Войнишките дневници от Първата световна: Студ и смърт, но и карти в окопите

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7218083 Войнишките дневници от Първата световна: Студ и смърт, но и карти в окопите Войнишките дневници от Първата световна: Студ и смърт, но и карти в окопите www.24chasa.bg
Редовите войници, сражавали се в Първата световна война, са пишели в дневниците си дори и при затишие в окопа, в студ и сняг. СНИМКИ: ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “АРХИВИ”

За първи път Държавна агенция “Архиви” публикува записките на редови войници

“Времето облачно и мъгливо, но тъкмо затова мен ми е весело и приятно. Колко силно желание да пътувам, да се движа, колко илюзии за живот, за работа, колко сладки мечти буди в мене това време! Говорят, че на война “смъртта е сладка”. Това е една голяма лъжа… Самият процес на умиране, разбира се, е лек и ако това искат да кажат - то е вярно. В такъв случай трябва да кажем, че ако смъртта на война е сладка, животът е ужасен: над всяка помисъл и мечта стои призракът на нейното неосъществение, стои смъртта.”

Така описва чувствата си на фронтовата линия Михаил Димитров на 29 ноември 1916 г. Бъдещият академик, литературен критик и учен психолог е офицер в 22-и тракийски и 84-и пехотен полк по време на Първата световна война. А написаното от него сякаш обобщава мислите на момчетата на фронта и в тила.

Студ, сняг, глад, въшки измъчват войниците на първа линия. А кръвта наоколо, смъртта и размислите за нея и за живота са част от ежедневието. За това свидетелстват войнишките дневници, писани често на коляно и в калта на окопите. В повечето от тях за смъртта се говори хладнокръвно и дори без емоции.

Част от тези дневници са запазени в архивите. А днес за първи път записките стават публично известни с издание на Държавна агенция “Архиви” (ДАА) по повод 100 г. от края на Първата световна война.

В него са събрани спомените на обикновени българи с различни професии и политически пристрастия - учители, адвокати, лекари, занаятчии, селяни. Затова и документите представят една по-различна истина за войната. Тяхната, ежедневната. Наблюденията и размислите им са твърде далеч от духа на официалната пропаганда, разказва д-р Милена Тодоракова, експерт в ДАА. Тя напомня, че досега са познати десетки дневници и спомени на участници във войната, но техни автори са главно видни военачалници и висши офицери.

Докато за чувствата и изживяванията на редовите войници свидетелствата не са много.

Ето друг покъртителен разказ, който е записал в дневника си на 16 октомври 1915 г. търговецът Злати Койчев, участвал в бойните действия в Дедеагач, Кавала, Скопие, Куманово, Велес, Ниш и пр.: “Като излязохме на около 1,5 км на север от града, възкачихме се на самия хребет на височината и се показа селото Киевац, където сърбите заели позиция и ни обстрелваха и от къщите на селото. Часът беше около 5 вечерта. Друж[инният] командир (майор Бянков) даде заповед да се обстрелват и прозорците на някои къщи. В това време продължава да обстрелва сърбите и планин[ската] батарея, която беше придадена към дружината. В 5 часа и 40 мин. настъпихме и преминахме през селото Киевац. Селото е пръснато по няколко къщи наедно. Като минаваме през селото, видях една жена на около 28 години, изнесла вода на нашите войници, с окървавена пазвата ѝ. Запитаха я какво има, а тя със сълзи на очи ми каза, че като държала детето си и погледнала през прозореца, един куршум ударил детето във врата и го заклава. Влязох в къщата и се уверих в истината, като видях детето сложено сред къщи и една локвичка кръв до него. При него ревяха две момиченца. Картината беше трогателна. Аз си отминах напред.”

Не на всички фронтове обаче ситуацията е толкова трагична. Ето какво пише в дневника си старшият телефонист в щаба на 1-о артилерийско отделение на Северния фронт в Добруджа - учителят Илия Ламбов, на 8 декември 1916 г.: “И днес същото. Цакане на карти, песни, спорове - ето забавленията ни тук. Наистина, га има бой, зорът е голям, но мине ли се зорът, пада живот за завиждане. Тил, тил, ама нека си остане за тиловите, нам той не е нужен. Ние и така, като бойци, ни е по-добре. Удобства имаме колкото да е - само за вода малко е калпаво. Но все пак се живее. Разбира се, копнеем за домовете си, но щом ни задържат тук, оставаме си с копнежа. До ще ден да си отидем . дотогава трябва търпение.”

 

 

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Възход и падение

Любомир Левчев и Дора Бонева се влюбват от пръв поглед на сбирка за студенти.

"168 часа": Шокирана свекърва с ютия едва не отлага сватбата на Любо Левчев и Дора Бонева

Екранният Миран се изпокара с колегите си на финала на “Вятърничав”

Екранният Миран се изпокара с колегите си на финала на “Вятърничав”

Актрисата Анета Сотирова празнува рожден ден със семейството си на морето

Актрисата Анета Сотирова празнува рожден ден със семейството си на морето

Саша Барън Коен и Бакалова в "Борат 2"

Актьорът Саша Барън Коен ще получи приза "Комедиен гений"

Бил Гейтс и Мелинда СНИМКА: Ройтерс

Коя е жената, развела Бил Гейтс?

"168 часа": Руската следа в атентата в Сараево

"168 часа": Руската следа в атентата в Сараево

Покажи още

Последно от

Видеосъдържание

Съветите на специалиста

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber