Най-голямата кражба в историята на изкуството, или как Мона Лиза се завърна за кратко в родната Флоренция
Каквото означава за българските националисти лозунгът “България на три морета”, същото значение има за италианските им колеги фразата “Върнете ни Джокондата”, отправена към френските им “братовчеди” отвъд Алпите. Горките французи! В този случай обаче нямат никаква вина, както го е доказала по неоспорим начин и невероятната история на Джокондата на Леонардо да Винчи.
Между 1502 и 1503 г., в разцвета на Ренесанса, Леонардо работи във Флоренция и приема поръчка от търговеца Франческо дел Джокондо да направи портрет на жена му Лиза Герардини, като по този начин е искал да изтъкне общественото си положение. Търговецът обаче не е бил наясно с библейските ритми на работа и перфекционизма на маестрото, който рисува картината цели четири години. Почти толкова време е било необходимо на конкурента му Микеланджело Буонароти да изрисува свода на Сикстинската капела с над 300 персонажи на него.
През 1507 г. Леонардо взема картината със себе си в Милано и продължава да я доизпипва чак до 1513 г. В крайна сметка
Да Винчи никога
не я предава на
семейство Джокондо
Когато през 1517 г. заминава за Амбуаз във Франция, където е поканен от крал Франсоа I да стане негов придворен художник, я взема със себе си. След смъртта на Леонардо през 1519 г. Джокондата влиза в колекцията на френските крале и е местена във всичките им резиденции, докато най-накрая попада в Лувъра, където първоначално не ѝ обръщат особено внимание. За кратко Наполеон Бонапарт я мести в спалнята на жена си, а след завръщането си в музея, в епохата на романтизма, парижките интелектуалци започват да гледат на нея с други очи. За тях жената със загадъчната усмивка се превръща в емблема на еротизма - femme fatale, обвита в ореол от мистицизъм и алхимия, каквато слава е витаела и около автора ѝ.
Картината се прочува по целия свят след един странен инцидент, достоен за криминален роман. Рано сутринта на 22 август 1911 г., понеделник, когато Лувърът е затворен за посетители (това е почивният ден на музея и до днес-бел.ред), копистът Луис Бероат се отправя към коридора, в който е изложена Мона Лиза, с чието копие се е захванал. Но вижда празна стена - картината е изчезнала. Първи за случилото се пише Le Figaro в броя си от 23 август 1911 г. Когато полицаят Попардин разбира от Бероат за изчезването на Джокондата, първоначално си мисли, че тя е във фотографското студио Браун, където са били оторизирани да снимат шедьоврите на музея, но са можели да правят това само когато Лувърът е бил затворен за посетители. В крайна сметка разследващите не откриват картината и разбират, че тя е открадната.
От Джокондата в
Лувъра са останали
само рамката и
предпазното ѝ стъкло
Посетителите на музея са евакуирани, а всичките му служители са привикани на разпит. Това е първата голяма кражба на произведение на изкуството от музей и тя бързо се превръща в медийна сензация и “ударът на века”. Разпитани са и всички работници, които по това време са се занимавали с ремонтите в музея, но без никакъв резултат.
Първоначално са заподозрени дори художниците Аполинер и Пикасо (първият даже е арестуван), които са пропагандирали “новото” изкуство и публично са заявявали намерението си да изпразнят музеите и да ги напълнят със свои произведения. Естествено, ставало дума за едни съвсем безобидни мегаломани. Властите във Франция се съмняват и в саботаж, организиран от немците, които не само са се опитвали да отнемат африканските им колонии, а се опитвали да се домогнат и до техните произведения на изкуството. Вестниците дълго се занимават със случая, а Лувърът остава в шок и без своята Джоконда цели две години, чак до 1913 -а, когато картината изведнъж се появява във Флоренция.
На 24 ноември 1913 г. флорентинският антиквар Алфредо Джери получава писмо, подписано от някой си Леонардо В., който му предлага да му продаде Джокондата. В писмото си той пише: “Ще сме ви благодарни ако вие или някой от вашите колеги откупи тази картина, като по този начин помогнете за нейното завръщане във Флоренция, където тя е сътворена. За нас ще бъде голяма чест, ако някой ден на Мона Лиза бъде отредено специално място в галерията “Уфици” и тя остане там завинаги. Това би било една справедлива компенсация за всички откраднати от нашите музеи произведения на изкуството по време на кампанията на Наполеон в Италия”.
Антикварят занася веднага писмото на директора на “Уфици” Джовани Поджи и двамата се уговарят за среща с Леонардо В. Тя е на 11 декември в антикварния магазин на Джери, а оттам отиват в хотела, в който странният “търговец” е бил отседнал и където съхранявал картината.
Безстрашният Арсен
Льопен се оказва
бояджията
Винченцо Перуджа
Неподозиращият за истинската стойност на картината италиански патриот, решил да възстанови картината на родната Италия, защото си мислел, че тя е открадната от Бонапарт. След като директорът на “Уфици” се убедил, че става дума за оригиналната картина на Леонардо, сигнализира властите, които арестуват “търговеца”.
По време на разпита Перуджа разказва, че е работил за Лувъра и че самият той е изработил нишата, в която е била изложена картината, така че е познавал добре музея и не му е било никак трудно да заблуди охраната. Перуджа разказва, че след затварянето на музея в неделя вечерта се скрил в малко складово помещение, след което
на сутринта свалил
картината от
рамката, завил
я с палтото си
и необезпокояван от никого излязъл от Лувъра. Взел си такси, прибрал се в парижката си квартира и скрил картината в чанта, която напъхал под леглото си, където тя остава цели 2 години и 4 месеца.
Процесът срещу пишман патриота се е състоял през 1914 г. във флорентинския съд, а междувременно Джокондата е изложена за първи и за последен път в галерията “Уфици”, след което е върната на Лувъра. Винченцо Перуджа е освидетелстван като човек с психични отклонения, който не е опасен за обществото и тъй като голяма част от италианците са му симпатизирали, той е осъден само на една година и половина затвор. Подтикнатият от криворазбрания си патриотизъм италиански бояджия пък очаквал благодарност и награда от страна на властите в Италия.