Филмите за Живков - от “режат ни главите” до ЦК не харесва носа му

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7122701 Филмите за Живков - от “режат ни главите” до ЦК не харесва носа му Филмите за Живков - от “режат ни главите” до ЦК не харесва носа му www.24chasa.bg
Това е официалният портрет на Тодор Живков през 80-те години. Прическата му е тип “вътрешен заем”.

Той е герой на пет игрални и две документални ленти

Тодор Живков е герой в 5 игрални и два документални филма. Българската кинематография сякаш се бои да се докосне художествено до Първия човек в държавата и трябва да дойдат по-сериозните кръгли годишнини на Живков, та идеологическите началници да поръчат филми за него.

Преди това може би първият, който вкара Тодор Живков в обектива на камерата, е режисьорът документалист Нюма Белогорски.

През 1964 г. той

снима “Чавдарци”

Писателят Георги Марков ни е оставил свидетелство как действа Белогорски. Заедно с оператора си той посреща Живков и компанията му от писатели пред хижа някъде във Витиня и започва да ги снима. Най-вече Първия, разбира се. И докато операторът не го изпуска от кадър, Нюма Белогорски не спира да говори:

“Другарю Живков, това се казва късмет! Да знаете как ми трябвате! Като разбрах, че ще идвате, залостихме се тук и два часа ви чакаме! Трябва ми един кадър просто както сега изкачвате върха... Нищо повече... Такъв късмет... И небето е точно такова, каквото ни трябва! А пък да знаете какъв филм става! Тази сутрин гледах материала и знаете ли, точно онзи момент, когато вие се надигате всред бригадата, нямате идея колко верен сте...”

Георги Марков твърди, че на това място Живков го погледнал многозначително и въздъхнал.

Оказа се, че точно по това време, средата на октомври 1964 г., Белогорски снима филм за бойния път на бригадата “Чавдар” - документална възстановка на подвизите на партизаните, базирана върху някакъв сценарий, за който Живков явно знае. Сред актьорския състав имало и един, който играел ролята на другаря Янко. Янко е едно от нелегалните имена на Живков.

“Повече от сигурен бях, че дори самото снимане на филм за бригадата “Чавдар” (а не за някоя друга бригада) беше идея на самия Белогорски - разказва Георги Марков. - Вероятно той беше тичал да агитира, да убеждава Живков и другите, че тяхното “славно” минало трябва да бъде увековечено. И вероятно той бе успял да им вдъхне чувството за изключителната историческа ценност на обективно твърде скромни исторически факти.”

Нюма Яковлевич Белогорски, роден в Одеса през 1915 г., има над 60 документални филма и един от тях е “Чавдарци”, който излиза през 1965 г. Не открих повече данни за този филм освен многозначителния факт, че след него цели 10 години Белогорски не снима нищо. Може би не са харесали “Чавдарци”?! Следващият филм - “Паметници”, е чак през 1975 г.

През 1964-1965 г. култът към Живков е още в зародиш. Но ласкателите му стават все повече и ЦК слага ред кой и какви филми може да снима за първия секретар на ЦК на БКП и премиер на страната. И се решава 65-годишнината на другаря Живков да бъде отпразнувана и с игрален филм.

Така през 1976 г.

Зако Хеския снима

“Бой последен”

Сценаристи са Никола Русев, Свобода Бъчварова и самият Хеския по мотиви от книгата на Веселин Андреев “Умираха безсмъртни”.

За главната роля е взет напълно неизвестният млад актьор Иван Бурджев. Неговият герой няма име, наречен е просто Пълномощника. Според официалната партизанска мемоаристика Живков е пълномощник на ЦК, който държи връзка с отряда “Чавдар” и се появява в него винаги, когато има тежки ситуации. И, естествено, ги решава.

Изборът на Иван Бурджев става след пробни снимки. По това време той кара разпределението си в габровския театър. Актьорът има малка прилика с младия Живков. За да я засилят, му лепват нос като неговия.

Пробите отиват при Людмила Живкова и консултанта на филма ген. Атанас Семерджиев и те спират този експеримент. Режисьорът Зако Хеския иска от Бурджев естествено държане и поведение. Хонорарът на актьора е 4000 лв. Прототипът явно не му помага в кариерното развитие. След “Бой последен” се снима в епизодични роли в киното и телевизията. След две години като директор в Пазаржик и една в Ботевград, 29 години играе в Пернишкия театър.

Филмът явно има амбицията да покаже масовостта на партизанското движение и героизма на участниците в него. “В описаните събития се появяват командири, обикновени бойци, селяни, граждани, възрастни хора и младежи, включили се в борбата с фашизма”, гласи анотацията за филма. На финала партизанският отряд преминава в настъпление срещу по-многочислен и въоръжен противник.

На авторите обаче не им се получава. Филмът е пълен с хаотични кадри, от които не се получава история, която да впечатли зрителя. Героите са схематични и еднопланови - партизаните са красиви и добри, жандармеристите - грозни, мръсни и зли. Актьорите просто няма какво да играят и изглеждат като плакати.

Васил Банов го раздава командир, може би прототип му е Добри Джуров. Партизани са младите тогава Юри Ангелов, Илия Караиванов, Велко Кънев, Вельо Горанов, Вихър Стойчев,...

На Варненския фестивал през 1976 г. “Бой последен” е отличен с първа награда. Скромно, прекалено скромно. Премиерата му е на 21 януари 1977 г.

“Войници на

свободата” е съветски

“супербоевик”,

от 4 серии, излиза през същата 1977 г. и буквално прегазва “Бой последен” с неговите 143 минути. Режисьорът Юрий Озеров пресъздава историята на Втората световна война и антифашистката съпротива в държавите от соцлагера. Главните герои от съпротивата са комунистическите лидери Леонид Брежнев, Тодор Живков, Янош Кадар, Едвард Герек, Чаушеску, Ерих Хонекер и Густав Хусак.

Ролята на Живков се играе от Петър Стефанов, инженер-химик по образование. Той е брат на актрисата Мария Стефанова.

На една официална вечеря Петър придружава сестра си и нейния съпруг художника Христо Стефанов. Вижда го режисьорът Христо Христов и е впечатлен от приликата му с Тодор Живков. Инженерът се появява в няколко кадъра на “Войници на свободата” и добре имитира характерните жестове на Янко.

Пак ролята на Живков Стефанов играе и във филма на Христо Христов “Наковалня или чук”, посветен на Георги Димитров.

Павел Писарев, Иван Попйорданов и ген. Атанас Семерджиев, който е военен и политически консултант от българска страна, гледат филма в Москва и почти изпадат в прединфарктно състояние.

Тодор Живков бледнее на фона на Чаушеску, който сам като сценарист написал измислиците за себе си. А и в българската част на сериала доминира цар Борис Трети.

“Ако се представехме в ЦК с този филм, отрязваха ни главите”, признава Писарев в мемоарите си. Тримата си позволяват да възразят на заснетото в “Мосфилм” и в София пристига цяла делегация, начело със завеждащия отдел “Култура” на ЦК на КПСС. Българската делегация в преговорите се води от Александър Лилов.

В крайна сметка “братушките” се съгласяват българската част от мащабната кинолента да се преснима. Ген. Семерджиев, който е началник-щаб на армията, изкарва на Витоша към 3000 войници, половината от които играят партизани, а другата половина - жандармеристи.

“И стана едно сражение, каквото нашата съпротива не познава”, гаври се със задна дата Павел Писарев. Макар че от българска страна има “некои възражения” и по този вариант, “Войници на свободата” е пуснат по екраните.

През 1981 г. в чест на 70-годишнината на Живков

излизат два филма -

документален

и игрален

Документалният се казва “Човек от народа” и е режисиран от Христо Ковачев, един от най-добрите ни кинодокументалисти. През творческата си кариера той е получил 74 награди, от които 13 са Гран при.

Няма по онова време режисьор или сценарист, който да откаже такава височайша поръчка. Друга истина е, че такива филми се поръчваха на творци, доказали таланта и майсторството си.

Никой високопоставен апаратчик от ЦК на БКП не би си позволил да го възложи на посредствен автор или на некадърник, защото провалът автоматически би го отвял от поста му.

Точно в разгара на снимките през юни 1981 г. умира Людмила Живкова и това преобръща нещата на 180 градуса. Уговореното интервю с Живков пропада. Затова във филма изповедта му, която е като клетва към партията, всъщност е написана от Серафим Северняк и прочетена от актьор. Ковачев признава и за други фалшиви неща във филма, каквито са монолозите на Мара Малеева и Людмила Живкова.

“Този филм съкрати живота ми с 4-5 години. Не пожелавам на никого да прави филм за жив държавен ръководител”, изповядва се Христо Ковачев през 1998 г.

“Ударът” се казва

игралният филм,

който излиза също през 1981 г. Негов режисьор е Борислав Шаралиев, сценарият е написан от Николай Никифоров, оператор е Венец Димитров. “Ударът” се ражда в екстремна ситуация. Екипът на Шаралиев вече е започнал да снима “Борис І I”. С него и с “Аспарух” Българската кинематография се включва в тържественото честване на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

Вече е заснет доста материал, когато идва заповед проектът да бъде спрян. Викат Борислав Шаралиев в ЦК и му казват, че първо трябва да направи филм за Тодор Живков и после ще продължи работата си по “Борис I”. Според сценариста на филма Анжел Вагенщайн хора от обкръжението на Живков, му внушават, че наред с филм за първоснователя на българската държава, трябва да има и за него, ръководителя на деветосептемврийското въстание и строителя на нова България.

Филмът обхваща драматичните събития в София от 26 август до 9 септември 1944 г. По-голямата част от героите във филма са действителни личности - принц Кирил, Богдан Филов, ген. Михов, Атанас Буров, Никола Мушанов, Кимон Георгиев, Димитър Гичев, Димо Казасов, Стойчо Мошанов и др.

Актьорите в тези роли играят великолепно, а камерата на Венец Димитров ги портретува като за учебник по операторство. Особено ярки в изпълненията си са Коста Цонев като принц Кирил и Живко Гарванов като банкера Буров.

Членовете на Политбюро и на главния щаб на НОВА са без имена, но тогавашните зрители може би са разпознали в някои от тях Антон Югов, Цола Драгойчева, Добри Терпешев, Станко Тодоров и др.

Ролята на Тодор Живков е поверена на актьора от театър “София” Любомир Младенов Името му е Жельо. Наред с Янко това бил друг псевдоним на Живков. Шаралиев искал изпълнителят на ролята да не е особено популярно и експлоатирано лице. Младенов вече се снимал в няколко епизодични роли, а в “По дирите на безследно изчезналите” е цар Борис III ІІІ.

Точно заради този факт шест художествени съвета в Киноцентъра го отхвърлят за ролята на Живков. Каква аналогия щял да си направи зрителят?! На седмия съвет Шаралиев взема актьора със себе си. На заседанието присъства и секретарят на ЦК Стоян Михайлов, който отговаря за културата.

Шаралиев казва, че е пробвал за ролята 25 актьори и според виждането му за филма смята за най-подходящ Любомир Младенов. Членовете на съвета пак не са съгласни. Думата взема Стоян Михайлов и казва: “Чакайте бе, другари! Актьорът затова е актьор, за да играе и принца, и просяка”. Не уточнява кой е принцът и кой - просякът, но продължава: “Ние в ЦК гледахме пробите на другаря Младенов, той има интелигентното излъчване на другаря Живков! Всички сме на едно мнение...” След този “железен” аргумент целият художествен съвет единодушно гласуват “за”.

За 75-годишнината на

Вожда през 1986 г.

кинематографията пак решава да се отчете с два филма, този път и двата игрални - “Ешелоните” и суперпродукцията “Те надделяха”.

Режисьор на първия е Борислав Пунчев, сценария написва Хаим Оливер, оператор е Иван Геков. Главната задача на авторите е да покажат голямата заслуга на Тодор Живков в спасяването на българските евреи.

Тук героят се казва Янко, а ролята изпълнява Филип Трифонов, обикнат от зрителите още с първия си филм “Момчето си отива”.

Покрай героичните действия на Янко, който е секретар на трети районен комитет на БРП, е показано и участието на църквата в лицето на пловдивския митрополит Кирил, подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и обикновени хора.

Във филма има героиня Бети Данон, която е реална личност, в ролята е Жана Караиванова. Наскоро колегите от “168 часа” откриха писмо на Бети Данон, която взема дейно участие в акцията за спасяването на евреите на 24 май 1943 г. В това писмо г-жа Данон пише, че Тодор Живков не е участвал в акцията, а бил при жена си Мара Малеева в Говедарци, където тя е участъкова лекарка.

След като филмът е готов, в ЦК не харесват как Филип Трифонов е озвучил Янко, заради някакъв диалект. Актьорът преозвучава ролята, но пак не им харесва. Викат Кирил Варийски и във филма Янко говори с неговия глас.

Като гледали филма в Политбюро, някой казал: “Ама той нищо не прави в тоя филм, само говори!” Дописват нов финал - как младият Тодор Живков изпраща партизани в планината.

На кинофестивала “Златна роза” през 1986 г. филмът е отличен с първа награда и с наградата за сценарий.

Амбициозният режисьор Киран Коларов снима

130-минутна

партизанска епопея,

“Те надделяха”

Коларов сам пише сценария (подпомогнат от Иван Дечев) по мотиви от партизанския епос на Веселин Андреев “Бригадата”.

Ролята е поверена на Антоний Генов, който влезе в българското кино с образа на Панайот Волов от сериала за Априлското въстание. Това със сигурност е най-интелектуално изглеждащият Тодор Живков. Но актьорът вече не е между живите, за да разкаже как се е чувствал като Янко.

В ролята на Калоян - партизанското име на бъдещия генерал Здравко Георгиев, е Любен Чаталов. Той си спомня, че такъв студ не е брал никога, както тогава под върх Мургаш, че се разболява от бронхопневмония и че изкараните в снега няколко хиляди запасняци биха стреляли срещу екипа, ако в пушките им е имало патрони.

Филмът показва как е създаден партизанският отряд “Чавдар”, който после прераства в бригада и какви героични боеве води с жандармерията и войската.

Но, изглежда, Живков го е харесал, защото на същия кинофестивал във Варна, в който участва и “Ешелоните”, “Те надделяха” печели голямата награда “Златна роза”. Освен това Съюзът на композиторите го награждава за музиката, а СБФД отличава операторската му работа и сценографията.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Възход и падение

Шефът на КРИБ Евгений Иванов с пожелание към новата власт - да слуша гласа на българския бизнес

Шефът на КРИБ Евгений Иванов с пожелание към новата власт - да слуша гласа на българския бизнес

Състезателките по художествена гимнастика позират с календара по време на официалното представяне.

17 гимнастички и българската роза дамасцена в благотворителен календар

100 Кила. Снимка: Архив

Рапърът 100 кила ще финансира участието на Татяна от Добрич в космическа академия в САЩ

Маестро Найден Тодоров

Маестро Найден Тодоров дирижира Соня Йончева в Москва и Карин Бонели в София

Целият състав на Intelligent Music Project

Представят българската песен за Евровизия в неделя

Финалистите в „Гласът на България“ със специална авторска коледна песен

Финалистите в „Гласът на България“ със специална авторска коледна песен

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber