Кирил Господинов треперел, играейки трагична роля - не бил само Баш майстора

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7042303 Кирил Господинов треперел, играейки трагична роля - не бил само Баш майстора Кирил Господинов треперел, играейки трагична роля - не бил само Баш майстора www.24chasa.bg
Кирил Господинов с дъщеря си - тя е усмихната от двете му страни.

Дъщеря му Веселина подготвя книга за него след огромния интерес

във фейсбук от младите

Веселина Господинова е актриса, тв водещ, мотиватор. Тя е дъщеря на актьора Кирил Господинов, най-известен на зрителите като Баш майстора от култовите филми.

Веселина в изложба, посветена на баща си

Какво казва Веселина Господинова за себе си? “Мотивирам хора от различни професии, че да си успешен пред другите, е работа върху говорния апарат и пак работа. Провеждам корпоративни обучения, както и обучителни програми за младежи. Основата на мотивиращите тренинги “Овладей себе си - завладей другите!” е изцяло базирана на опита ми да говоря пред различни аудитории.

Създадох проекта “Баш майстора завинаги”,

Паметник на Баш майстора

посветен на баща ми Всичко започна преди четири години, когато моят приятел Цветан Атанасов, създател на “Ретро музей”, гостува в София с восъчната фигура на Баш майстора. Тъй като самият Кирил Господинов никога не е възприемал славата и популярността и аз така възприемах неговото творческо развитие - без самочувствие. Както той казва: “Винаги са ми давали ролите, след като някой друг са избрали. Така стана и с “Момчето си отива”, с “Баш майсторът”. Никога не съм бил титуляр.”

На изложбата от восъчни фигури на наши любими актьори за първи път усетих, а после и осъзнах колко много хора обичат образа на Рангел Лелин. Искаха да се снимат с мен, да ме питат за подробности от живота на тате. Създадох в социалните мрежи страница “Баш майстора” и обединих почитатели, до момента те вече са над 35 000.

Започнаха да ми задават твърде интересни въпроси. Отговарях и така онлайн комуникацията се превърна в

огромно количество

факти и неизвестни

случки

от заснемането на филмите “Баш майсторът”. Осъзнах, че ще е престъпление това богатство да остане в моя компютър и отворих файл-книгата “Баща ми - Баш майстора”.

Тъй като ние с тате много си говорехме и си пишехме писма реших изследователският ми труд да бъде представен на публиката като разговор между нас. Използвам негови мемоари, спомени, писма с приятели. Опитвам се да изляза от емоцията и точно да пресъздам спомените ми и моята гледна точка на ситуациите и случките, за които той говори.

Често ме обвиняват за името на книгата, тъй като всеки зрител въприема актьора Кирил Господинов по различен начин. Шведския крал, един от тримата от запаса, Баш майстора. Анализът, който не спирам да правя върху творчеството на тате, ме отведе до това име, тъй като за повечето почитатели той винаги ще си остане Баш майстора на шапката, на номера с яйцата и десетките крайно органични и достигащи до всеки българин реакции на героя му.

Другата линия от книгата, моя любима, са интервютата на млади хора на възраст от 20-30-годишни, които се оказаха най-тежките почитатели. Чудех се много какво ги докосва, защо любимият им български герой е този, който е създаден още преди те да са се родили? Не натрапвам мнение, оставям ги да разказват.

Другите интервюта, които събрах, са от негови колеги.

Вярвам, знам...

Тежи ми...

Боли ме...

Работя...

Раждам деца...

Липсваш ми, тате!

Посвещавам проекта “Баш майстора завинаги” на сина ми Кирил Господинов и дъщеря ми Вивиан Господинова, с надеждата да ми простят за откраднато време, прекарано в търсене на архиви.

Организирах и инициатива по поставянето на паметна плоча на жилището, в което тате цял живот е живял във Варна. Отново с помощта на варненци изработихме тениска, магнит и шапка като на Баш майстора по този начин събираме средства за изработката ѝ. Вече са събрани. Сега предстои другото голямо дело - паметник на Баш майстора на любимото място в морската ни столица, пред входа на морското казино. Преместих се, а живия тук със семейството ми, за да случа всичко това.

Заслужава си!

Колко ще ти липсва

театърът...”

И така се оказа.

Ето спомени на Кирил Господинов:

След 28 години раздяла Станчо Станчев ми се обади: “Ела, ще правя пиеса в залата на Младежкия дом...” Там Станчо решил да прави “Нора” на Ибсен. И за мое голямо учудване ми даде да играя д-р Ранк. Много сериозна, трагична роля. Не бях играл такава роля. Казах му: “Аз ще си помисля, но по-добре ти да си помислиш...” (В едно от писмата си до Станчо Станчев баща ми му пише: “Станчо, пожелавам ти повече да работиш с мен” - б.а.)

Започнахме репетиции. Направих ролята, но много се притеснявах от публиката - да не започне да шуми, когато се появя на сцената, и да очаква да види нещо от Баш майстора. Много треперех на първото представление. След две-три минути разбрах, че няма такова нещо - публиката ме възприе съвсем нормално, съвсем сериозно. Даже накрая получих аплодисменти. Бурни. Това е признанието на актьора. Публиката.”

В.Г.: 052 25 85 70... сънувам телефонния номер на баща ми. Винаги се надигаше бавно от миндерчето си, почесваше черните си вежди и вдигаше слушалката на тъмновинения домашен телефон. Всяко негово действие беше благо наблюдавано от портрета на майка му Елена, под който на ръка беше написал “Мама”.

“Да, Весчи,

кажи, тате?”

Приповдигнато му разказвах за своите проблеми. Разговорът София-Варна винаги приключваше с “Винаги можеш да дойдеш при мен”.

Имам слонска памет. Баща ми ме тренираше от малка да уча с него текстове, да му подавам. Така се случи и с ролята му на д-р Ранк. През една студена варненска зима му помагах да научи репликите. Виждах как загубата на способността му бързо да запомня го убива. Не можеше да се побере в кожата си, защото мисълта му беше само в текста. Всяка вечер в 18, 50 ч (10 мин преди спектакъла - б. р.) сърцето му започваше да бие по друг начин, той така ме убеждаваше. “Не мога, тате, да живея без театъра!”

Наблюдавах как силата на таланта може да бъде победена от мозъка, беше жестока битка...

Още от книгата специално за "24 часа"!

Кирил Господинов: 

Роден съм в това село на 24 май. Баща ми отива в общината да ме запише на името на кръстника, който ги е венчал тях-майка ми и баща ми. По обичая е трябвало така-неговото име да нося. На кръстника им. Добре, но чиновникът в общината казал:”Неее, на такъв светъл празник се е появило момчето...Или Кирил или Методий...” И баща ми избрал Кирил.

По-късно се изселихме в Проводия, където след това се преместиха всичките ми вуйчовци, с изключение на най-големия брат на майка ми, който остана да живее на село. От Провадия дойдохме във Варна. И през 1940г., когато се освобождава Южна Добруджа баща ми казва:”Аааа, моята златна Добруджа...” Защото той е добруджанец. И се преместил в този край, тъй като по време на румънско, когато Добруджа е в пределите на Румъния, баща ми с още няколко момчета, които са разнасяли български буквари, което било осъдително. Разбира се, той не се е занимавал основно с това, но е вършел и такава работа. Това не е негова кой знае каква револяционна заслуга. Но са го хванали, като разпространява буквари, и му казали:”Тука нямаш място!”. И той се вдига и стига в село Гроздьово. В родното ми село не съм живял. Родителите ми се изселват оттам, когато съм на една година. Вече бях студент във ВИТИЗ-майка ми и вторият й мъж решават дасе преместят до смъртта на майка ми. Връзката с родното ми село датира от време онова време. Оказа се, че половината село сме роднини.

Веселина Господинова: През 2008 г. Мастера(проф.Стефан Данаилов) преименува читалището в с. Гроздьово от Христо Ботев на Кирил Господинов. Тези години работех в Търговище и с актьора Ники Урумов много пътувахме из страната. Леля ми Маргаритка ми звъни по телефона, идвай в Гроздьово. Помня колко изобщо не съм разбрала защо да отида, бях облечена по безумен начин, с дънки и проста трикотажна блузка. Попаднах на наистина голям празник на село. Приятелят Стефан Данаилов, по това време министър на културата, беше подготвил голямо дарение - всички филми на тате, книги за библиотеката, паметна плоча пред читалището и както винаги направи всичко това с голямо сърце и любов. Продължих да пътувам на село и да занимавам децата в читалището на тате, беше за кратко, но много запомнящ се момент.

К.Г.:След 9 септември 1944г. е основано първото заводско училище. И баща ми отива и ме записва да кандидатствам. Обаче не е имало кандидати и затова са ме приели, иначе не реших нито една задача на приемния изпит. Ужким приемен изпит. Понеже няма достатъчно достойни кандидати от пролетарски произход и затова късметът ми проработил, влязох. И така завърших фабрично-заводското училище „Георги Димитров” гр. Русе. Любопитен период беше това заводско училище. Там даже имам една театрална проява. Играехме пиесата на Орлин Василев

„ Тревога”. Хе! Играхме това представление, дори ходихме по селата да го играем... И това самодейно представление, очите ми все навънка към читалищата. Записах се в едно читалище в Русе, играх и в пиеса. След като завърших училището, работих има няма и година в завод „ Георги Димитров”. Един ден чух, тогава съм бил шеснайсет-седемнайсет годишен, че събират артисти от самодейния колектив в Горна Оряховица. От Русе отидох в Горна Оряховица. Как да го търся тоя театър? Той въобще не съществува. Читалище има, обаче театър...

Бел. ред.

Кирил Господинов завършва ВИТИЗ през 1966 г. Играе във филмите “Понеделник сутрин”, “Шведски крале”, “Птици и хрътки” “Нощем с белите коне”, “Тримата от запаса”, “Бон шанс, инспекторе!”, “Петък вечер”, “Момчето си отива”. Най-известен е с главната си роля във филма “Баш майсторът” и неговите продължения.

Почива на 68 години през 2003 г.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Култура

Отбелязваме 15 години от смъртта на писателя Йордан Радичков

С панихида в храма "Рождество Богородично" в Берковица днес бе отбелязана 15-тата годишнина от смъртта на писателя Йордан Радичков - роден в близкото село Калиманица. На панихидата присъстваха кметът на Берковица Милчо Доцов, общинското ръководство, общински съветници, краеведи, граждани от Берковица и околността, учители от гимназия "Иван Панов",

„Вихрушка” на Джеймс Клавел с ново издание

Историческият епос „Вихрушка” (ИК „Сиела”) на модерния класик Джеймс Клавел излиза в ново луксозно издание с твърди корици в два тома. С „Вихрушка” британско-американският писател и сценарист поставя край на прочутата си Азиатска сага, в която влизат още „Шогун”, „Тай-пан”, „Гай-Джин”, „Търговска къща” и „Цар плъх”.

Театралната гилдия се поклони пред Баришников

Софийските театрали изживяха празник последния уикенд - гостуващият у нас световноизвестен балетист, актьор и хореограф Михаил Баришников посети в петък - ден преди собствените си спектакли в Софийската опера и балет, представлението  “Животът е прекрасен” в Народния театър и актьорите имаха честта да му се поклонят.

Ямболският куклен театър показва в София "Новите дрехи на краля"

Постановката ще се играе в Сити марк арт център" Куклен театър "Георги Митев"-Ямбол гостува на столичната публика с постановката "Новите дрехи на краля" по Х.Кр. Андерсен. Представленията са на 24.1.2019 г. от 11 и 14 часа на сцената на  "Сити марк арт център" на бул."Янко Сакъзов" 30 (бивше кино "Левски").

Пламен Карталов поставя за първи път в България „Парсифал“

Режисьорът Пламен Карталов поставя за първи път в България „Парсифал“. Световноизвестното драматично сопрано Мария Гулегина познава постановката на Маестро Карталов и сама е изразила желание да участва в представленията на „Парсифал“ на 30 януари и 1 февруари, съобщиха от пресцентъра на Софийската опера и балет.

Светлин Русев, Елза Гоева, Атанас Пацев - картини от колекции за колекционери

“Картини от колекции за колекционери” е наречена първата изложба за новата година, която се откри в столичната галерия “Арте” (ул. “Бузлуджа” 31). Изложбата включва двадесет и пет прецизно избрани живописни и скулптурни произведения на български автори от частни колекции с фокус върху отрязък от пътя на българското изкуство на границата между ХХ

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Култура

Голямото преоткриване на разказвача Константин Константинов

Сборникът “Разкази и повести” (ИК “Колибри”) е безценно издание, което има за цел да преоткрие за широката публика Константин Константинов като белетрист (познаваме го и като преводач). Обхваща истории, обединени от темата за пътя и пътуването: пространствено, духовно, емоционално. Пътуване към себе си и към неизбродимите светове на другите.

Житие на потомък на Христо Ботев

Премиерата със свободен вход е във Военния клуб на 25 януари Житието на Иван Николов Печев - потомък на поета Христо Ботев, е събрано в тази малка книжка (изд. “Труд”). Тя представя само част от видимия живот на столичанина и се издава посмъртно в негова памет. Книгата излиза с подкрепата на Националния дворец на децата към Министерството на

Две сестри, неочаквано наследство на Майорка и сладкиш, за който се говори

"Един час по-късно, когато отвориха пещта, от нея ги лъхна мирис на току-що изпечен хляб и този мирис бавно погали душата на нашата героиня. Затвори очи и вдъхна аромата, изпълващ я с носталгия. Ароматът от детството ѝ. Ароматът на дома.” Такъв е ароматът и на романа “Лимонов сладкиш с маково семе” от Кристина Кампос (ИК “Хермес”) - перфектната

Има ли отговор въпросът “Стигнахме ли вече?”

Той е в най-забавния наръчник за пътуване с деца на “Майко мила” Да не кажете, че на никого не му пука за вашите неволи, ви каним на една среща (при това напълно безплатна!), на която ще ви докажем, че семейните пътешествия могат да бъдат и приятни с пътеводителя “Стигнахме ли вече?” (ИК “Сиела”). Той ще ви разведе из прекрасни места,

Накъде с децата през уикенда

Световен ден на снега на Боровец и безплатен урок по хокей на лед Две зимни развлечения ще изкушат децата тази неделя (20.1.) големи награди са предвидени за най-малките участници в Световния ден на снега на Боровец. А мераклиите да направят първи стъпки по леда със стик за хокей могат да го направят безплатно в Зимния дворец на спорта.

Мария Габриел стартира онлайн изложба за приноса на жените в изкуствата и науките в Европа

Дора Габе сред жените в Европа, променили света По идея на българския еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел стартира онлайн изложба, посветена на личността на изтъкнати жени в областта на изкуствата и науките. Комисарят провежда инициативата в партньорство с Европеана – европейската електронна библиотека.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber