30 г. по-късно усмихнатото лице на демокрацията намери щастието в дребните неща от живота
Знаете ли какъв е вкусът на наденица, печена върху лопата в жарта на пещ на парен локомотив?
Или какво е да яздиш кон по скалистите планини на Патагония при пориви на вятъра до 130 км/ч?
А представете си да обикаляш 3 часа около дърво само за да намериш точния лъч светлина за перфектната снимка?
Като от бездънна торба с мърдащи изненади една крехка жена вади тези и още десетки истории. Истинска пътешественичка и авантюристка - това е днес Лияна Панделиева, която преди 30 г. стана известна като усмихнатото лице и символа на младата българска демокрация.
В началото на 1990 г. 19-годишната Лияна работи като секретарка на Иван Гарелов в “Панорама” и по съвместителство - репортер на материалите на руски език. Няма общо с политиката, но през офиса ѝ ежедневно преминават всички нейни лица. Хората, които пишат най-новата българска история. И така един ден
Петко Симеонов я кани
да стане лице на СДС,
а лидерът д-р Желю Желев потвърждава офертата.
Така усмивката на Лияна грейва от плакатите на синята партия (от които тя днес не е запазила дори и един за спомен), а самата тя става водеща на основните митинги на СДС.
Но и до днес пази един буквално огнен спомен от първата си публична проява в Търново. Разтреперана след първите си думи пред близо 10 хиляди човека, тя отстъпва от микрофона и само миг по-късно усеща удари по тила и по главата, а после някой я поваля по очи. Оказва се, че буйната ѝ коса е пламнала от свещта на стоящия в съседство поп, а композиторът Стефан Димитров я спасява.
Политическата ѝ “кариера” обаче приключва бързо. Големи сини имена ѝ предлагат да влезе в листите им и да стане депутат, но Лияна отказва. Днес не съжалява за това.
“Ужасно е да навършиш 20 г., да не знаеш дори кой си, а хората да си мислят, че си носител и изпълнител на мечтите им. Много наивно си мислех, че ако се махна поне за малко, после ще продължа живота си като преди. Е, никога не стана като преди. Не намерих сили обаче да се задържа по-дълго в друга държава - просто не издържах. Затова и дъщеря ми се роди в България и тук си останахме. Ако трябва да решавам отново с опита си от днес, не знам дали бих постъпила пак така. Поех обаче достатъчно от аромата на политиката,
видях с очите си
личната ненавист
между лидери,
договорките,
които правеха, и как започнаха да уреждат близките си на подходящи постове. Властта отива на хора, които безогледно гонят интересите си - това е особен вид бизнес, съвсем не само у нас”, прави равносметка Лияна.
След по-малко от две години в Америка, когато се завръща, никога вече не поема ангажимент към СДС. От партията правят поредица от опити да наложат ново лице, което да нарекат символ, усмивка, дете, но не се получава.
10 години по-късно
Лияна завърта кратка
“авантюра” с БСП,
като опитва да обясни - по-скоро от яд, някакъв вид “протест срещу люпенето, люспенето и веенето на долни гащи в СДС”. През 2001 г. режисьорът Нидал Алгафари я привлича за водеща на предизборните изяви и кампанията на БСП на парламентарните избори. Приема предизвикателството - като журналист ѝ е интересно да види и кампания, коренно противоположна на тази от 1990 г. Включва се в едно събитие в Благоевград, гърмът обаче е толкова силен, че тя не успява да обясни ролята си, която не е нищо повече от “бум”. Остава ѝ обаче петното, че е била от “другата страна”.
“Преди години много значим и до днес български политик ми каза: “Моето момиче, ти ни се водиш, ни се караш. Решила си, че някаква истина и някаква чест са от значение - не е така, повярвай ми!”, с което окончателно ме убеди, че тази работа не е за мен”, смее се тя. Става бизнес репортер, а темите туризъм и транспорт са нейната сфера на работа.
Продължава да ѝ е странно, че 30 г. след първите митинги все още я спират на улицата. А тази година, точно на рождения ѝ ден, служителка в банка помолила за автограф и посвещение, а после дори настояла за селфи. Други я намират в социалните мрежи - защото харесват онова, което пише, или да я упрекнат, че е излъгала надеждите им.
“Трудно ми е да си представя как след 30 г. продължаваш да се сърдиш за липсата на собствена реализация на 19-годишно тогава момиче, което си виждал на плакат? Нелепо е всяко обвинение за облагодетелстване - не съм била депутат, не съм била в бордове, не съм оглавявала фондове. За всичките години единствената ми държавна работа беше като пиар на БДЖ за период от 8 месеца”, разказва Лияна. Но определя тези 8 месеца като фантастични.
“Доказах на практика, че говоренето за железницата може да се промени от неприкрит гняв и критика към разбиране и симпатия - и от страна на колегите, и от пътниците. Доказах, че хората обичат своята железница и са склонни да ѝ прощават. Българските парни локомотиви би трябвало да са национална гордост, а машинистите, които влагат гигантски, къртовски труд, за да ги поддържат живи, би трябвало да са сред популярните лица на България”, категорична е тя. За железницата, за историята на влаковете, за хората, които реално работят и я държат жива, може да говори дълго.
“В машината на локомотива 16.27 с машинист Алберт Иванов съм яла най-вкусната закуска - баничка, препечена в разпаления като лава огън на машината. А за обяд Алберт сложи на лопатата наденичка и хлебче. Няма по-вкусен обяд! Машинистите са майстори на готвене в огъня - кога ще си опекат охлюви, друг път
в комина на
локомотива слагат
плик за печене със
заек, морковки и бира
и докато пристигне на крайна гара, заекът е направо мозък”, усмихва се при спомена Лияна. И разказва за още една легенда на парната сила - Ангел Алексиев, който е “таткото” на прословутия най-голям и най-стар парен локомотив, известен като Баба Меца. След едно от пътуванията с такъв влак, когато офталмолог вади от двете очи на Лияна сажди, тя се научава да пътува с кърпа на главата и плътни по лицето очила за... конни надбягвания.
И така, къде е днес - 30 г. след промените, усмихнатото момиче на демокрацията?
Животът ѝ се върти около писането, конете, фотографията и пътешествията с дъщеря ѝ Ванина. Лияна е дългогодишен журналист - завършила е публична реч в НАТФИЗ, учила е съвременна политическа философия в Англия, специализирала е в Би Би Си и Ройтерс.
През годините е работила за различни медии, а в момента е на свободна практика. Причината е, че домашният ѝ любимец изисква много грижи и време. Да има кон, била нейна дългогодишна мечта. А любовта ѝ с Лин е от първото възсядане на мощната му фигура и вече 4 г. са неразделни. Той живее в базата в Ихтиман, но Лияна е всеки ден при него.
“Не ти притежаваш
кон, а той теб
Честна дума - гледането на пеленаче е по-лесен проект! Познаваме се толкова добре, че с тялото си знам точно какво е намислил, а той знае как ще реагирам, когато направи нещо. Свои сме си и се обичаме много”, разказва тя. Лияна е любител ездач, но е щастлива да познава лично мнозина от световния елит на конния спорт и да пише професионално на тази тема, като посещава някои от най-значимите състезания в Европа. Язди от 14 г., но твърди, че истинската езда е велико умение, а тя “просто се държи на коня”.
Другата ѝ страст е фотографията, а снимките ѝ са като картички. Фотоапаратът винаги е с нея, макар наскоро да си купила за първи път телефон заради камерата му. Вече има една самостоятелна фотоизложба “Късчета Америка” с уникални кадри от дивата природа на САЩ. Първите си снимки прави на 9 г., почва да се упражнява как да улови гущери и мараня в пустинята на Либия, където живее с родителите си. През 2009 г.
неин кадър е
публикуван в
годишника “101
най-добри
снимки на National
Geographic”
Много от красивите си снимки прави по време на пътешествията, които си организират двете с дъщеря ѝ Ванина. Тази година тя става на 27 г. и е плод на любовта на Лияна с американец по време на престоя ѝ в САЩ.
В момента Ванина живее, работи и учи в Калифорния, откъдето е американският ѝ род. Близка е с лелите си и с много на брой братовчеди, а баща ѝ загива в катастрофа преди време. “Ванина вече ме изпревари с много дължини във всичко - отличничка е, но е длъжна да е, защото е с пълна стипендия, работата ѝ спори, вече е алпинист, катери върхове, сега покорява 6-хилядник в Боливия”, гордее се майка ѝ. Оставила е вече на Ванина организацията на пътуванията - за пътешествието в Латинска Америка имали 48 страници с резервации.
Панделиева е успяла да се докосне до държави по целия свят, без Австралия. След като дъщеря ѝ е доброволец в Танзания, където преподава английски на малки деца, в края на ангажимента ѝ двете отиват в Занзибар, на следващата година са в Чили, Аржентина и Перу. Там Лияна разбира що е то височинна болест.
Дни наред пие шепи
хапчета, а на
последното изкачване
по баира Ванина я
носи 120 м на гръб,
за да стигнат до 4860 м. Денят им започва обикновено около полунощ, правят походи по 6-8 часа, за да видят изгрева. Затова, по настояване на Лияна, голямото им пътешествие тази година е водоравно - какво по-ниско от карибски круиз, а после и малко от красотите на Колумбия, но нищо над 3000 м.
Обещала е на приятели, че ще напише книга за приключенията си по целия свят. Но не туристически справочник, а споделени емоции, усещането да откриваш. “Влюбена съм в Перу, но книгата започва с премеждия в Чилийска Патагония. С Вани сме на коне, движим се по скалиста пътека, преминаваме дълбока река, от едната страна е урва, духа ни вятър с пориви до 130 км/ч, а аз мисля, че всеки миг ще загина. Всеки европейски спортен кон би загинал при такива условия, но местните багуалес са адаптирани към такъв живот. Катеренето по скали с кон няма допирна точка с ездата. Признавам, че умрях от страх. След 3 часа на коня нямаше сила, която да ме накара да се кача на него по пътя назад. И се върнах пеша, но тогава разбрах колко устойчив е бил конят при поривите на вятъра. Без кон под себе си трябваше да прегръщам скали и дървета, за да се задържа”, потреперва от спомена Лияна.
Писането на книга обаче е много по-трудно от статия. За да обясни повече за Патагония, започнала да търси информация и така попаднала на първия пътепис от това място, издаден през 1880 г. от лейди Флорънс Дикси. Тя пък била вдъхновена от издание на Джулиъс Биърбом от 1878 г. След като прочетох и двете книги, просто искам да се върна отново - суровата Патагония е невероятен магнит въпреки вятъра и бурите, казва тя.
“Понесох своята порция от бездънно тежки мигове, отчаяние, безпомощност и неверие. Откак навърших 40 и напук на всички суеверия го празнувах на три пъти, животът ми стана онова, за което съм мечтала винаги. Любовта в личния ми живот дава енергия, вдъхновение и опора във всичко, което преживявам”, казва Лияна. От любов на стари години се научила да кара ски и през последния сезон карала на писти успоредно с великия Марсел Хиршер и сред световни и олимпийски шампиони, с някои от които вече се познава.
“Всъщност да съм почти на 50, е прекрасно усещане - изпълнена съм с идеи, проекти, богата съм с изключителни приятели и скъпо семейство. Повече не трябва”, усмихва се Лияна.