Искам да работя като учен с бяла престилка и цял ден да съм в лабораторията, казва 22-годишната Надя Александрова
Ако попитате три баби за внуците им, поне две от тях ще ви отвърнат: “Моите са в чужбина. Там учат и работят – много са добре!”.
Да заминеш след гимназията извън България, е вече лесно и достъпно. По-същественото, за което не става дума в разговорите с бабите с чужбинските внуци, е какво друго правят децата им там.
В историята на 22-годишната Надя Александрова от София в Лондон се разказва за това. У нас тя завършва Националната природо-математическа гимназия (НПМГ). Заминава за Англия, за да стане учен. Получава бакалавърска степен по биохимия от King's College London. Сега прави магистратура по биомедицина в Imperial College London – едно от малкото висши учебни заведения на Острова, в чийто фокус наука, медицина, инженерство и бизнес намират общ език.
За в бъдеще Надя си се представя с бяла престилка по цял ден в лаборатория сред колби и епруветки да търси и намира научни открития.
Преди това обаче момичето съблича бялата престилка в университета и облича спортен екип, за да изиграе пореден хандбален мач за женския отбор на Imperial College London в Лигата на университетите в Лондон.
За тези, които не знаят що е то хандбал, обяснението гласи: “Колективна спортна игра с топка, която се прехвърля с ръце, за да се вкара в противниковата врата”. Играчите са разделени на два отбора с по 7 души. Хандбалът е бърз спорт, който се играе на вътрешен корт с размери 40 на 20 м. Печели този отбор, който отбележи най-много голове в противниковата врата.
Защо е важно да следим нейното развитие?
1. Капитан е на
най-добрия
университетски
хандбален отбор
в Лондон
Въпреки че Надя казва за себе си, че е човек на науката, през 2017 г., тогава на 21 г., става капитан на университетския женски отбор на Imperial College London. Да станеш капитан на отбора, в който играеш, се смята за чест. Според спортни анализатори едни получават капитанската лента заради лоялност, други заради лидерски качества, а трети – защото са спокойни на терена. “Бях най-опитната – затова”, разказва Надя защо е била избрана да води отбора на момичетата. И добавя: “Никога не съм била капитан с желязна ръка. Старала съм се отборът да е сплотен. Да надъхвам съотборниците по време на мач и да организирам играта”.
Тя е единствената българка в отбора, който е създаден през 2009 г. В него играят и още 13 момичета. Заедно с мъжкия отбор на университета момичета и момчета хандбалисти наброяват 30. Понякога играят едни срещу други нищо, че са от различни полове.
Надя казва, че в Англия хандбалът не е твърде популярен спорт. Ето защо хандбалистите са повече студенти от Полша, Франция и Испания. В мъжкия отбор има момче и от Перу, обяснява българката.
Тренировките на момичета и момчета са в четвъртък след работа и учебни занятия. Повечето от играчите освен да учат, работят и нещо, за да се препитават. За подготвка се ползват залите на висшето училище. Мачовете в Лигата на университетите се играят през уикенда. Често обаче се организират между университетските отбори с клубни тимове.
“Всеки ден от 9 до 18 ч трябва да съм в университета, не ми остава време да работя”, разказва Надя, която въпреки това отделя време за тренировки и мачове.
2. Вицепрезидент
е на Българската
федерация по
хандбал
През 2018 г. Надя отсъпва капитанската лента в женския университетски отбор. Новата ѝ роля е на координатор. “С други думи, вече съм поддържаща роля”, казва 22-годишното момиче, което не спира да играе.
У нас Надя Александрова е вицепрезидент на Българската федерация по хандбал, която през 2018 г. чества 60 години от появата на този спорт в България.
Как се запалва по хандбала? “Случайно стана! В гимназията Илинка Григорова, която е известно име в хандбалните среди, беше наша учителка по физическо. Бяхме на лагер с нея през едно лято. Тя дойде при мен и ми каза: “Ти си висока, ставаш за хандбал”. Аз тогава не знаех какво е хандбал, тя ми показа и така...”, спомня си Надя.
След първата среща с топката момичето няма отсъствие на тренировка по хандбал в училище под ръководството на г-жа Григорова.
Надя обаче признава, че сега, като се върне в България, не намира ентусиасти, с които да играе. Повечето от съучениците ѝ, с които едно време са били заедно на правоъгълното поле, вече не се занимавали с този спорт.
„Искам да продължа да се занимавам с хандбал. Честно казано, много ми допада настоящата ми роля в отбора на координатор - запазване на зали, уговаряне на срещи с друг отбор, да организирам се да излезем с момичетата на вечеря или на по бира, за да сме сплотени“, разказва Надя.
3. За нея
идеалният
хандбалист е
суперзвездата
Никола Карабатич
Какви са идеалните размери на хандбалиста? На този въпрос Надя отговаря така: “Този спорт изисква тичане, т.е. ако можеш да тичаш, ставаш за хандбал”. На мнение е, че да играят могат както високи, така и ниски хора, но най-важното е да са здрави и издръжливи физически.
За най-добър съвременен хандбалист Надя смята Никола Карабатич, който играе за Франция. 195-сантиметровият мъж е роден в сръбския град Ниш и на полето е централен разпределител и ляв гард.
22-годишното момиче се вдъхновява и от Росица Бакърджиева – президент на Българската федерация по хандбал. “Тя е играела на толкова места по света, печелила е награди и се е върнала в България да направи нещо хубаво за хандбала”, казва Надя.
Докато говори за хандбала у нас, по гласа ѝ се усеща, че изпитва съжаление. “Да, жал ме е, че нямаме добър национален отбор нито при мъжете, нито при жените. Когато има състезания, няма за кого да викам”, казва Надя.
4. Не би живяла в
Англия, може да
се върне...
Надя казва, че интересите ѝ както на всеки млад човек се менят всеки ден. Убедена е обаче, че след като приключи образованието си в Англия, няма да остане да живее там. “Не бих живяла тук най-вече заради политическия климат и отношението към чужденците. Излезе ли се в по-малките населени места, се вижда как хората са по-студени, когато чуят например ,че имам акцент и като им кажа откъде съм”, разказва Надя.
Не съжалява, че е мигрирала. “В България нивото на хората, които се занимават с наука, е много високо. Но самата база като лаборатории – не”, споделя Надя. Не зачерква възможността да се върне и да бъде учен в София или поне да е капитан на български отбор по хандбал...