Помолихме известния историк проф. Пламен Митев да състави кратък тест, свързан с Освобождението на България. Така всеки може да провери какво знае за Освобождението на България. Вижте въпросите и отговорите към тях.
Проф. Митев е сред най-изявените ни познавачи на възрожденската история на България. Завършил е история в СУ “Св. Климент Охридски” и е преподавател в катедрата по история там. Професор е от 2013 г. Автор е на над 100 научни публикации (книги, студии и статии).
1. Кой руски генерал
ръководи десанта на
р. Дунав при Свищов
на 15 юни 1877 г.?
А) Михаил Скобелев
Б) Николай Обручев
В) Михаил Драгомиров
Г) Йосиф Гурко
1. Десантът при Свищов
влиза в учебниците
Отговор В
Десантът на основните руски сили в района на Зимнич-Свищов, осъществен успешно през нощта на 14 срещу 15 юни 1877 г., се ръководи от командира на 14-а пехотна дивизия генерал-майор Михаил Драгомиров (1830-1905).
Роден в семейство на офицер от полски произход, той учи първоначално в родния си град, а по-късно в Константиновското военно училище. Офицерската си кариера започва като прапоршчик в лейбгвардейския Семьоновски полк. През 1856 г.
завършва Николаевската
военна академия
със златен медал
и веднага е назначен в руския Генерален щаб. Заема се да изучи развоя на битката за Севастопол - един от най-важните епизоди в загубената от Русия Кримска война, и подготвя първия си теоретичен труд, посветен на десантните операции от древността до съвременната епоха.
По-късно, по време на Австро-италианско-френската война, е изпратен като наблюдател в щаба на сардинската армия, а през 1866 г., в качеството си на официален руски представител към германския щаб, следи отблизо и Австро-пруската война. Междувременно става преподавател в Академията на Генералния щаб, четейки лекции по военна тактика. Сред слушателите му е и бъдещият император Александър III.
Отчитайки богатите теоретични познания на ген. Драгомиров, руското командване му поверява ръководството на форсирането на р. Дунав от основните части на руската армия на Балканите. Това предизвиква известно недоволство сред висшия офицерски състав, тъй като публична тайна било, че той не притежавал никакъв практически боен опит. Ген. Драгомиров обаче се справя блестящо с възложената задача. Личният състав на 14-а пехотна дивизия е предварително подробно инструктиран и добре запознат с обстановката в района на десанта. Около 23 ч на 14 юни първият ешелон се натоварва на понтоните и около 1,00 ч на 15 юни потегля от Зимнич към българския бряг.
При преминаването на главното русло на р. Дунав първоначалният ред на понтоните се разстройва от силния вятър, но придвижването продължава. Турските постове забелязват доближаващите ги руски войници и откриват силен артилерийски огън. Няколко от понтоните са потопени, но дебаркирането не спира до осигуряването на нужното предмостие, което позволява прехвърлянето към 3,00 ч на 10 роти и малък отряд казаци, който прекъсва телеграфната линия Свищов-Русе. Докато първият ешелон подсигурява с ръкопашен бой вече заетите на българския бряг позиции, вторият и третият ешелон също преминават Дунав и успешно се включват в сражението.
Около 15 ч Свищов е
напълно освободен
Руските загуби са 802-ма убити и ранени, а действията на командваната от ген. Драгомиров 14-а пехотна дивизия влизат във всички учебници по военна тактика като образец за организиране на десантна операция.
През следващите два месеца ген. Драгомиров участва в настъплението на Предния отряд на ген. Гурко. По време на драматичните августовски боеве в района на Шипка е ранен и е принуден да се оттегли за лечение. След края на войната е назначен за началник на Генерал-щабната академия на руската армия, а по-късно става киевски генерал-губернатор.
2.Кой художник
пресъздава зимната
обстановка на вр. Шипка
в картината “На Шипка
всичко е спокойно”?
А) Николай Павлович
Б) Станислав Доспевски
В) Феликс Каниц
Г) Василий Верешчагин
2. Българската
серия рисувана
в Париж
Отговор Г
Картината “На Шипка всичко е спокойно” е дело на Василий Верешчагин (1842-1904) - известен руски художник баталист и литератор.
Роден в семейство на провинциален дворянин, Верешчагин и тримата му братя били предопределени от баща им за военна кариера. Затова още на 8 г. малкият Василий бил записан в Александровския кадетски корпус, по-късно завършва и Морския кадетски корпус. След кратка служба в руския флот като мичман обаче той напуска армията и през 1860 г. постъпва в Петербургската художествена академия. Впоследствие специализира в Париж, а след като се завръща в Русия през 1866 г., пътува в Кавказ, из Средна Азия и Индия.
Художествените си произведения обединява в цикли (Отечествената война 1812 г., Туркестанска серия, Индийска серия и др.), които представя с успех на самостоятелни изложби в Мюнхен, Лондон, Петербург. След обявяването на Руско-турската освободителна война Василий Верешчагин се записва като доброволец.
Зачислен е в адютанския състав на главнокомандващия на Дунавската армия, великия княз Николай Николаевич, с правото свободно да се придвижва по цялата фронтова линия. Участва в няколко сражения и при едно от тях дори е ранен. Отблизо следи боевете при Горни Дъбник и Плевен, придружава отряда на ген. Михаил Скобелев при зимното преминаване на Балкана.
След края на военната кампания на Балканите Верешчагин се установява в Париж, където на основата на направените в походния си албум скици създава през 1878-1879 г. т.нар. Българска серия, състояща се от 25 картини, сред които са такива шедьоври като “На Шипка всичко е спокойно”, “Войник на снега”, “Шипка - Шейново”, “Пътят на военнопленниците”, “Панихида”, “Пред атака”, “В атака”, “След атака”, “Мародери” и др. По-късно пътува отново из Индия, в Сирия, Палестина, САЩ.
Загива по време на Руско-японската война на борда на миноносеца “Петропавловск”. В историята на руската батална живопис Василий Верешчагин остава като творец, опитващ се да покаже безсмислието и ужасите на войната, затова и в картините си той акцентира не толкова върху героичните, а върху грозните лица на войната.