Партийните цензори обаче са притеснени от популярността му, сменят го с Анатолий Папанов
Миналата седмица в навечерието на 101-ата годишнина на историческата смяна на властта в Русия, дълги години известна като Велика октомврийска социалистическа революция, “24 часа” ви предложи свое виждане за топ 10 на нещата, които си спомняме за СССР.
Днес ще ви разкажем по-подробно за едно от тях - мултфилмите, сред които най-популярен безспорно е “Ну, погоди”.
Както почти всичко по съветско време, независимо лошо или хубаво, той също е правен по държавна поръчка. Чиновниците от културното министерство решават, че трябва да бъде даден
достоен отговор на
анимациите на Дисни,
Уорнър или Хана и Барбара. Обявяват конкурс, събират най-талантливите аниматори и сценаристи - Курляндски, Хайт, Камов и Успенски, за да им поръчат създаването на сериал, който да разбие американските.
От самото начало е решено това да е класическо филмче с двама герои, които се преследват. Чудят се какви да са те - първо мислят за петел и лисица, после сменят петела със заек, а накрая - лисицата с вълк.
Най-най-първият епизод няма нищо общо като визия с класическите серии. Той е заснет от художника постановчик Генадий Соколски и влиза в анимационния алманах “Веселая карусель” (“Веселата въртележка”). Състои се от три малки сюжета, в които лошият вълк е преследван от фикс-идеята да изяде малко зайче, но то винаги се спасява. В края на всяко приключение кумчото се заканва с думите “Ну, погоди” (в свободен превод нещо като “Ех, почакай” или “Само да ми паднеш”).
След пилотната серия обаче образите на вълка и заека са подложени на критика и цензура. Чиновниците от културното министерство смятат, че те изглеждат лоши и страшни, а основната цел е да забавляват децата. Соколски отказва да прави промени и се оттегля от проекта. Колегата му Вячеслав Котьоночкин обаче намира идеята за перспективна и се заема с новите серии.
“Заекът веднага ми се получи - синеок, с розови бузки, изобщо много положителен”, спомня си Котьоночкин. Но с вълка в началото му е много трудно: “Дълго време не ми се получаваше. Докато веднъж не видях на улицата един младеж, облегнат на стената на една къща. Беше с дълга коса,
между дебелите му
устни висеше цигара,
коремът му се беше оголил между ризата и панталона и преливаше над колана. Разбрах, че точно така трябва да изглежда и моят вълк.”
Въпреки че на практика персонажите са безсловесни, все пак отделни техни реплики трябва да бъдат озвучавани. Котьоночкин си избира за вълка легендарния певец и поет Владимир Висоцки. Той се въодушевява, като някои твърдят, че даже пише специална песен, но за това няма потвърждение. Но тук отново се намесва цензурата - по това време Висоцки е с особен статут и практически не му се разрешава да се появява във всесъюзния ефир. Затова създателите на филма се спират на актьора Анатолий Папанов - известен у нас с филми като “Белоруската гара”, “12-те стола” и “Студеното лято на 53-а”. Той се справя блестящо с озвучаването на вълка в “Ну, погоди” и най-вече с фразата от заглавието, която звучи в началото и края на всеки епизод. За озвучаването на заека без никакви съмнения е избрана актрисата Клара Румянова.
Все пак в първия епизод има леко намигване към Висоцки. Когато вълкът тръгва да се катери по едно въже към балкона на заека, за да го изяде, си подсвирква песента от филма “Вертикал” - “Если друг оказался вдруг...”
Още премиерата на първата серия дава да се разбере, че авторите стартират исторически проект. Преди разпадането на СССР през 1991 г. излизат 16 серии, макар че за класика се смятат тези до 1980 г. Действието на всички се развива в ежедневната обстановка на съветския човек - в града, в парка, на плажа, в музея, на стадиона и т.н. Специална серия е посветена на московската олимпиада през 1980 г.
В различните серии освен споменатата песен на Висоцки звучат различни съветски и чужди хитове, но основната мелодия е една и съща. Композицията се казва “Водни ски”, а неин автор е унгарският композитор Тамаш Деак. Изпълняват я група “Хармония” и оркестърът на унгарското национално радио.
След разпадането на СССР са направени пет серии, като последната е от 2012 г. и е специално за Нова година.
Разбира се, има и проблеми покрай излъчването на филмчето. В началото на 90-те години бившият съветски военен пилот генерал Джохар Дудаев, провъзгласен за президент на непризнатата Чеченска република Ичкерия, забранява сериала по местната телевизия. Според него той оскърбявал символа на местната държавност - вълка.
В края на август 2012 г. пък тръгват слухове, че “Ну, погоди” ще бъде забранен по руската телевизия преди 23 часа и ще
трябва да получи
ограничение “+18”
заради сцени с употреба на алкохол и цигари, както и на такива с насилие.
Във всенародно допитване през 2014 г. сериалът “Ну, погоди” бе обявен за №1 в Русия сред анимационните филми. При това с голяма разлика - за най-харесван го обявяват 20% от участващите в допитването, а втори със 7% е “Маша и мечокът”. Третото място си поделят американският “Шрек” и съветският “Тримата от Простоквашино”.
Крокодилът Гена
всъщност е алигатор
Филмчето за крокодила Гена и неизвестното същество Чебурашка минава също за съветска класика, макар че едва ли някой, особено в България, си спомня за какво точно се разказва в него.
Създадено е по мотиви от книгите на писателя Едуард Успенски, а световната слава в рускоговорещите среди му донася песничката за рождения ден, започваща с думите “Пусть бегут неуклюже...” (“Нека бягат тромаво...”).
Филмът излиза през 1969 г. и разказва за крокодила Гена, който работи в зоологическата градина като... крокодил. След работа се прибира у дома, а един ден му писва да играе шах сам със себе си и пуска обява, че търси приятели. Първи откликват момиченцето Галя с нейното кученце Тобик, странното същество Чебурашка и злобната бабичка Шапокляк.
Всъщност Гена не е крокодил, а алигатор, твърдят обаче специалисти по животните. Когато е със затворена уста, на крокодила му се виждат зъбите, а на алигатора - не. Освен това формата на челюстта на крокодила е V-образна, докато на алигатора (и на Гена) - U-образна.
“Маша и мечокът”
бие западните анимации
Не е много ясно дали съветските анимационни филми, наричани, за да се различават от американските, мултипликационни, може да бият по рейтинг западните си аналози.
Но един руски успя да направи това в условията на пазарна конкуренция. Става въпрос за “Маша и мечокът”, чието излъчване стартира през 2009 г. и вече се превърна в устойчив бранд не само в киното, но и при детските играчки.
До момента са създадени 74 серии, като последната излезе на 19 октомври тази година под заглавието “Как се случва понякога”.
Главни герои са руското момиченце Маша и мечок, в чиято бърлога тя случайно попада, след което се сприятеляват. Благодарение на качествата си сериалът е в топ 5 на детските филмчета в Европа, а в Италия дори е най-популярният. През 2014 г. играчката с образа на Маша е най-продаваната в Русия. По мотиви от играта има компютърни игри, които са предлагани от всички производители на телефони, има албуми с лепенки, книги, списания. Според ТАСС “Маша и мечокът” е най-гледаният детски сериал в света, а 17-ата серия е видяна над 3 млрд. пъти.