Разкажете личните си истории в новата ни рубрика - "Необикновените".
В нея ще включваме вашите вдъхновяващи постижения, различни и чудати умения, приключенски пътешествия, интересни хобита и занимания.
Изпращайте необикновените си истории на [email protected] и [email protected], а най-любопитните ще бъдат публикувани във в. "24 часа" и най-четения сайт - 24chasa.bg.
Първата ни подобна среща е с младия русенец Петър Ванев, познат като първия българин, извървял пеша пътя от Мексико до Канада (4240 км) или т. нар. Тихоокеански хребетен път.
Този път той успя да се окичи със същата титла и за успешно изминатата Апалaчка пътека. Преходът е с дължина 3500 км и е втората стъпка към „Тройната корона“ – голямата цел на авантюриста от Русе. Пътят в Апалачите пресича 14 щата в САЩ, като се вие от Джорджия до Мейн. Това е най-старият от трите прехода, съставящи „Тройната корона“. Другите два са Тихоокеанският хребетен път (4240 км) и Континенталният преход (4960 км).
На 1 юни 2018 г. Ванев тръгва по Апалачката пътека от планината Спрингър. По ирония на съдбата завършва прехода на 16 септември, когато е и рожденият му ден, и така си прави най-запомнящия се подарък. Онази неделя, точно в 9:30 часа, след 109 дни ходене и 92 значителни върха приключенцът успешно достига финалната точка на Апалачката пътека - връх Бакстър в планината Катадин.
„Подготовката и пътят до началото са по-трудната част, отколкото самата пътека. За да стартирам, трябваше да извървя 18 км до планината. Нужна е добра психическа нагласа, защото ако някой е готов да се откаже, ще се откаже на заходния преход. Това е традицията. Ти трябва да минеш по този път, за да си заслужиш старта. Винаги имаш гласове на съмнения, защото не всеки, който срещаш, прави същото, за да ти даде увереността, че правиш правилното нещо. Ти си изключението и това поражда някакъв страх от провал“, сподели Ванев пред „24 часа“.
Според авантюриста от Русе двата прехода, които вече са част от неговата биография, са тотално различни. Той описва Тихоокеанския хребетен път (ТХП) като много по-живописен, въпреки че другото име на Апалачката пътека е „Зеленият тунел“. Определено обаче заявява, че последният е бил много по-труден, както за психиката, така и за физиката му. „Стръмните слизания и изкачвания с мокрия дъждовен терен и влажността на въздуха превръщаха пътя в джунгла. През повечето време се движиш през гористи местности, затова Апалачите определено могат да се сравнят с българската природа“, каза 32-годишният пътешественик.
Докато крачи по дългия път, щатът Пенсилвания, през който минава Апалачката пътека, е в бедствено положение. „Пътешественици бяха заседнали в градчета. Пътищата бяха затворени, а точно когато започнаха валежите, аз се върнах на пътеката. В един участък поток, който в нормално време е незначителен, беше прелял. Опитах да го заобиколя, но не успях. Тръгнах през него, като отначало водата беше до глезените, в един момент мина коленете и продължи да става по-дълбоко, докато се покачи до слабините ми. Продължих още малко и вече ми беше до кръста. По пътя си срещнах друг приключенец, който е минал оттам няколко часа след мен, когато потокът е стигал до гърдите му. За да го прекоси, се наложило дори да държи раницата си над главата“, разказа за едно от най-сериозните изпитания от прехода русенецът. „Пътят е един, ако искаш да продължиш напред, трябва да преминеш“.
2 кърлежа ухапват Ванев за 1 ден. Първия го маха още в момента, в който му се забива, докато втория открива чак вечерта и тогава успява да го отстрани. „Определено се притесних. Последствията могат да са не само пагубни за проекта, но и да ми навредят за години напред“, открито споделя Петър. По пътя си минава и покрай гърмяща змия, а по-близката му среща е с мечка и нейните малките. „Чух вече, когато майката ме ръмжеше, защото бях прекалено близко. В края на деня бях изморен и не обръщах голямо внимание. Беше на 5-10 метра от мен и замръзнах на място. Бавно започнах да отстъпвам, а след това и да вдигам шум. Така те се уплашиха и избягаха. Не ми е първата среща с мечка и знам, че не трябва да правиш резки движения“, разказа засмян авантюристът.
През тези 109 дни вървене българинът сваля 11 кг. Този път, за разлика от предния, приключенецът не е уголемил размера на обувките. При ТХП го беше увеличил почти 2 пъти. „Стандартният ми размер в момента е само с номер по-голям от този, който носех преди тръгването ми по ТХП“, добавя 32-годишният Петър. По-интересното обаче е, че Ванев изминава цялата Апалачка пътека само с един чифт обувки, които е ремонтирал сам с конец за зъби, лепило и игла. „Три пъти се късаха на едно и също място. През последната 1/3 от терена вече останаха и без грайфер. Много хора купуват 4-5 чифта обувки, но аз успях и с един!“, заяви приключенецът.
Петър разбира, че преди него по Апалачката пътека е тръгнал и друг българин. През цялото време русенецът се опитва да го настигне, защото иска да сподели това изживяване със сънародника си. С голямо съжаление Ванев разбира, че поради травма на коляното Васил е трябвало да излезе от прехода. Така в официалните регистри на Апалачката пътека няма друго българско постижение за изминаването й, освен това на пътешественика от Русе. Въпреки това, самият той споделя, че „рекорди не го интересуват“.
По време на прехода Ванев също се изправя пред лек физически проблем – болка в лявото стъпало. „Имах опасения, че може да е стресова фрактура, но след като няколко дни усещах тази болка, реших, че е време за почивка. Тя помогна определено. Мисля, че просто е било някакво възпаление“, споделя българинът с радост, че това не се е превърнало в причина за преждевременно прекратяване на неговото приключение.
Една желана среща по пътя обаче го вдъхновява истински. Това е запознаството му с най-възрастния носител на „Тройната корона“ Папи. Той е на 87 години и е извървявал и трите прехода след пенсия. „Мислех, че някъде сме се разминали, но го срещнах в Мейн – последният щат. Опитваше се да постави рекорд за най-възрастен човек, извървял Апалачите. Каза ми: “Продължавай да се движиш”, спомня си Ванев.
През първата част от Апалачката пътека русенецът върви предимно сам и успява да я измине за месец и половина. Втората половина извървява с повече хора около себе си и за 2 месеца, понеже дъждовете доста го забавят. Щатът Джорджия се оказва най-тежък. „Там са т. нар. безсмислени изкачвания и слизания, но те са добър филтър, за тези, които нямат представа в какво се забъркват. За да си заслужиш нещо красиво, трябва да минеш през трудностите“, каза 32-годишният българин.
В процеп между 2 скали в щата Ню Йорк той засяда с раницата си. Тогава се налага да свали чантата, да се набере и да се качи върху една от скалите, за да мине от другата страна и да не заседне в дупката съвсем. "Минах и през връх, където са били отчитани рекордни ветрове от 372 км/ч. Това е световен рекорд за XX-ти век и все още за измерени ветрове, които не са включени в тропически циклон“, допълва Ванев. „Да се изкачваш и слизаш е типично за Апалачите. Така положителната денивелация се побира в 140 000 м. Пазенето на баланс при слизане с тежка раница е изключително трудно. На места буквално сядаш, държиш се за клони и дървета отстрани и се опитваш да слезеш по някаква вертикала“, разказва авантюристът от Русе.
На ден е изминавал средно по 30 – 31 км, като рекордът му е 56 км. 7 дни са били нулевите за пътешественика – без никакво ходене - само почивка, което е 3 пъти по-малко от тези по време на ТХП. Из Белите планини Ванев дори поработил, за да си осигури престоя и храната в планинска хижа. Това е наложена практика, като всяка почивна станция си има лимит за помагачи. Българинът измил посудата след вечеря, за да хапне и прекара нощта там, а на сутринта помогнал за закуската, оправил леглата и измел, за да похапне отново.
В някои райони липсват дървета и затова само каменни кулички по земята служат за ориентир на приключенците. „При по-гъста мъгла групичка хора правят своеобразна жива верига“, разказва 32-годишният Ванев, но определя като най-тежки моменти тези с обилните валежи. Друга част от прехода пък се налага да прекоси с кану. „Това е доста опасна река, която се пълни от 2 язовира. Имало е смъртни случаи при преминаването й без кану. Може би над 50 м се изминават така по река Кенебек. В миналото най-вероятно са я прекосявали с плуване“, разказва пътешественикът.
След невероятното си приключение българинът споделя, че "всяко едно излизане от зоната ни на комфорт, ни прави по-добро наше копие". Авантюристът обаче разказа, че му е трудно да отговоря на въпроса „Какво работиш?“, когато някой непознат го запита. „Живеем в стереотипно общество и моят пример не е това, което хората виждат всеки ден в ежедневието си. Начинът ми на живот не им е познат. Работата е нещо, което човек прави, за да изкара пари, за да се прехранва - това, което аз правя, не влиза в тази дефиниция. Затова ми е трудно да обясня на хората какво работя“, каза приключенецът. Чисто от материална гледна точка Ванев добави, че все още няма постоянни доходи и до момента разчита на спестявания от живота си във Великобритания, където работи преди да поеме по ТХП. Засега живее при родителите си, което също го облекчава финансово. "Издадох книга за първия преход, от която ще спечеля някакви пари. Разбира се, няма да забогатея от нея, по-скоро го правя заради интереса на хората", казва той.
През пролетта на 2019 г. русенецът възнамерява да поеме по пътя на последната стъпка към „Тройната корона“. Изминаването на Континенталния преход приблизително ще отнеме около 5 месеца, като периодът зависи от количеството сняг по зимните участъци. „Височината на някои от върховете достига 4000 м и има доза риск. Колорадо ще е един от по-предизвикателните щати заради високата надморска височина и евентуалната снежна покривка“, сподели Петър.