и есента, докато водата още е топла. Когато тя изстине хищникът изчезва навътре в морските простори, следвайки пасажите с дребните риби.

Ако някой е ненаситен – това именно е голямата корифена, както още наричат дорадото, а не набеденото фагри. Дорадото живее само до 4 години и почва да се размножава още към 6 – 8-месечна възраст! Затова трябва да ловува като за световно из морските дълбини, та да порасне за година-две до към метър дължина!

Видях дорадо за пръв път в Гърция. Както си ловях на плувка в пристанището – огромен силует с бясна скорост се понесе между бетонната стена и носовете на лодките. Онемях – рибата беше към метър и на слънцето се преливаше в цветовете на дъгата… Дребните риби се разхвърчаха панически и видях как звярът захапа една през средата и я погълна!

Станах, но змеят продължи да се носи покрай бетона, буквално в краката ми, за да преследва дребните риби. Тогава зърнах и подробности – стоманено сините предни плавници с яркожълта основа. Гледката беше изумителна!

Скочих да вързвам някакъв воблер, ама с треперещите ръце – къде ти... Животното преспокойно си ловуваше пред мен и докато стегна такъмите, си офейка навътре…

Стръв

Най-доброто за дорадото са летящите риби, но с тях могат да се снабдят само колегите, ловящи в открито море далеч от брега. Дорадото ги дебне около плаващи в морето туфи водорасли, под които те обичат да се крият.

Печените гръцки и турски капитани, които водят въдичари в морето, хващат летящи риби с една плаваща голяма рогозка. Тя се пуска зад лодката с въжета на няколко метра. Летящите риби отиват да се скрият в нейната сянка. Тогава рогозката се загражда с тънка мрежа и така се улавя най-добрата за Средиземно море жива стръв! За основна храна на този хищник се приемат и калмарите, които рибата търси и в дълбоките водни пластове.

В Средиземно море следващият доказан деликатес са малките до 40 см заргани. Може да се опита и на други видове живи риби, като кефалчета и спарита, но те не са така привлекателни за кинегоса. Истината е, че дорадото рядко ще атакува мъртва рибка, но на някаква жива и сребриста все пак може да се нахвърли.

Зарганчетата и летящите риби се закачат с особен такъм от две куки – едната зад гръбната перка към опашката, а другата на гърба отпред. Куките трябва да са от № 1/0 до 4/0.

Такъми и методи на ловене

В Средиземно море дорадо се лови предимно на тролинг от лодка, а от брега на леко и на воблер. На дъно няма особен смисъл, защото рибата ловува предимно близо до повърхността. Прътът трябва да е здрав, щото като удари мускулестото бичме от 7 – 8 кила – наистина нема лабаво!

Основното влакно е монофил поне 0,45 – 0,55 мм, а още по-добре е да се ползва плетено яко влакно. Поводите са поне 0,35 мм и шоклидерът – 0,55 – 0,60, се връзват от флуоркарбон, за да не ги вижда във водата зорката ловуваща твар.

За плувка се слага яка като за щука тапа, а още по-хубаво някое голямо булдо, което се пълни наполовина с вода, за замятане надалеч. Вирбелът на монтажа е задължителен.

При риболова на воблер се ползват средни на размер примамки, които газят до 2 – 4 метра. Тук основното влакно е плетено, с шоклидер здрав флуоркарбон и карабинер. Общо взето дорадото е дневно ловуваща риба, но гони и рано сутрин, и привечер. От лодка може да удари на пилкери при тролинг или на жива стръв – летяща риба, скумрия или калмар. Рядко атакува през нощта.

Присъствието на дорадото се издава лесно – то напада шумно дребните риби на повърхността с характерно пляскане и силно последователно бухване в серия. Тогава дребосъкът хвръчи във всички посоки! Ако има такива атаки, се замята близо до тях. Там се пласира и воблерът. Докато хищникът пляска, примамката се подава в обсега му и това е. Независимо дали сте от брега или от лодка – това е начинът.

На малък зарган обаче е по-различно. Зафичвате го навътре и понеже живее дълго на куката, той сам обикаля из морето и прави отчетливи апетитни вибрации за хищника. Добре е основното влакно да се потопи след хвърлянето с върха на пръта, за да остане стръвта навътре и да не се образува шкембе.

Кълване и момент на засичане

Ударът на дорадото е зверски! Най-често плувката внезапно изчезва, влакното се изпъва и върхът на пръта се свива. Незакрепените въдици като нищо си заминават в морето, ако авансът не е предвидливо охлабен…

На воблер екшънът също е страховит! Рибата първо задържа за кратко, а в следния миг здравата забива. Тук от решаващо значение е предварително авансът да е регулиран, защото убоденият звяр потегля с бясна скорост, като същински биологичен джет, и може да скъса линията, както се казва като едното нищо....

Откачания има, особено при живата стръв, когато риболовецът не е изчакал изпъването на линията, а е засякал при топването на плувката, когато дорадото още не е нагълтало както трябва, а и “шкембето” не е обрано. Затова след потъването на плувката се изчаква за поне 4 – 5 секунди и тогава се засича. В случай че влакното вече се изпъва или върхът на пръта е наведен – засичате незабавно – пък каквото сабя покаже!

Заключение

Страхотна риба – бърза, красива и мощна! Истинска благословия е, че и за българските въдичари има близки морета, в които могат да хванат дорадо. Така че, който вече е вадил мощния хищник се е изкефил на макс, а на колегите, на които им предстои тепърва да се срещнат с него – наслука и много велики мигове при надвиването на това истинско живо торпедо!

След забиването на куката рибата бясно пори водата. Често тя прави поредица от скокове, каскади и обръщания, за да се освободи и затова с право се смята за истински Game fishing противник.

За нея риболовното списание Marlin magazine пише, че е обикновена и изключителна едновременно! Обикновена, защото е широко разпространена и изключителна не само с борбеността и скоковете си, но и с вълшебните си цветове – неоново, златистозелено, искрящо жълто и наситено метално синьо!

Рекордът с въдица е от 1976 г. край Коста Рика – 39,498 кг.

Кулинарни качества

Дорадото е типичен хищник – само мускули под кожата. Месото е с приятен лек вкус, но не е много трайно. Рибата трябва веднага да се сложи в хладилна чанта или в натрошен лед. Най-вкусна е изпечена на фурна. В Япония, Тайван и особено на Хаваите се смята за изключителен деликатес и местните я наричат махи махи.

На английски името на дорадото е Dolphinfish. Затова повечето спортни риболовци не искат да обясняват публично, че са ловили “делфини”, които, както се знае, са защитени бозайници.

Постепенно хавайското “махи махи” вече се ползва масово в САЩ, Австралия, Канада и другаде вместо английското име на корифената. В Гърция и Турция също е високо ценена риба и често рибарите си я оставят за тях, без да стига до пазара…

Из „Българска риболовна енциклопедия – трето допълнено и преработено издание”

Книгата може да поръчате тук!